Коронавирусната епидемия наскоро пое тревожен завой, когато беше обявена за пандемия и макар да заличи надеждите да бъде удържана, има още много неща, които могат да се направят, за да бъде победена. Има няколко възможни сценария как тази пандемия може да „си изиграе картите“ или да се надяваме, да умре. Това пише колумнистът Ясемин Сакай на турското издание Daily Sabah в материал, посветен на развитието на ситуацията с COVID-19.
Разпространението на новия коронавирус SARS-CoV-2 не показва признаци на затихване в някои части на света, заразявайки все по-голям брой хора и отнемайки все повече животи всеки ден. Бързият темп на зараза изправи здравните системи в някои страни пред предизвикателство и тласна правителствата да превърнат молове в импровизирани болници (Иран), празни общежития и хотели в карантинни зони за заразени (САЩ) и ледени пързалки във временни морги (Испания). Не всички надежди обаче са изгубени.
От над 434 983 потвърдени случая, повече от 111 870 души са се възстановили, за разлика от 19 607, които са починали поради COVID-19, по данни на Worldometer. На всичкото отгоре само 5% от случаите са счетени за критични, докато 95% са само с леки симптоми.
Междувременно в света на фармацията продължава разгорещена надпревара с производители на лекарства и изследователи, които отчаяно се опитват да открият ваксина или лечение, за да прекратят пандемията веднъж завинаги. Експерименталното лекарство Gilead Sciences Inc., ремдезивир, вече е в клинични изпитания, японското лекарство за грип фавипиравир е показало ефективност в някои случаи в Китай, а „Модерна“ казва, че нейната ваксина на базата на РНК, може да бъде готова до есента.
Но встрани от тези развития, има само едно нещо в съзнанието на всички: Кога ще приключи тази пандемия? И как?
Първата линия на защита и най-надеждният сценарий беше ограничаване. Като идентифицират и карантират болните, медицинските експерти се надяват, че могат да предотвратят разпространението на вируса в общностите и да го ограничат само до Китай и близките територии. В крайна сметка това беше стратегията, използвана за овладяване на огнището на SARS (тежък остър респираторен синдром) през 2003 г., което завърши с успех.
Въпреки това, ако има нещо, което през последните два месеца стана ясно, е, че сме изчерпали всичките си шансове да ограничим епидемията до само няколко места, което бе потвърдено от декларацията на Световната здравна организация (СЗО) за коронавируса като пандемия. Фактът, че мнозина закъсняха да разпознаят опасностите, причинени от тази болест, и продължиха с нормалното си ежедневие, хвърляйки предпазливостта на вятъра, влоши нещата много бързо.
Освен лесното му разпространение, имаше и други предизвикателства, свързани с предаването на вируса. Разпространението му беше тихо, но смъртоносно. Повечето случаи на COVID-19 останаха незабелязани, тъй като те са или без симптомни, или са с много леки симптоми, а вирусът е и с дълъг инкубационен период - учените твърдят, че може да бъде от 2 до 27 дни.
Бавното осигуряване на диагностични комплекти и дългото тестово време също не помогнаха. Шефът на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус заяви на 2 март, че вярва, че много вирусолози и епидемиолози ще се съгласят, че нещата са изпуснати от контрол.
Но това, че удържането на болестта беше неуспешно, не означава, че трябва да чакаме инфекция или сигурна смърт. Все още можем да спасим много, много животи, да ограничим разпространението ѝ и да спечелим ценно време, за да могат учените да открият лечение.
Имайки предвид пътят, по който е поела, пандемията от коронавирус може да завърши по три начина. Тези три възможни сценария са: хората ще изградят имунитет срещу вируса; ще бъде разработена ефективна ваксина; вирусът ще мутира и ще загуби силата си с времето.
"Много хора в крайна сметка ще изградят имунитет или ще бъде открита ваксина. Третата възможност е вирусът да мутира и да загуби способността си да заразява хората. Пандемията може да завърши само по един от тези три сценария", казва Мехмет Джейхан, професор от университета в Анкара пред Анадолската агенция, отбелязва още БГНЕС.
Стаден имунитет
Първият сценарий се отнася до т.н. стаден имунитет, който първоначално Великобритания искаше да постигне, а след това се отказа от него след критики, че рискува живота на възрастните хора и хронично болните. Този имунитет се постига, когато достатъчно хора от населението изградят имунитет срещу вируса, било чрез заразяване и възстановяване, или чрез ваксиниране, за да могат ефективно да спрат разпространението на тази болест.
Счита се, че прагът за колективен имунитет е около 50 до 70%; обаче колкото по-заразна е болестта, толкова по-голям е броят на имунизираните хора, които трябва да я спрат. Следователно мерките за карантина и изолация са важни. След като процентът на зараза спадне до един или по-долу, епидемията повече или по-малко приключва.
Обединеното кралство първоначално твърдеше, че стадния имунитет ще забави разпространението на вируса и неговия пик до летните месеци, когато Националната здравна служба (NHS) ще бъде по-малко затрупана. Но, разбира се, високите рискове и бързото разпространение, свързани с COVID-19, биха довели до високи темпове на хоспитализация и критични грижи.
Особено, когато няма реална ефективна ваксина, колективният имунитет все още изглежда рискована игра.
Ефективна ваксина
Вторият сценарий се разглежда като най-вероятният вариант за изкореняване на болестта завинаги. Учените работят с големи скорости, за да разработят антивирусни лечения или ваксина. От ваксините на базата на РНК до тестовете за антитела, има много обещаващи развития.
Проблемът с този подход е, че той, за съжаление, отнема много време и е скъп. Може да мине година или повече, преди такива ваксини да преминат необходимите тестове за безопасност и ефикасност в клинични изпитания. Инвестиционните разходи пък се оценяват на 800 милиона долара.
В някои случаи бързата ваксина, която не е преминала през обичайния протокол и фази, изискващи продължителни тестове върху животни, може да направи хората по-болни, отколкото по време на инфекцията.
Токсичността и страничните ефекти също остават важно притеснение.
Вирусна мутация
Последният сценарий е мутация. Всички вируси натрупват мутации във времето или претърпяват промени в геномите си. Учените се надяват, че SARS-CoV-2, който има 85% генетично сходство с оригинала на вируса на SARS, ще мутира по потенциално полезен начин, подобно на това как се е държал вирусът на SARS при избухването през 2002 г. Тогава той мутира в нещо много по-лошо, но с много по-ниска степен на инфекция за хората, практически подписвайки собствената си смъртната присъда.
В сравнение с риновирусите (основната причина за обикновената настинка), коронавирусите имат по-бавен темп на мутация, вследствие на процес, който ги кара да се развиват не толкова бързо. Този процес се случва по време на репликация (копиране) на ДНК. Това дава по-голям шанс за разработване на ваксина.
Например, ако вирусът мутира до такъв с по-тежки симптоми, това може да намали процента на инфекция, тъй като ще направи хората достатъчно болни, за да останат в леглото. Това води и до възможността за неефективност и резистентност на ваксината.
Едно е сигурно - има още много неща, които все още не знаем за новия коронавирус, така че е трудно да се каже колко голяма ще е мутацията.
Темата продължава и в нашия блог.
