Пътят на Турция вНАТО започна преди 67 години този месец, само три години след основаването на организацията, и оцелява до днес с различни възходи и падения. Връзката се променя, въпреки че и двете страни са ангажирани с Алианса и получават взаимни ползи от него. Тав пише електронното издание на вестник "Sabah" в материал, цитиран от агенция "Фокус".
В сряда министрите на отбраната на НАТО се събраха в Брюксел на двудневна среща. Турция, представлявана от министъра на отбраната Хулуси Акар, срещна с гръцкия си колега Евангелос Апостолакис в кулоарите на форума, където двамата обсъдиха текущите въпроси между страните.
Както Турция, така и Гърция станаха членове на НАТО през 1952 г. като част от първото движение за разширяване на организацията. Обаче присъединяването към организацията дойде на висока цена. Първоначално Турция се сражаваше с членовете на НАТО в Корейската война, като загуби 721 войници, а след това получи право да бъде член на организацията, тъй като предишните й опити да се присъедини към нея бяха неуспешни.
Понастоящем НАТО има 29 членове и е предназначена да бъде колективна отбранителна организация; да защитава неделима сигурност, свобода и общи ценности на нейните членове. Членството в организацията се възприема от Турция като нещо, което може да допринесе положително за икономическото, военното и политическото развитие на страната. Оттогава Турция е жизненоважен съюзник, който осигурява на НАТО връзка на изток и контрол на върху проливите.
„Турция отдава най-голямо значение на ролята на НАТО за поддържане на сигурността и стабилността в евроатлантическата зона и за осигуряване на форум за политически и военни консултации по теми, които представляват интерес за нейните членове“, е позицията на турското външно министерство относно отношенията с НАТО. „Неделимостта на сигурността на съюза, солидарността между съюзниците и справедливото разпределение на риска и тежестта, както и правилото за консенсус, са ръководните принципи на НАТО и трябва да останат такива“, добавят от там.
Турция, която има втората по големина армия в организацията след САЩ, е една от държавите членки на НАТО в рамките на Мисията „Решителна подкрепа“ в Афганистан и е водеща страна в региона на Кабул. Като част от задълженията си като държава от НАТО в Кабул, Турция също така защитава летище Хамид Карзай в Афганистан.
Страната също така предоставя постоянна военноморска помощ на мисиите на НАТО в Егейско море, докато ръководи регионални инициативи, включително дейностите на постоянната морска група на НАТО (SNMG) в Черноморския регион.
Турция също е домакин на много инициативи на НАТО. В западна провинция Измир има щабквартира на НАТО, въздушна база в южна провинция Адана, друга в Диарбекир корпус за бързо реагиране на НАТО в Истанбул. Също така е домакин на радар AN / TPY-2 в източната провинция Малатия като част от проекта за ракетния щит на организацията.
Отделно от всичко това, само през 2018 г. Турция е предоставила 101 милиона долара за общото финансиране на НАТО.
НАТО разочарова Турция повече от веднъж през годините
Като една от страните, които допринасят най-много за мисиiта на организацията, Турция очаква подкрепа от НАТО във всички аспекти и е готова да действа по същия начин в замяна. Въпреки че пътешествието на страната в НАТО е пълно с съвместни мисии, то е пълно и с разочарования и предателства.
Първото разочарование дойде през 1964 г., когато Турция реши да предприеме действия в Кипър, където кипърските турци страдаха от кипърските гърци. Президентът на САЩ по това време, Линдън Джонсън, изпрати писмо до турския президент Исмет Иньоню, като каза, че в случай на нахлуване на острова, НАТО няма да бъде на страната на Анкара.
Известен като "Писмото на Джонсън", инцидентът стана първото от многото предателства на НАТО и остави негативно впечатление в турското общество. През 1974 г. разочароващото поведение на САЩ продължи с ембарго върху продажбата на оръжие на Турция след намесата на страната в Кипър.
Кипърският случай и отношението на САЩ и НАТО по време на процеса никога не бе забравено в Турция и даде началото на антинатовските и антиамериканските настроения в страната, които продължават да са силни десетилетия по-късно.
Една от причините за продължаващите негативни чувства към НАТО е позицията на организацията против борбата на Турция срещу тероризма, особено с ПКК (Работническата партия на Кюрдистан).
В края на 90-те години, когато борбата срещу ПКК бе на върха в Турция, особено в източните райони на страната, Германия заяви, че Турция използва оръжие срещу цивилни и й наложи ембарго, вместо да подкрепи Анкара.
С времето, заставането на страната терористите, а не на Турция, стана принцип за много страни-членки на НАТО, особено за САЩ. Вашингтон подкрепя сирийския филиал на ПКК – „Отрядите за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG), въпреки предупрежденията на Турция, че групата е заплаха за сигурността й.
Анкара е разгневена от подкрепата на САЩ за „Сирийските демократични сили“ (СДС), доминирана от ОНС, под претекст за борба с „Ислямска държава“. САЩ предоставиха военно обучение и доставиха камиони с оръжие на сирийските кюрди, без да се съобразяват с предупрежденията от страна на Анкара, че партньорството с една терористична група за борба с друга не е приемливо.
Турция твърди, че оръжията в крайна сметка са прехвърлени на ПКК, която е определена за терористична група от САЩ, Турция и ЕС и в крайна сметка се използват срещу Турция.
Що се отнася до Фетхуллахистката терористична организация (ФЕТО), НАТО показа известна подкрепа за Турция. По повод първата годишнина от неуспешния опит за преврат в Турция генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза: „Повтарям силното си послание, че всеки опит за подкопаване на демокрацията в някоя от нашите съюзнически държави е неприемлив“.
ФЕТО, ръководена от живеещия в САЩ Фетхуллах Гюлен, се опита да свали турското правителство и да завземе властта на 15 юли 2016 г. Опитът за преврат беше предотвратен от лоялни военни части, полицейски части и милиони турски граждани. Около 250 души, предимно цивилни, бяха убити от войници от пучистите. И все пак САЩ, въпреки че получиха доказателства за ролята на ФЕТО в опита за преврат, не са екстрадирали Гюлен в Турция. НАТО също така изостави Турция и не я подкрепи в гражданската война в Сирия. През 2012 г. Турция поиска от НАТО на нейните граници да бъдат поставени ракети „Пейтриът“. Въпреки това, въпреки че ракетите бяха в Турция за известно време, скоро страните от НАТО ги върнаха, оставяйки Турция да се защитава сама.
През 2017 г., в един унизителен инцидент за Турция, по време на съвместни военни учения на НАТО в Норвегия, снимка на Мустафа Кемал Ататюрк, основател на Турция, беше поставена сред снимките на „вражеските държави“. По това време бе създаден и фалшив Facebook акаунт под името на президента Реджеп Тайип Ердоган с публикации, благоприятстващи "вражеските държави".
След като турски военни длъжностни лица забелязаха инцидентите, НАТО предприе необходимите мерки и бе дадено обещание на Турция.
Въпреки тази променлива връзка, НАТО продължава да говори за високата стойност на Турция в организацията, заявявайки, че тя е стратегически съюзник. "Турция е важна за НАТО, но НАТО също е важно за Турция. Алиансът се основава на основния принцип "един за всички и всички за един", каза Столтенберг пред „Анадолската агенция“ в щаба на НАТО в Брюксел преди официалното си посещение в Турция на 16 април.
