Те мръзнат из улиците на Белград, спят под открито небе и чакат знак от своите трафиканти: десетки непълнолетни мигранти преминават през Сърбия и мечтаят да стигнат до Западна Европа, разказва Флориан Шмиц в материал за Deutsche Welle.
Жителите на Белград трескаво се подготвят за Нова година и Коледа*. Навън е студено и ветровито, но топлите якета и палта пазят столичаните от студа, излезли да пазаруват за празниците. Магазините по централните улици са пълни. Настроението е празнично - въпреки пандемията. Недалеч от центъра обаче, край автогарата на улица "Железничка", атмосферата е коренно различна. В малкия парк край автогарата се лутат група младежи. Най-малкият от тях е на 11, най-големият - на 17. Всички те са непълнолетни мигранти. Сами са в Белград, без родителите си. Повечето са от Афганистан. Някои са увити в бели одеяла. "Купих си го от пазара отсреща", разказва Шеркат. Под одеялото се подават краката му - носи къси чорапи и тънки кецове. И другите край него треперят от студ. Умората е изписана на лицата им.
Тези деца не искат да останат в Сърбия
Те не искат да останат в Белград. Търсят възможност да тръгнат към унгарската или хърватска граница и оттам да продължат към Западна Европа. Шеркат вече се е опитал да напусне Сърбия, но ситуацията в другите европейски държави е още по-лоша. "В Хърватия имах много проблеми", разказва той. "Полицаите ми откраднаха телефона и ме върнаха обратно". Шеркат казва, че и в бежанските лагери в Сърбия ситуацията е отчайваща. Той не е регистриран като бежанец и не търси официална помощ.
Богдан Красич от организацията "Save the Children" ("Спаси децата") е добре запознат с проблемите на малолетните бежанци. "Тези деца са на път към други държави. Те не искат да останат в Сърбия. В официалните центрове за настаняване на търсещите убежище има много деца. Но и извън лагерите малолетните бежанци са много. Не е лесно да им се помогне, защото не са регистрирани. Те искат да отидат към Западна Европа и затова избягват неправителствените организации и полицията", обяснява Красич.
В продължение на дни Шеркат и неговите братя по съдба са нощували в един строеж срещу парка. При нашето следващо посещение обаче момчетата вече не са там. Празните бутилки и консерви, матраците и тънките одеяла издават, че те са напуснали строежа. Може би преди няколко часа. Един преводач се опитва да се свърже с Шеркат по телефона. Той вдига и обяснява, че следобеда са заминали с автобус за сръбския град Бачка паланка, разположен на границата с Хърватия. Искат да опитат още веднъж.
Маршрутът: през Турция, Гърция и Западните Балкани
Ризванула и Екрам са на 15 години. И двамата са от Афганистан. Те също искат да продължат към Западна Европа. В момента спят навън, близо до река Сава. Увити са в якета и спални чували, но въпреки това замръзват. Ризванула иска да отиде във Франция, там има роднини. Той е прекарал в Турция три години и половина. Започнал работа, но така и не му платили и се запътил към Гърция. "Гръцката полиция ме преби и ме върна обратно в Турция", разказва момчето. Все пак той направил втори опит: този път през Северна Македония. И успял. В Белград иска да бъде настанен в бежански лагер, но това не става лесно. "На 15 години съм. Обърнах се за помощ към три лагера за непълнолетни мигранти, но там не ми повярваха, че съм само на 15 и казаха, че трябва да отида в лагер за възрастни. Не ме регистрираха", споделя той.
Ризванула не е единственият. В страните от Западните Балкани има много непълнолетни мигранти, дошли от Турция. Но никой не знае точният им брой. През 2015 и 2016 имаше малко повече информация - тогава интересът към т.нар. "балкански маршрут" беше висок. Неправителствените организации предлагаха не само храна и медицински грижи, но и някакво ниво на прозрачност. Имаше някаква яснота за броя на хората по отделните места. Но тези времена са минало. Движението по "балканския маршрут" обаче въпреки това не е спряло. Невъзможните условия в Турция, а и в Гърция доведоха до голямо струпване на мигранти в Хърватия и Унгария.
Трафикантите координират всичко
Катарина Йованович работи като психилог. В рамките на изследване тя и екипът ѝ са разговаряли с 40 непридружени непълнолетни мигранти по улиците на Белград. Те установяват, че децата тръгват сами, но по време на пътуването си са зависими от трафиканти. "Те имат един вид главен трафикант - "качакбар", който е в Афганистан и е в контакт с местни трафиканти", обяснява тя. В повечето случаи родителите се обръщат към него, за да изпратят първородния си син сам към Западна Европа. За да направят това, те обикновено взимат заеми.
"Обикновено си мислим, че родителите пускат децата си и след това не се интересуват от тях. Но това не е така". По време на пътуването местните трафиканти контактуват с децата. Те им осигуряват и джобни. "Повечето деца почти нямат пари в брой. Те знаят, че това е опасно. В зависимост от договорката, която родителите са направили, децата получават малки суми от местните трафиканти", разказва Йованович.
Освен това децата поддържат контакт с родителите си, докато изминават пътя. Трафикантите им дават пари за телефонни карти, но контролират какво разказват на родителите си. В много от случаите децата стават жертва на насилие и злоупотреби, в това число и на сексуални посегателства. Те не говорят за това с родителите. "Не искат да тревожат родителите си. Мислят си: трябва да премина през това и да бъда силен. Така ще порасна. Вече не съм малко момче."
"Има изградена система", обяснява Йованович. "Понякога тя защитава децата, но в повечето случаи и те преживяват ужасни неща", казва психоложката. Официална помощ няма. Пандемията сложи окончателния край на групите за помощ, които се грижат за децата по улиците. Липсват и конкретни данни.
Колко деца са в подобно положение?
"Не знаем всъщност какви са числата", обяснява Богдан Красич. "Виждаме несъответствия в цифрите, които предоставят от ООН. Всъщност нямаме никакви цифри за тази година, които да ни кажат колко деца са били тук", казва още той.
Според Йованович липсата на достоверна информация е част от политическата стратегия на балканските държави. "Всъщност вече нямаме достъп до данни или те идват само спорадично и не са преведени на английски. Виждате ясно, че информационната политика се е променила".
* Сърбите, както и руснаците и македонците, празнуват по Юлианския календар - Бъдни вечер на 6 януари, а Коледа на 7 януари
