Чумата е една от най-големите катастрофи в историята на човечеството. Въпреки това в дългосрочен план тя се оказва от полза, пише Николаус Пипер за "Зюддойче Цайтунг" и прави паралел с днешната епидемия от коронавирус. Материалът е публикуван в сайта на българската редакция на "Дойче веле".
Бедата навярно тръгва от Китай. През 1332 година там избухва епидемия от чума. От Китай заразата тръгва на запад – на борда на един търговски кораб, който в края на 1347 година акостира в пристанището на Месина на остров Сицилия. А оттам заразата плъзва из цяла Европа.
Пандемията, която по-късно е наречена "Черната смърт", е една от най-големите катастрофи в историята на човечеството. Предполага се, че тя е покосила една трета от населението на Стария континент – най-малко 25 милиона души. Някои страни, като Италия или Франция, навярно са загубили близо половината от населението си.
Сегашната епидемия от коронавирус, която досега отне живота на близо половин милион души по света, изобщо не може да се сравнява с чумата. Но в дългосрочен план епидемиите често са се отразявали положително на икономиката. Последиците от чумата несъмнено са били ужасяващи, но пък в същото време тази огромна криза по парадоксален начин е дала тласък на европейската икономика, пише по-нататък авторът и анализира живота на хората от предни епохи.
Как се променя светът след чумната епидемия?
В Средновековието, когато още не е имало индустрия, оцеляването на хората е зависело от това каква земя притежават или обработват. А по-малко хора е означавало същевременно и повече и по-добра земя за обработване – с други думи - по-малко глад и по-високи реални доходи. По-високите доходи не само стигали за живота, но и много хора изведнъж можели да си позволят малко по-луксозен живот в града. Това дало тласък на миграцията на хората към града, а заедно с нея започнали да нарастват и данъчните приходи за държавите. Инфлацията в Европа спаднала от 1,58 процента годишно на 0,65 на сто през годините от 1360 до 1460.
Николаус Пипер твърди, че чумата е променила и отношението на хората към потреблението: травмата, която те получили по време на пандемията, че животът може изведнъж да свърши, ги накарала да се наслаждават на живота тук и сега. Това довело до значително увеличение на потреблението – особено между 1350-та до 1450-та година. Потвърждение за това се открива в законите срещу прекомерното разточителство в много италиански градове.
Тласък за развитиена градовете
Според някои изследователи потреблението на луксозни стоки е проправило дори пътя към Ренесанса. По-високите доходи обаче не означавали автоматично, че хората са живеели по-добре. Високите данъчни постъпления били използвани от князе и крале, за да водят повече войни.
Градовете се разраснали, но пък животът в тях бил изключително нездравословен: хората живеели в тесни и нехигиенични жилища заедно с животните, гражданите изсипвали нощни си гърнета направо на улицата, а градските стени пречели на градовете да се разширяват на площ.
И преди, и след чумата човечеството е било спохождано от смъртоносни епидемии, четем по-нататък в „Зюддойче Цайтунг". Изданието дава за пример т. нар. испански грип от края на Първата световна война, смятан за по-голяма катастрофа, дори и от чумата. Смята се, че най-малко 500 милиона души са се заразили - или една четвърт от тогавашното население на Земята - а жертвите са повече от 50 милиона – много повече, отколкото през самата война.
В същото време икономическите щети от испанския грип са по-скоро незначителни: според един анализ на Канадското министерство на финансите, пандемията е намалила икономическия ръст с едва 0,1 процента.
Обществото трябва да направи важен избор
Днес знаем, отбелязва Николаус Пипер, че по време на пандемия сме изправени пред важен избор: Обществото или се съгласява да понесе за кратко време сериозни икономически щети, за да задуши епидемията, или плаща с живота на много жертви в бъдеще.
И точно това е, което отличава сегашната пандемия от всички предишни в човешката история: фактът, че в огромната си част страните по света приеха да понесат икономически щети и дори рецесия, за да предотвратят срива на здравните си системи и да спасят живота на много хора. В някои страни като Америка, управлявана днес от Тръмп, тази реакция закъсня много, но все пак дойде. Политици и банкери междувременно харчат милиарди долари и евро за спасителни програми – нещо, което само допреди няколко седмици изглеждаше напълно нереално.
Подобно нещо се случва за първи път в човешката история. И когато пандемията отмине и бъде създадена ваксина, още дълго сегашните спасителни програми ще занимават политиците. Но едно е сигурно: след тази криза с коронавируса светът ще стане друг.
