Някои от ислямистките групировки, които се опитват да разширят операциите си в нови зони, са извърнали взор към Сахел в Западна и Централна Африка, виждайки възможност. Френските и американски военни усилия в този регион често биват са подценени, но от години те се опитват да спрат разрастването на екстремистките организации. Нуждата за тези усилия изглежда още по-очевидна от началото на този месец, когато четирима американски войници бяха убити в югозападните части на Нигер при нападение, което Пентагонът потвърди, че е извършено от бойци на „Ислямска държава“. Френските и американски операции ще бъдат все по-важни, тъй като „Ислямска държава“ и другите групировки губят на други фронтове като Сирия, и търсят нова територия за експанзия.
Въоръжените групировки съществуват в анклави из цялата западна част на Сахел и териториите около езерото Чад. Някои, като „Боко Харам“ са експанзионистични и добре дефинирани. Други като многобройните групи в Мали, са малки и по-разпръснати. Сахара разделя тези групи близо до Сахел от районите, които „Ал-Кайда“ и „Ислямска държава“ доминират в Северна Африка, най-вече Либия и Алжир. Основното стратегическо притеснение е формирането на коридор от Северна Африка към Сахел, който ще позволи финансови потоци, бойци и операции да се появят и потекат бързо. Докато тези групи остават физически и оперативно разделени, те ще бъдат локализирани, а сътрудничеството между тях трудно.
Тази част от Сахел може да осигури източници на приходи за групите, които успеят да настъпят и контролират ключови територии. Търговията и нелегалните дейност преминават през региона, като трафикантите се опитват да вкарат стоките си в Европа. Наркотиците от Южна Америка например, се транспортират през Африка преди да пристигнат в Европа. Страните по северния бряг на Гвинейския залив и северноатлантическия бряг на Западна Африка, служат като основни точки за влизане. Оттам наркотрафикът преминава през Мали, Нигер, Нигерия и Буркина Фасо към пустинята Сахара, и Европа. Джихадистите са проникнали в тези канали, служейки като трафиканти, и съответно печелейки. Регионът притежава и ценни ресурси като уран, злато и други метали, които могат да бъдат продадени на черния пазар.
Групи като „Ал-Кайда“ и „Ислямска държава“ разглеждат тази част на Сахел и като плодотворна почва за рекрутирането на нови бойци. Ислямистки и други групи в региона са базирани локално и имат изменчиви идентичности, като често се разделят, сливат, променят съюзите си и партньорствата. Много от тези екстремистки групировки са заклети във вярност на „Ал-Кайда“ и „Ислямска държава“, след като последните две добиха световна известност. Групите се надяват по този начин да добият по-голяма репутация, легитимност, а може би и ресурси. Две от по-добре известните групи са нигерийските „Боко Харам“, които се заклеха във вярност на „Ислямска държава“ и малийските „Нусрат ал-Ислям“, които служат на „Ал-Кайда“.
Двете държави, които основно извършват антитерористични операции в региона са Франция и САЩ, които са приели стратегия на ограничаването за операциите си. Франция е фокусирана основно в Мали и други западни части на Сахел, докато САЩ се позиционират около езерото Чад на изток. На практика има много припокриване и сътрудничество между двете страни.
Широките им стратегически цели са да се предотврати появата на международна заплаха, както и формирането на доходоносни нелегални търговски пътища и „наборни“ центрове за джихадистки операции на други места. В същото време те не очакват да елиминират напълно джихадистките групи в региона по две причини. Първо, ресурсите на двете страни са разпръснати на много места и на предела си. Американската армия е активна в други региони, а Франция използва част от военните си ресурси, за да засили вътрешната си сигурност, след като стана арена на терористични атентати у дома. Второ, те могат да постигнат целите си като физически пресекат транзитните линии и се насочат към избрани анклави на групировките, когато е нужно.
Заради географията на региона, която представлява предизвикателство, САЩ и Франция са принудени да преследват тази стратегия на тактическо ниво, като разчитат на дронове, местни сили и спецчасти, особено в американския случай. Западния Сахел и езерото Чад са огромни и слабо населени области. Колосалните им размери превръщат патрулирането и мониторинга в невъзможни задачи, без употребата на дронове. Планирането на логистиката, включително и извънредните евакуации също е трудно, ограничавайки достигането и ефективността на наземните части. САЩ използват спецчасти и малки ударни групи, защото те са най-добре подготвени за „съветване и подкрепа“. Обучението на местните войници, което доставя голяма част от нужната човешка сила, също е важно за усилията им.
Но заплахата за Франция и Европа от ислямистка експанзия в Западна Африка е много по-голяма, отколкото за САЩ. Ето защо Париж е много ангажиран с военните си операции в Африка. Северноафриканските мигранти и пътешественици могат да достигнат бреговете на Франция през Средиземно море. Някои граждани на Франция от бившите африкански колонии имат двойно гражданство, което също им позволява да пътуват по-лесно. Франция бе мишена на многобройни терористични нападения напоследък. Вашингтон от друга страна смята региона за конфликтна зона с ниска интензивност, защото военната активност там, не заплашва САЩ. САЩ са много по-фокусирани на защитата на петролните си доставки, сдържането на Русия и севернокорейската заплаха.
Ислямските групи в Сахел имат потенциала да допринесат за засилването на други екстремисти. Поради тази причина, тези организации не могат да бъдат игнорирани и оставени да правят каквото си поискат. Настоящата стратегия на сдържане застрашава западните операции срещу заплахата, но действително страни като САЩ и Франция нямат нужда от изчистването на проблемите на западноафриканските страни, за да постигнат отбранителните си цели. Вместо това те трябва да поддържат известно присъствие, и да участват в ограничени военни интервенции, за да държат групите далеч.
Geopolitical Futures
