Първи в Белград пристигнаха китайците, с няколко самолета пълни с оборудване и шестима медицински експерти, които помогнаха за координирането на политиката на страната срещу коронавируса. От благодарност, разчустваният сръбски президент целуна знамето на Китай и разкритикува Европа за това, че отказва да изпрати помощ, пише британското издание The Guardian в материал, цитиран от агенция "Фокус".
След това дойдоха руснаците с военни самолети и големи медийни фанфари, като доставиха по-малко решителни за борбата, но въпреки това добре дошли ресурси.
Накрая пристигнаха и европейците, изтъквайки, че те са били там през цялото време и са финансирали държавата значително повече от Русия и Китай взети заедно.
В Сърбия, страна кандидат за евентуално присъединяване към ЕС, която също ухажва Москва и Пекин през последните години, е добре видима пресечната точка на „коронавирусните дипломации“.
Докато пандемията набира скорост, големите играчи се стремят да използват меката си сила, под формата на помощи, за да реализират външнополитическите си цели. За ЕС това означава да докаже, че приказките за европейските ценности и солидарност не са празни обещания. За Китай е важно да представи страната като решението на кризата с коронавируса и да измести вниманието от въпроса за нейната първопричина. А Русия се опитва да използва максимално ефективно ограничените си ресурси и изпрати военна техника в Италия, а освен това достави оборудване в САЩ, което бе частично произведено от санкционирана компания. Американците, които при администрацията на Тръмп са фокусирани върху вътрешните си работи, до голяма степен отсъстват от коронавирусната дипломатическа игра.
В Сърбия всичко започна на 15 март - деня, в който президентът Александър Вучич обяви извънредно положение. В същия ден се появи изявление на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, предвиждащо забрана за износ на медицински материали извън границите на Съюза. Това вбеси Вучич и доведе до емоционалния изблик.
„Европейската солидарност не съществува. Тя е измислица. Изпратих специално писмо на единствените, които могат да помогнат. Това са Китай“, заяви Вучич в обръщение към нацията. Той помоли Пекин за материали, оборудване и съвети за борба с пандемията и много скоро след това в Белград кацна китайски самолет.
„Не това очаквахме да чуем от правителство, твърдящо, че прави всичко по силите си, за да се присъедини към ЕС“, заяви един от европейските дипломати в Белград. Но дори в Испания и Италия имаше гняв от липсата на координиран европейски отговор на коронавируса, а за тези извън блока, като Сърбия, отказът се усети още по-силно.
„Първоначалната реакция на ЕС беше бавна и непохватна. Това се случва твърде често с ЕС, но, разбира се, той не може да бъде толкова бърз и интервенционистки, колкото са Китай и Русия“, отбелязва Милена Лазаревич от Центъра за европейска политика в сръбската столица.
Китай веднага се възползва от възможността да запълни вакуума. Източници от сръбските правителствени среди разкриват, че китайските експерти, които продължават да са в страната, ръководят политиката на Вучич срещу коронавируса. За разликата от повечето европейци, Сърбия прилага китайския модел за изолиране дори на пациентите с по-леки симптоми на болестта в големи специализирани болници, а не на изпращането им на доверие в самоизолация.
Китайците също препоръчаха тотално блокиране, като това, което беше приложено в Ухан, разкрива друг сръбски служител. Но предложението е отхвърлено на базата на това, че сръбската общественост няма да го приеме, но бяха въведени строги полицейски часове, а тези над 70 години са ограничени до домовете си по всяко време.
Обещаният режим на масово тестване все още не е набрал скорост и докладите предполагат, че процедурата за тестване е хаотична. Но сръбските служители се надяват, че прилагането на строгите китайски мерки отрано ще означава, че страната избягва мащабна епидемия, каквато се наблюдава в западноевропейските страни. Към неделя Сърбия има 3 300 потвърдени случая на коронавирус и 74 смъртни случая.
Русия също изпрати помощ, предимно оборудване за дезинфекциране на болници и жилищни сгради. Но опозицията в Москва веднага нападна Кремъл, че изпраща медицински материали в чужбина с пропагандни цели, докато докторите в страната страдат от недостиг. В Сърбия помощта бе приета с радост, но остана усещането, че медийните фанфари около доставките бяха непропорционални на реалната им стойност.
След ибзухването на Вучич, ЕС също работи усилено да постави под светлината на прожекторите начините, по които е помогнал на Сърбия. Европейската делегация в страната отбеляза, че през последните 20 години Брюксел е дал повече от 200 милиона евро грантове и 250 милиона заеми за изграждане и оборудване на медицински заведения. Финансирана от ЕС лаборатория, първоначално изградена за квалифициране на контролни тестове за мляко и хранителни продукти, бе превърната в лаборатория за коронавируса. Други 93 милиона евро пък бяха обещани за борба с икономическите последици от мерките срещу COVID-19 в кратко- и средносрочен план.
Ситуацията около коронавируса до голяма степен е продължение на старата битка за сърцата и умовете на сърбите. Проучване, проведено миналия декември, показа, че мнозинството от тях са убедени, че най-големият донор на страната през последните 20 години е или Русия, или Китай, докато всъщност ЕС е дал около 100 пъти повече от всяка от тях.
„По време на криза един самолет със спешна помощ може и да има голям обществен ефект, но структурната работа в здравния сектор е занемарена от много години“, заяви европейският дипломат.
Оттогава Вучич благодари и за европейската помощ, но в обществената памет вероятно ще останат именно големите китайски жестове. Премиерът Ана Брнабич заяви, че иска да изгради паметник на сръбско-китайското приятелство, когато пандемията приключи, докато билборд в Белград, платен от проправителствен таблоид, гласеше просто: „Благодаря, брате Си!“.
Темата продължава и в нашия блог.
