Законотворчеството е във фокуса на медиите в България в периода 1 август 2014 г. – 1 август 2015 г., а българските народни представители са най-активните в региона на Центраона и Източна Европа (ЦИЕ) при предлагането на законопроекти.
Медийният фокус се дължи на фактът, че управляващата коалиция е леко нестабилна и всяка нова регулация има потенциала да влоши диалога във властта и да ескалира в правителствени промени, се казва в доклада. Това се казва в доклада AcTrend на консултантска компания Grayling, който оценява нормотворчеството и политическата среда сред държавите от ЦИЕ.
Законотворците в Румъния са били най-активни с 290 закона и законови промени, приети в периода началото август 2014 г. – началото август 2015 г. След тях е Полша с 249 и Унгария с 214 закона и законови изменения.
В рамките на региона има увеличаване на броя на приетите нови законови актове със 17%, спрямо предходната година, показват още данните от доклада AcTrend, който изследва приетите нормативни актове в 6 държави от региона на Централна и Източна Европа – България, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия в периода 1 август 2014 г. – 01 август 2015г.
В шестте наблюдавани държави от Централна и Източна Европа са приети 1041 законови акта за този период. Това е със 17% повече от предходния едногодишен период. От приетите 1041 нови закони и законови промени, 468 имат директно отражение върху бизнеса. От тях 36% имат общ ефект върху бизнеса в повече от една индустрия.
Сред специфичните законови актове най-голям брой нови регулации са приети в сферата на земеделието - 14% от приетите закони, както и регулации на финансовите услуги също формиращи 14% от обема на новите регулации, се посочва в доклада към ежегодното изследване AcTrend.
Следва IT индустрията и комуникациите, а енергетиката е сред по-малко ново регулирани индустрии в рамките на региона.
Както и в България, така и в Румъния медиите се фокусират върху кампанията и резултатите от изборите, като се има предвид, че един от кандидатите на Президентски Избори 2014 бе премиерът на социалдемократите Виктор Понта. Отразяването на законотворчеството се опитваше да направи паралел между новите актове и отражението им върху кампанията на премиера, се казва в доклада.
Въпреки, че правителствата в ЦИЕ основно предлагат новите бизнес регулации, 83% от приетите актове, около 16% от тях са предложени от народни представители. Както и в предходния наблюдаван период най-продуктивни в тази област са депутатите от България (30% от новоприетите бизнес регулации), Унгария (23%) и Румъния (22%). В България сложната структура на управляващата коалиция с участието на две консервативни, една лява и една националистическа формация, изместват центъра на вземане на решения към Парламента.
В Унгария, където правителството продължава да отказва дискусия по важни въпроси, депутати от мнозинството също прокараха редица законопроекти без участието на министри в авторството им.
В Румъния, резултатите могат да бъдат обяснени с активната предизборна ситуация, както и с тенденцията, депутатите да се активизират след средата на мандата, за да са по видими, в очакване на следващите избори.
В региона на ЦИЕ цели 17% от одобрените законодателни проекти минаха по „ускорена процедура“, броят им е малко по-нисък от миналия изследван период. Както и през сезона 2013-2014, така и в последната година, в Румъния „бързата писта“ е много популярен метод за законотворчество – 55% от приетите закони, посочват още експертите.
“Огромният брой новоприети закони, по три на ден в региона, за последните 12 месеца, се дължи най-вече на трите най-активни парламента – Румънския, Полския и Унгарския. Тези три държави са произвели 165 законови промени в повече от предходната година, докато за останалите наблюдавани пазари няма значителна промяна. Можем да очакваме промяна в цифрите, тъй като в Румъния ще има избори през 2016 г., Полша ще проведе парламентарни избори, а в Унгария скоростта на законодателния процес е повлияна от кризата с имигрантите“, заяви по повод на изследването Гергили Абрахам, Директор Пъблик Афеърс за ЦИЕ на Grayling.