Разследването на атентатите и джихадистките мрежи разкриват връзка между дребната престъпност, джихадизма и тероризма. Над половината от обвинените имат минало на дребни престъпници. Кражби на бижута, обири с взлом, насилие… Реда Крике, който бе арестуван на 24 март по подозрение, че е планирал атентат, в миналото е бил най-обикновен престъпник с дълго съдебно минало. Предполагаемият терорист обаче не е единственият. Няколко месеца преди да убият десетки млади хора пред парижки заведения, братята Абдеслам са били дилъри на канабис. Преди да умрат като камикадзета в Брюксел на 22 март, братята Бакрауи пък са били обирджии. И при атаките в Париж, при тези в Брюксел са установени неразривни връзки между дребната престъпност и джихадизма.
Това явление никога досега не се е проявявало по толкова явен начин, въпреки че френският вътрешен министър Бернар Казньов често подчертава връзката между двете среди. Според данните на вътрешното министерство малко над половината от хората, които са обвинени за радикален ислям, имат престъпно минало. „Често престъпленията са дребни простъпки като неподчинение, пътни нарушения и кражби“, посочва магистрат. „Това явление отразява социологическата реалност в някои квартали“, допълва източник от разузнаването.
Миналото на Мохамед Мерах е почти карикатурен пример за това. Младият жител на Тулуза, който загина при спецоперация през март 2012 година, след като уби седем души, бе квалифициран като „ислямо-престъпник“ в обвинителната реч на парижката прокуратура. Следователите намериха в апартамента му две книги за организираната престъпност и 11 книги за исляма.
Какво по-далечно от радикалната доктрина, която изповядват новобранците, от този живот на „нечестивци“? Какво би станало с тези последователи на светата троица „джойнт/кражби/мързел“ в свят, управляван от ислямския закон? Според социолога Фархад Хосрохавар противоречието е само привидно, тъй като се предполага, че „мъченическата“ им смърт ще опрости греховете им.
И обратно, някои ислямисти се отдават впоследствие на престъпността и нечестните начини за печелене на пари с практична цел. Потребителски заеми и наети и невърнати коли пък служат за финансиране при отпътуването към конфликтните зони в Ирак и Сирия. „Ислямска държава“ няма задръжки да премахне бариерите между духовност и престъпност. Пропагандата й ограничава доктриналния аспект на членството в групата до най-простата форма – героизацията на действието. Несъмнено това е, което е привлякло Амеди Кулибали – дребен хулиган от Есон, който е бил вербуван за идеята в затвора. Именно затворът остава основното място, където се срещат радикалните ислямисти и обикновените престъпници.
Навън всеки от тях използва едни и същи доставчици, които не са особено придирчиви по отношение на клиентите си. Парите от престъпността нямат мирис, това е добре известно. Още повече, че ислямската строгост знае как се правят малки компромиси. Така предписанието за „военните разходи“ оправдава кражбата, ако тя е извършена за джихада и в ущърб на неверниците. Това е оправдание за дребните крадци, които така аргументират насилието. В тази връзка съдебният психиатър Даниел Загури говори за „алиби“ в мисленето на последователите на джихада: „Аз не изнасилвам, защото жените ми принадлежат. Продължавам да крада заради каузата. Всичко, което правех за себе си, сега го правя за джихада“. Според него именно заради това през повечето време новите джихадисти „не може да бъдат сравнени нито с луди, нито с войници, а по-скоро с психопати. В известен смисъл те са престъпници в името на Бога“, казва той.
Le Parisien
