Кварталът около „Вила Максимос“ е като изваден от приказка: там има булевард, по продължението на който има портокалови дървета пред официалната резиденция на Алексис Ципрас, и Национална градина, с пейки за двойки, разположена в съседство. Беше съобщено, че гръцкият премиер и неговият кабинет често правят тук спокойни разходки. След неговата победа в началото на 2015 г., Ципрас нареди да бъдат премахнати бариерите пред парламента. „Не ни е нужна полицейска държава“, обяви той. С други думи :11.те милиона гърци, които ни обичат, ще се грижат за нашата сигурност.
Днес, 21 месеца по-късно, кварталът се е променил. Два автобуса с полицаи за борба с масовите безредици препречват булеварда, водещ към „Вила Максимос“. Полицаите стоят там на пост през цялото денонощие.
Народната любов към Ципрас се обърна в гняв. Заради своите намаляващи заплати контрольори на въздушния трафик, лекари и учители се обърнаха срещу правителството. Преди около четири седмици пенсионери се опитаха да прекатурят полицейските автобуси, лицата им бяха пълни с гняв и разочарование. Когато полицаите отблъснаха възрастните обратно със сълзотворен газ, протести възмущение заля страната: Не беше ли обещал Ципрас, че неща като това никога няма да се случат отново, питаха те.
Алексис Ципрас, бунтарят, и неговата лява партия СИРИЗА дойдоха на власт през януари 2015 г. с обещанието да сложат край на програмата на строги икономии и да върнат обратно достойнството на гърците. Той искаше да преговаря за намаляване на дълговете на Гърция и призова за край на политиката на строги икономии. След избирането му хората танцуваха по улиците.
Във времето, което изтече от тогава, обаче Ципрас наруши повечето от обещанията си. През август 2015 г., той прие трета програма за облекчаване от кредиторите и получи милиарди в замяна на гръцките съкращения на разходите. Сега той повишава данъците, намалява пенсиите, продава летища и пристанища. Гръцката икономика все още е в бедствено положение, нивото на безработицата е на 24 процента, а по-нататъшни мерки за икономии все още предстоят.
На последната среща на върха на ЕС в края на октомври Ципрас се опита да получи мерки за облекчаване на дълговете, макар и да не успя. Но на вътрешния фронт той отчаяно се нуждае от успех.
Според проучване на общественото мнение, появило се в “Авги”, собственият вестник на партията СИРИЗА, на всички места 90 на сто от гърците са недоволни от работата на правителството. Дори водещи политици от СИРИЗА вече предричат следващата политическа криза.
Е, докъде Ципрас доведе страната си? Дали той е предател или трагичен герой в капан в държавните политики, диктувани от кредиторите?
Много страни, на които да се молиш
Отговори трябваше да дойдат по време на партийна конференция преди две седмици в южната част на Атина. Около 3000 делегати от СИРИЗА се събраха в залата, като се надяваха да изпитат новия Ципрас. Премиерът излезе на сцената в 20:25 ч. Ципрас не изглеждаше уморен, тонът му беше спокоен, стойката му изправена. Той се обърна към своята аудитория с "другари". И тогава се опита да обрисува поражения си като победи.
Той твърдеше, че това лято е била "трудно, но необходимо решение" да продължи сътрудничеството с Брюксел и подписването на третия пакет за помощи. Излизането от еврозоната, каза той, щяло да бъде най-лошата възможна алтернатива. „Грекзит не беше и не е прогресивен план“, каза той. В резултат, въпреки всичките си обещания, той не бил в състояние да сложи край на политиката на строги икономии в страната, каза той.
Ципрас де факто се беше борил упорито. Неговата битка с кредиторите за кратко доведе Гърция до ръба на бездната: На моменти гърците можеха да теглят само 60 евро на ден от банковите си сметки, и шокови гранати полетяха в страната. По време на референдума, който последва, гърците ясно гласуваха срещу по-нататъшни мерки за икономии - но Ципрас постави себе си над гласуването и прие програмата за помощ: 86 милиарда евро, ако Атина спазва всички условия. С цел да позволи дебат по плана си, Ципрас обяви нови избори през септември 2015 г. - и отново спечели.
Най-щедро предразположените твърдят, че дори и за един политик, видът непостоянство, показан от Ципрас, би бил нестандартен. За да задоволи разочарованите избиратели, той се бореше да убеди кредиторите – по-специално Германия - за облекчаване на дълговете на Гърция. До края на годината той би искал да види решение в своя полза.
Гърция в момента има дългове в размер на над 320 милиарда евро, което представлява 183% от брутния вътрешен продукт. Немислимо е, че страната някога ще бъде в състояние да изплати дълговете си. С цел да се подобрят условията, кредиторите биха могли, наред с други неща, да удължат сроковете на заемите. Това е, в което вярва Алексис Ципрас, и че дори може да бъде достатъчно, за да успокои избирателите.
