Светът е изправен през сериозен риск от настъпване на финансово-икономическа криза. Спирането на цели отрасли в икономиката за неопределен период от време неминуемо ще доведе до последици във всички сфери на обществения живот. В момента най-важното е овладяването на разпространението на вируса.
Това коментира икономистът Борислав Боев в специален анализ за Actualno.com, посветен на пандемията около COVID-19 и възможните решения, пред които са изправени правителствата.
Ако успеем да изгладим кривата, последиците от кризата ще бъдат по-леки. Безотговорното отношение и неглижирането сериозността на ситуацията не вършат никаква работа. Но ръководителите на ЕС не трябва да забравят, че икономическата ситуация след отшумяването на пандемията ще бъде тежка. Нужно е да се предприемат конкретни мерки и да бъде възприето проактивно поведение, защото в противен случай последиците за икономиката ще бъдат още по-лоши.
Един от засегнатите сектори несъмнено ще бъде енергетиката. В съвременната икономика енергийните отрасли заемат стратегическо място и са от ключово значение за функционирането на всички останали сектори. През последните години политиките на ЕС в енергийния сектор бяха насочени към неговото преструктуриране, свързано с подготовката за енергийната трансформация, която трябваше да се случи в рамките на амбициозните климатични планове.
Кризата с коронавируса обаче ще забави изпълнението на тези планове, а нищо чудно дори да отмени някои от тях. Все пак, ръководителите на Европа трябва да предприемат конкретни мерки, и то в оперативен порядък, защото рано или късно енергийните предприятия ще започнат да изпитват трудности. Само наливането на ликвидност в страдащите сектори няма да реши дълбоките структурни проблеми, които подобна криза само ще катализира. В отговор на тези събития, ЕС своевременно трябва да пристъпи не само към сериозни данъчни облекчения, но и към регулаторни такива. В енергийния сектор антикризисните мерки могат да бъдат систематизирани в две големи групи:
Първо. Временно спиране на търговията с въглеродни емисии. Това само по себе си е огромно данъчно облекчение за въглеродно-интензивните индустрии, които не се ограничават само с производството на ток от въглища. През последната седмица се наблюдава сериозен спад в цените на въглеродните емисии в ETS схемата в Европа. Спадът в цената е с близо 30%, което е добър знак за въглеродно интензивните индустрии, особено тези в енергетиката. При положение че емисионния фактор на въглищата в България е 1,2/Мвт.ч, а предвидената нетна електрическа енергия, произведена от ТЕЦ „Марица Изток-2“ за регулаторния период 01.07.2019 – 30.06.2020 г. е 7 478 231 мвт.ч, това означава, че при цена от 24 евро трябва да се закупят квоти на приблизителна стойност 215 млн. евро, а при цена 15 евро, тази сума вече ще бъде доста по-ниска – приблизително 134 млн. евро. Разбира се, тези данни могат да бъдат използвани само и единствено за ориентир какво ще се случи за следващия регулаторен период при такъв спад на цените на квотите, макар че все още не знаем каква ще бъде средната цена на емисиите тогава.
Разбира се, това е все още е далеч от необходимото, защото в тази извънредна ситуация се повдига въпросът защо въобще има такава търговия с емисии? В момента този квазиданък е изглежда абсолютно ненужен и неотговарящ на новите реалности в енергетиката.
Второ. Отлагане на всякакви крупни инвестиционни намерения, свързани с EUGreenDeal (Европейската зелена сделка) и сродните ѝ инициативи. В момента е нужен свеж финансов ресурс за много по-важни и смислени начинания. Наливането на ликвидност, там където е необходимо изисква мобилизацията на значителен по мащаби финансов ресурс. Преосмислянето на европейските политики по отношение на климата и енергетиката в тази ситуация е належащо, защото планове като Европейската зелена сделка ангажираха сериозни финансови потоци в определени начинания, които в момент на икономическа криза неминуемо ще загубят приоритетните си позиции.
Да, криза най-вероятно ще има. Ще има спад в индустриалните индекси, в промишленото производство. Ще има загуби. Сега ще се разбере дали ЕС е способен чисто организационно да реагира на такава криза.
