Държавите от Европейския съюз в момента не са на едно мнение по външнополитическите въпроси. Причината е позицията на Кипър, който не иска да подкрепи санкциите срещу Беларус, не защото смята, че въвеждането на санкциите срещу беларуския режим е грешка. Просто Беларус не играе никаква роля в обществения живот на средиземноморския остров. Затова пък всички там обсъждат газовия конфликт с Турция и точно затова правителството в Никозия смята да блокира санкциите срещу Беларус, докато не бъдат предприети мерки по отношение в Турция.
Беларус, Турция, инцидентът с Навални, нерешеният проблем с бежанците - вече няколко седмици ЕС търси решение на огромно множество проблеми. Но всяка страна има своята реалност. До колко се различават възгледите за света в различните ъгли на Европейския континент може да се види на примера на четири европейски държави в анализ на Die Welt.
Във Франция продължаващите протести срещу Лукашенко предизвикват все по-голяма загриженост у френската общественост. Вестниците с помощта на карти, включително и средновековни, обясняват на читателите си геополитическото положение на Беларус, като свързващо звено между Русия и Европа. Инцидентът с Навални постави Макрон в неловко положение. Неговият опит да стопи ледовете с Русия, който той предприе самостоятелно миналото лято сега изглежда много наивен. Тогава френският президент призоваваше за откритост по отношение на Русия и говореше за възможност за стратегическо партньорство с нея. Сега той оприличи отравянето на Навални като опит за убийство.
Относно "Северен поток 2" французите и преди имаха своите възражения. Те са опасяваха, че газопроводът ще увеличи зависимостта на европейската енергетика от руснаците. Географски по-близко и исторически важно за французите е Средиземно море. В него Макрон вижда важна геополитическа арена. Като бивша колониална държава Франция е загрижена за икономическата и политическата криза в Ливан, но най-вече и за ситуацията в Африка, където се води безрезултатна война с ислямския тероризъм. Само преди дни терористичната организация "Ислямска държава" пое отговорност за убийството на шестима френски специалисти в Нигер.
Турският президент Реджеп Ердоган вини за всичко Макрон и във Франция това е доказателство, че последният е един от немногото европейци които не скланят глава пред Ердоган и говорят с него на един език - езикът на силата. Военното присъствие на Франция в източното Средиземноморие дава на французите може би лъжливото, но все пак усещане за минало величие, което им носи полза - след изпращането на френски военни кораби Атина поръча от Париж 18 изтребителя "Рафал". Както се казва - да се срамува този, който си е помислил нещо лошо.
В новинарските емисии в Полша нищо не се коментира толкова, колкото кризата в Беларус. Лидерът на опозицията Светла Тихановская е на всички корици на списанията, водещи полски политици се срещат в беларуси, живеещи в имиграция в Полша. Полското правителство едно от първите поиска въвеждането на санкции срещу режима на Лукашенко, засега без резултат. В това няма нищо учудващо - все пак става въпрос за съсед. Във Варшава Беларус се разглежда като буферна държава, отделяща Полша от Русия. Стратезите се опасяват от ръста на военното присъствие на Москва. Актуален е и въпросът - няма ли да се втурнат беларусите към Полша, ако ситуацията се изостри. Поляците добре помнят украинската криза, когато в страната дойдоха почти 2 милиона украинци.
Но сега друга тема е на дневен ред - след отравянето на руския опозиционер Алексей Навални полските политици още по-настойчиво започнаха да искат спирането на "Северна поток 2". Те смятат газопровода за заплаха за европейската енергийна безопасност и това отдавна обтяга германо-полските отношения. Сред тези проблеми средиземноморския конфликт с Турция вече няма такова значение. Дори ситуацията в лагера с бежанци "Мория" бе коментирана само с изявлението, че повече няма да приеме нито един бежанец.
Италия в момента не гледа нито към Беларус, нито към Турция. Коронавирус, отваряне на училищата, местни избори през почивните дни - това са темите, които вече няколко седмици преобладават в обществените дискусии. Практически не остава място за обсъждането на европейските въпроси. Най-голямо внимание се обръща на телефонния разговор на италианския премиер Джузепе Конте с руския президент Владимир Путин в края на август. Скоро след това Конте заяви, че за всичко което се отнася до Навални застава на страната на Меркел и допълни, че позицията на немското правителство съвпада с италианската и европейската. От европейските теми Италия най-силно се вълнува от миграцията. Предложенията на Европейската комисия за реформи в миграционната политика заемат главно място във външнополитическите теми. Страната смята, че е оставена сама да се справя сама с миграционния проблем.
Инцидентът с Навални е важна тема в Швеция. Шведска лаборатория потвърди отравянето с "Новичок" на руския опозиционер. В съвместно изявление от началото на септември Швеция, Норвегия и Финландия заедно с Дания и прибалтийските държави осъдиха инцидента и поискаха неговото разследване.
Но сега Швеция е заета със свои неща - освен кризата с коронавируса първите страници на вестниците обсъждат нарастването на престъпността в страната. За първи път министър-председателят призна, че може би има връзка между засиления приток на мигранти в последните десетилетия и нарастването на насилието. Да чуеш подобно нещо от социал-демократ по-рано би било немислимо. Не е изключено, че тези думи предвещават промяна в курса на миграционната политика. За разлика от Норвегия Швеция отказа да приеме бежанци в лагер лагера "Мория".
Превод: Actualno.com