Но специално германският финансов министър Волфганг Шойбле засега отказва. Той не иска да говори за облекчаване на дълга преди 2020 г., и определено не преди федералните избори в Германия, които вероятно ще се проведат през есента на 2017 г. Всяка дискусия отслабва желанието на Атина да извърши реформи, твърди той. Международният валутен фонд (МВФ), който е презиран в Атина заради призивите си за трудни реформи, е съюзник на Ципрас, защото служители там смятат, че не е реалистично Гърция просто да „израсне от дълговете си“. Сега надеждата е, че американският президент Барак Обама ще се намеси, за да помогне, когато посети Атина и Берлин в средата на ноември.
Нищо не се променя в тази страна
„След седем години на криза е време хората най-сетне да почувстват някакво облекчение“, каза Димитрис Пападимулос. Само няколко членове на СИРИЗА са толкова запознати с преговорите за дълга, колкото политика. Пападимулос е основател на партията и един от вицепрезидентите на Европарламента. Всеки, който иска да говори с него, трябва да мине през масивни врати в един от офисите на ЕС в Атина – все едно влиза в район с висока сигурност.
Настоящата програма за помощ е планирано да приключи през 2018 г. "До тогава Гърция трябва да се изправи отново на краката си", каза Пападимулос. Предвид настоящата планина от дългове, обаче, малцина вярват, че това ще бъде възможно. На въпроса какво ще се случи, ако кредитори откажат да преговарят, Пападимулос отговори, че "г-н Шойбле абсолютно иска МВФ да бъде включен в програмата за помощ. Това означава, че той ще трябва да приеме компромис по отношение на облекчаване на дълга."
И все пак облекчаване на дълга няма да бъдe достатъчно за излизане на Гърция от кризата. Това, което е нужно на страната, са инвестиции. Когато Ципрас пое правителството, той искаше да се спрат всички приватизационни проекти - но от тогава той промени позициите си и сега търси инвеститори, въпреки че редица негови министри продължават да се борят срещу приватизациите.
На мястото на „Хелиникон“, бившо летище, разположено в южна Атина, скоро ще има казина, ресторанти, молове и хотели. Приватизацията е част от програмата за помощи, и има надежда, че около 8 млрд. евро планирани инвестиции там ще създадат около 10 000 работни места. На летището се гледа като на лакмус за това дали СИРИЗА прави възможни външните инвестиции.
Одисеас Атанасиу, гладко избръснатият шеф на Lamda, гръцки бизнес, чиято компания-майка принадлежи към гръцко-китайски-арабския консорциум, приветства гостите пред макета на своя мегапроект. Дали той разбира критиците, които се оплакват, че Гърция просто разпродава държавна собственост - и че оскъдните приходи, генерирани чрез тези приватизации, са просто вливащи се в безкрайната яма на дълга? Разбира се, той обяснява, че мястото не било скъпо при 915 милиона евро, но "Гърция трябва вместо това да се запита защо ние бяхме единственият участник в търга."
В контекста на тази продажба много гърци гледат на Ципрас като на човек, хвърлящ националните съкровища на чужди инвеститори, докато хората продължават да страдат. Мариа Николаиду, 41-годишен инженер и майка, се надява, че той ще доведе до истинска промяна: „Следващият път няма да гласувам, нищо не се променя в тази страна“, каза тя.
Приятели се превръщат във врагове
Николаиду и нейният съпруг, също инженер, нямат възможност да отидат на почивка със своите деца и вече не спестяват за пенсионирането си. Просто няма достатъчно пари. Ципрас „има ясен мандат“, каза Николаиду,“да приключи със строгите икономии и да прекрати държавния упадък“. Тя допълва: „Разбива ми се сърцето, че и той е слаб пред кредиторите, както неговия предшественик.“
Алексис Ципрас, изглежда , не удовлетворява никой. Вкъщи хората го обвиняват за тежките реформи, докато в чужбина хората иронизират Гърция, че не предприема нещата достатъчно бързо.
Панайотис Лафазанис е един от хората, които са наблюдавали как Ципрас израства политически – и който повече не говори с него. Той седи в приемната стая близо до площад „Омония“, в офисите на нова партия, която той оглавява, с името Народно единство. Лафазанис е бил министър в кабинета на Ципрас до юли 2015 г. Месец по-късно той и още 24 други депутати напускат партията в знак на протест срещу решението на Ципрас да приеме третия пакет от помощи.
„Ципрас се подигра с нашите радикални позиции", каза Лафазанис. "Той предаде идеята на левицата и се обърна срещу всичко, за което се застъпваше." Когато Ципрас взе властта, каза Лафазанис, той все още призоваваше за орязване на дълга. Той твърди, че с облекчаването на дълга, което в момента търси Ципрас, няма да отиде достатъчно далече и че е вероятно ще се срещне със стена, когато се стигне до кредиторите.
"Правителството е в състояние на свободно падане", каза Лафазанис, който вярва, че предсрочни избори ще бъдат обявени през следващата година. Ако междувременно се случи така, че той се срещне в Ципрас на улицата, той казва, че ще мине на другия тротоар. "Не остана нищо, което да се каже, нито от политическа, нито от човешка гледна точка."
Коментарът в сп. Spiegel е на Гиоргос Кристидес и Катрин Кунц, цитиран от БГНЕС
