Британският експерт Патрик Кокбърн, специализиран в анализи за Ирак, Сирия и войните в Близкия изток, осъжда в изданието Independent блъфа на Лондон в Черно море. Според него и в други конфликти британското правителство не разбира напълно в какви рисковани начинания се включва. Изпращането на разрушител в оспорвани води е много опасен символичен жест.
Няколко месеца преди избухването на първата война в Персийския залив през 1991 г., покойният ми приятел Кристофър Хичънс участва в телевизионна програма, в която той критикува остро актьора Чарлтън Хестън, който силно подкрепи бомбардировките над Ирак. Хичънс помоли Хестън да изброи страните - по посока на часовниковата стрелка, започвайки от Кувейт - които имат общи граници с Ирак. „Кувейт, Бахрейн, Турция, Русия, Иран“ - отговори Хестън, вероятно изненадвайки много хората в Русия и Бахрейн.
„Ако ще бомбардирате някоя държава, първо трябва да разберете къде е тя“ - отговори Хитчънс, нокаутирайки събеседника си. Хестън яростно, но напълно напразно, се опита да защити репутацията си, твърдейки, че е бил обиден.
Тогава тази словесна схватка предизвика доста подигравки срещу Хестън. И си я припомних отново тази седмица, когато политици, пенсионирани военни и различни коментатори и наблюдатели обсъждаха решението да изпратят модерен британски разрушител тип 45 HMS Defender край брега на Крим. Целта на изпращането беше да покаже, че Обединеното кралство не признава законността на анексията на Крим през 2014 г. от Русия. Чудя се колко от тези предполагаеми експерти, подкрепили решението на правителството на Обединеното кралство, биха могли да преминат така наречения „тест на Хестън“ и да посочат страните, граничещи с Черно море.
Едва ли би трябвало да изненада някого, че руснаците видяха умишлена провокация в появата на разрушителя HMS Defender край бреговете на Крим, защото той първо измина 6000 мили от брега на Великобритания, след което да направи поход от Одеса до Грузия. Фактът, че на борда на разрушителя имаше журналисти, свидетелства, че британското правителство наистина е искало да демонстрира пред света новата военна позиция "напред" на Великобритания.
Британското правителство обясни, че изпращането на военен кораб във водите непосредствено край бреговете на Крим е акт на солидарност с Украйна и демонстрация, че международната общност не признава анексията на Крим от Русия. Това са напълно оправдани мотиви, но Русия няма да се откаже от Крим - освен ако, разбира се, не загуби във войната срещу САЩ и НАТО. Това не означава, че анексията на Крим трябва да бъде призната, но решението да се използва военен кораб за дипломатическо изявление крие ненужни рискове.
Вместо да демонстрира възраждане на британската мощ, безсмисленият сблъсък край бреговете на Крим разкри опасното лекомислие в основата на британската политика. Това, че е блъф, стана ясно от самото начало. Следователно, вместо да сплаши противника, жестът предизвика енергична реакция, предназначена да разкрие този блъф. Сега руснаците могат да заплашат, че ще бомбардират следващия британски кораб, който се осмели да следва пътя на HMS Defender, знаейки със сигурност, че това няма да се случи. Опасността е, че ако това се случи, ще бъде трудно да се потисне подобна реторика.
Разрушителят HMS Defender сега ще се присъедини към ударната група на британския флот, която включва новия самолетоносач HMS Queen Elizabeth, за да отплава в контролираното от Китай Южнокитайско море. Непосредствена военна конфронтация е малко вероятно. Винаги обаче има опасност проявата на сила - особено ако тази сила е по-ниска от тази на врага - да провокира, вместо да възпира врага от агресивни действия.
За разлика от формулата на президента Теодор Рузвелт за успешна империалистическа намеса, обратният подход на Борис Джонсън е „да говорите високо, но все пак да държите малка тояга в ръцете си“. За да не се превърне подобна политика в бедствие, е необходимо потенциалният враг да се държи сдържано и да не иска да се възползва от военното си превъзходство.
В случая с Украйна и Русия има и други опасности. Твърде много реторика относно защитата на Украйна може да създаде у Киев впечатлението, че САЩ, НАТО и Великобритания са готови да се борят с Русия за Украйна, въпреки че случилото се от 2014 г. ясно показва, че това няма да стане. Междувременно връщането към традицията отпреди Първата световна война да се използват канонерки (малък кораб с оръдия) за правене на дипломатически изявления увеличава риска от случайна конфронтация или прекалено бурна военна реакция.
В случая на Великобритания и Русия съществува голям риск от прекаляване, тъй като и двете страни са били големи империи в не твърде далечното минало. Въпреки че оттогава те отслабнаха значително икономически и политически, тези две страни се водят от хора, които обичат да разиграват патриотичната карта и не могат да търпят унижение.
Краткият сблъсък между Великобритания и Русия край бреговете на Крим може да остане в историята само като незначителна бележка под линия, но епизодът създава много обезпокоителна картина за моделите на поведение на британското правителство вътре и извън границите му. И в двата случая разликата между претенциите и реалността се задълбочава, както се вижда от кавгата около Северноирландския протокол.
Брекзит трябваше да закрепи властта на Обединеното кралство върху собственото му бъдеще и до известна степен дори върна свободата на действие - най-положителният пример за това беше разработването и масовото внедряване на ваксина срещу коронавируса. Но освен ваксината, британската държава плаща много висока цена за Брекзит по отношение на загубата на политическа власт поради напрежението с Европейския съюз и разединението в самото Обединено кралство.
Невероятната ирония е, че Джонсън, който беше лидер на движение, търсещо възстановяване на британския суверенитет, трябваше да подпише споразумение, което сега управлява международната граница в Обединеното кралство. Трудно е да си представим по-очевиден отказ от национален суверенитет. Не е изненадващо, че синдикалистите в Северна Ирландия бяха дълбоко шокирани.
Джонсън и неговото правителство се радват на непрекъснати спорове с Европейския съюз, защото тези спорове им позволяват да "бият патриотичните барабани" и да обвиняват Брюксел. Те обаче не могат да си позволят този конфликт да стане наистина сериозен, тъй като в този случай - както показа сагата за отделянето на Обединеното кралство от Европейския съюз - ще стане ясно, че всички силни карти са в ръцете на Брюксел. В спор за Северноирландския протокол най-добрият резултат за Обединеното кралство ще бъде, ако ЕС намери за изгодно да не постигне решителна победа над британците.
През последните пет години Великобритания стана по-слаба нация, въпреки че продължава да се преструва, че нейната мощ нараства. И това напрежение ще остане в основата на британската политика от Белфаст и Севастопол до Южнокитайско море, въпреки всички опити да се докаже друго.
Джонсън увеличи пропастта между реалното и мнимото място на Великобритания в света, но това не е нещо ново. Аз отразявам войните в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия в продължение на повече от 20 години и в нито един от тези случаи британското правителство не разбираше напълно в какво се забърква. Единствената основна цел във всички тези кампании беше да се демонстрира на американците, че Великобритания е достоен съюзник.
Исках да вярвам, че британското правителство все още трябва да има някаква скрита стратегия, която не можех да разбера, но когато бяха публикувани резултатите от следвоенните официални разследвания, те показаха невероятна степен на невежество от страна на политиците и длъжностни лица, издали заповедите за тези интервенции. Чарлтън Хестън не би почувствал смущение в компанията на тези служители.
Превод: Ганчо Каменарски