Неблагоприятните последици върху инвестициите в българската енергетика
Ако кризата с коронавируса прерасне в глобална рецесия, неминуемо ще се задейства каскада от неблагоприятни процеси, които ще ударят по редица инвестиционни проекти в енергийния сектор. Възможните негативни моменти могат да бъдат систематизирани в няколко групи:
Първо. Стопиране на всякакви мащабни инвестиции (или инвестиционни намерения) в енергийния сектор. Това означава, че страната ни ще трябва да отложи напред във времето идейни и капиталоемки проекти като строителството на нови ядрени мощности. Добре е да знаем, че развитието на ядрената енергетика в България изобщо не означава само и единствено строителството на нови ядрени мощности на площадка Белене. Проектът за изграждане на нови мощности на площадката в Козлодуй също е в активна фаза, а не трябва да забравяме, че в сектора са нужни постоянни инвестиции за подобряването на съществуващите вече мощности. Хубавото в момента е, че АЕЦ „Козлодуй“ се намира в отлично финансово състояние и реализира редица модернизационни програми като удължаването на 5 и 6 блок с изцяло собствени средства, без да натовари бюджета и със стотинка.
Но евентуална икономическа рецесия не би подминала нито едно крупно предприятие в енергийния сектор. Свиването на печалбата сериозно ще ограничи възможностите на предприятията за нейното реинвестиране. За проектите в газовия сектор все още не може да се направи категорична прогноза, но по отношение на "Балкански поток" индикациите са, че ще бъде завършен в срок, защото така или иначе българския участък е в напреднала фаза на изграждане. Проекти, които вече са във ход, като този за увеличаване капацитета на хранилището в „Чирен“ (230 млн. лева със съфинансиране от ЕК), и изграждането на нови трасета, хъбове и интерконекторни връзки със съседните държави, могат да претърпят отлагане.
Второ. Влошаване перспективите за изпълнението на инвестиционните планове в подобряване функционирането на електропреносната система. По плана на ЕСО за развитие на преносната електрическа мрежа, приет през миналата година, България трябва да изгради нови 400kV електропроводи, свързващи електропреносната система с Гърция (Марица Изток - Неа Санта), Сърбия (София Запад - Ниш), както и да осъществи инвестиционни програми по подобряването на вътрешната свързаност. Според плана на ЕСО за периода 2019 - 2028 г. необходимите инвестиции се оценяват на 1,3 млрд. лева. Те са важни от гледна точка осигуряването стабилността на системата, по-добрата ѝ надеждност, разширяване на преносния ѝ капацитет и не на последно място - енергийната ефективност. С идването на икономическа рецесия обаче е твърде вероятно тези планове да бъдат отложени напред във времето, а някои от тях въобще да не се реализират.
Трето. Влошаване финансово състояние на големите енергийни компании, свиване на производствените капацитети, и оттам евентуално покачване цената на електроенергията на свободния пазар. А щом стана въпрос за него, той все още се намира в началните етапи на своето функциониране и изграждане, и предстоящата рецесия ще отложи напред във времето важни процеси като интеграцията и пазарните обединения.
В обобщение, може да се твърди, че евентуална икономическа рецесия ще се отрази изключително негативно върху всички мащабни инвестиционни начинания в енергийния сектор. При тези форсмажорни обстоятелства ръководството на ЕС трябва да реагира максимално бързо и да предприеме нужните антикризисни мерки. Те обаче в никакъв случай не трябва да бъдат хаотични, напротив – трябва да бъдат добре премислени и прецизирани преди да се пристъпи към тяхната реализация. На първо време ЕС може да преосмисли стратегическата си политика по отношение на мащабните инвестиционни планове, обвързани със Зелената сделка, както и цялостно преосмисляне на нуждата от търговия с въглеродни емисии. За енергийния сектор пък в момента е важно да осигури стабилността на енергийната система, сигурността на доставките и необходимата ликвидност на електроенергийните пазари.
Темата за коронавируса у нас и по света продължава в нашия Live блог.
