Изборът на Макрон е много добра новина както за ЕС, така и по принцип за идеята за либерална демокрация. Това каза каза политологът Даниел Смилов пред Actualno.com по повод изминалия втори тур на изборите във Франция в неделя, след който досегашният президент Еманюел Макрон бе преизбран за втори мандат.
Смилов обясни защо резултатът на Макрон е позитив за обединена Европа. Според него всякакъв друг би бил много голям шок за Европейския съюз. "Макар че Марин Льо Пен не говори пряко за излизане на Франция от ЕС, тя би затруднила много процесите на европейската интеграция особено в такъв момент като сегашния, когато се води война. Знае се нейната по-топла връзка с режима на Путин, която дори има и финансови измерения, но доста по-важна е идеологическата опозиция, която Льо Пен има спрямо ЕС", обясни той.
Смилов коментира и ролята на миротворец на Макрон по отношение на войната в Украйна и дали тя ще продължи с преизбирането му. "Той имаше разговори с Путин. За мен по-важно е, че в цялата тази ситуация ЕС успява да показва доста сериозно единство. Когато говорим за външна политика на ЕС, трябва да знаем, че това е политика, която се получава тогава, когато се координират позициите на 27 суверенни държави и едва тогава можем да говорим, че Европа говори с един глас. Цяло чудо е, че по отношение на конфликта в Украйна все пак тези 27 държави успяха да намерят достатъчна спойка и по най-важните въпроси - санкции, оръжие и т.н., има достатъчно съгласие, дори бих го нарекъл единодушие, консенсус. Тук-там има някои държави с по-нюансирани позиции. Унгария, за съжаление и България, попадна в тази категория, но ми се струва, че другата седмица по отношение на изпращане на оръжие в Украйна, ще коригираме своите досегашни позиции", изтъкна той.
Смилов обясни и причините за изборната победа на Макрон. "Донякъде тази победа беше очаквана. Всъщност преди първия тур имаше известни притеснения, защото последните проучвания показваха сближаване на резултатите на Макрон и Льо Пен. След това в седмицата между двата тура на практика преднината на Макрон започна да се увеличава. Горе-долу този резултат беше предвидим", коментира политологът.
Смилов посочи, че от друга страна Макрон не е успял да постигне толкова впечатляващ резултат, колкото на предните избори. "В някакъв смисъл на практика Марин Льо Пен набра доста голяма скорост, мина 40-те процента. Представлява доста по-сериозна алтернатива, отколкото беше 5 години по-рано. Това трябва да бъде отчетено заедно с факта, че на практика на първия тур за кандидатите, които се противопоставят на френското членство в НАТО, гласува мнозинство от французите. Това също е тревожен елемент, защото ако съберем гласовете на крайната левица, Меланшон и комунистите, към тях ако добавим гласовете на Льо Пен и гласовете на крайната десница, се получава доста значим резултат, който е тревожен", изтъкна Смилов. По думите му тази страна от президентските избори трябва да предизвиква размисъл.
Политологът отговори на въпрос как да се разбира заявката на Льо Пен за парламентарните избори във Франция.
Той обясни, че там нещата са по-трудни за такъв тип национал-популистки партии, срещу които се изправят почти всички останали. "Избирателната система на Франция е такава, че всъщност дава голямо предимство на първите две партии и затруднява влизането на формации, които не могат да намерят солидни партньори, които да ги подкрепят на втория тур на парламентарните избори. Затова обикновено резултатът на партията на Льо Пен на парламентарни избори е далеч по-слаб, отколкото нейното представяне на президентски избори", поясни Смилов.
Той счита, че предстоящите парламентарните избори във Франция ще бъдат интересни. "По принцип промените в Конституцията на Франция за скъсяването на президентския мандат до 5 години, колкото е този на парламента и провеждането на президентски и парламентарни избори с много къса дистанция между тях, води до нещо, което в политилогическата литература, наричаме невъзможност за кохабитация", коментира Смилов. Той обясни, че това означава съжителство на президент от една партия и парламентарно мнозинство от друга. По думите му обикновено, който е избран за президент, успява да формира парламентарно мнозинство. "Вече казах, че президентските избори показаха доста интересни размествания в електората във Франция и този път може би за първи път това правило за невъзможната кохабитация, може да бъде тествано и да се окаже, че кохабитацията не е чак толкова невъзможна", посочи още Смилов.
Политологът прогнозира все пак много добър резултат на партията на Макрон на парламентарния вот и възможност тя да сформира управление. Той направи анализ, че преизбирането на Макрон във френски контекст, е голямо постижение, защото в последните години президентите не са преизбирани, тъй като винаги се е появявал нов конкурент. "В този смисъл ми се струва, че президентът Макрон ще има добри шансове за парламентарните избор", подчерта Смилов.
Какво казаха западните лидери след победата на Макрон - четете ТУК.
Кой в България поздрави Еманюел Макрон за победата му в неделя - четете ТУК.
