На зелен хълм в Африн в северна Сирия арабски бойци, които са съюзници на турската армия, която нахлу в кюрдския анклав преди седем седмици, са заловили група ужасени цивилни кюрди. Носещите униформи и тежко въоръжени бойци крещят „свине“, "сводници" и "ПКК [Работническа партия на Кюрдистан]", като през цялото време скандират „Аллах Акбар [Бог е велик]". Кюрдите, с вдигнати нагоре ръце, бяха отведени от милиционерите и тяхната съдба е неизвестна.
Има много такива видеоклипове и снимки от Африн, направени от кюрди и членове на турската армия, показващи обстрелването и бомбардировките на къщи, обезобразените тела на деца, убити от експлозиите, и други кюрдски цивилни, които са струпани на едно място. Една ужасяваща, направена от член на милиция снимка, показва, че гледа в камерата, а над лявото му рамо е изгорена цивилна кола, в която седи трупът на шофьора, белеят само зъбите му, защото останалата част от тялото му е изгоряла и е черна.
Ако някоя от тези снимки идваше от Източна Гута, те щяха да бъдат водещи във всеки телевизионен коментар и да доминират първите страници. Ники Хейли, посланикът на САЩ в ООН, щеше да държи снимки на мъртви и умиращи деца. Но тъй като тези събития се случват в Африн, а не в Източна Гута, в една и съща държава, но на разстояние от 300 км., те почти изцяло са пренебрегнати както от медиите, така и от външните политици.
Африн е свидетел на началото на трагедия, която може да бъде толкова лоша, или дори по-лоша от всичко, което се наблюдава в днешния Източен Гута или в Източен Алепо през 2016 г. Натъквайки се на снимките на децата, погребани под разбит бетон, трябва да се търси допълнителна информация, за да се знае дали смъртните случаи са на кюрди, убити от турските бомбардировки в Северна Сирия, или на хора в Източна Гута, заклани от сирийското правителство по същото време по същия начин. Най-голямата разлика между двете ситуации е, че зверствата в Дамаск се публикуват от медиите по целия свят, докато в кюрдския случай те се считат като едва ли заслужаващи да се споменава за тях.
През миналата седмица в Африн, обсадата около гъсто населения район се затегна, и броят на жертвите се увеличи – 220 убити и 600 ранени цивилни, съобщиха кюрдските здравни власти. Страданието изглежда отива все по на зле. Турското настъпление се ускорява, нещо, за което кюрдите смятат, че се случва, тъй като Турция знае, че вниманието на международната общност е фокусирано изключително върху Източна Гута. В четвъртък турските сили съобщиха, че са завзели големия и стратегически разположен град Джиндерес, югоизточно от град Африн. Последният е най-големия градски зцентър в района, в който по-голяма част от населението в района е потърсило убежище. Такъв хаос е в Сирия, че никой не знае колко хора са заклещени в Африн – ООН дава числото 323 000, а кюрдските лидери говорят, че са близо един милион.
Като територия Афлин е около три пъти повече от Източна Гута преди последната офанзива на сирийските правителствени сили, но, както видяхме при други обсади в Сирия и Ирак, цивилните жертви се увеличават толкова повече, колкото обсаждащите натъпкват хората във все по-малки райони. Преди няколко дни станцията за водоснабдяване на Африн беше ударена, което сви достъпа до питейна вода.
Както и при Източна Гута има ожесточен спор за това дали местните жители са свободни да напуснат Африн или са държани като "човешки щитове". Елхам Ахмад, съпредседател на Сирийския Демократически съвет, който администрира контролираните от кюрдите райони и току-що се е върнал от Африн, отрече това и ми каза, че хората са свободни да напуснат.
Както в Източна Гута, къде могат да отидат тези бедни хора в Африн, ако напуснат домовете си? В най-добрия случай те ще се окажат в бежански лагер, а тръгването по пътя към него може да не е най-безопасното, както показва споменатото видео със заловените кюрди. Африн е на известно разстояние от основните райони с кюрдско малцинство, а пътят до там заобикаля позициите на турската армия и преминава през територия, контролирана от сирийското правителство.
Сред причините, поради които кюрдите в Африн остават там, е природата на турските сили, които нахлуха в града на 20 януари. Има редовни турски войски и специални сили, но също така и 25 000 бойци, действащи под чадъра на Свободната сирийска армия. Но доказателствата от фронтовата линия и от бивши членове на ССА и „Ислямска държава“ (ИД) предполагат, че много от тях са закоравели в битките ислямисти, които преди това са се сражавали св редиците или на страната на ИД и „Ал Кайда“. Те мразят подкрепяните от САЩ кюрди, които държат 25% от Сирия, като една от основните причини за победата срещу ислямистите в битката за Сирия. Никой кюрд, който падне в ръцете им, няма да бъде в безопасност.
Кюрдите имат допълнителен страх, че ще станат жертви на кампания за етническо прочистване, при която те ще бъдат прочистени изцяло или отчасти от Африн. Този анклав традиционно е едно от основните области с тяхно мнозинство, но в деня след нахлуването президентът Реджеп Тайип Ердоган каза, че "55% от Африн е арабски, 35% са кюрдите". Той добави, че целта на Турция е "да върне Африн обратно в ръцете на неговите собственици“. Това е заплаха, която е още по-опасна, защото по време на сирийската война вече се извършва сектантско и етническо прочистване, макар че отстраняването на определена етническа група от Африн би било по-голямо от по-ранните такива примери. Отпътуването на кюрдите би имало предимство от турската гледна точка за създаване на мощен сунитски арабски блок на север от Алепо, който би бил под негово влияние.
Кюрдите от Африн може да свършат като гърците в Кипър, които избягаха или бяха изведени от северната част на острова при турската инвазия през 1974 г. и все още се опитват да се върнат по домовете си 44 г. по-късно.
От 2011 г. се сблъсквам с небалансирания начин, по който сирийската война се отразява от медиите. Особено внимание бе обърнато на страданията, нанесени на хората от Източен Алепо през 2016 г. при атака на сирийското правителство и руските въздушни удари, но почти не се забелязва почти пълното унищожаване на държания от ИД Рака, с масови цивилни жертви, извършено от водената от САЩ коалиция.
Отдавам този пример на нееднакво отразяване на войната на по-голямото умение и ресурси на сирийската опозиция при записването и публикуването на зверствата, извършени от сирийското правителство и неговите съюзници. ИД не обръщаше внимание на съдбата на цивилни, които бяха под неин контрол. В Африн няма недостиг на филм за страданията на цивилни, но просто не са широко разпространени или отпечатани. В много отношения ролята на международните медии в сирийската война е била частична и подвеждаща, както воюващите страни в страната или техните чуждестранни спонсори.
Автор: Патрик Кокбърн за The Independent
Превод: БГНЕС
