След ваксинация срещу коронавирус броят на антителата намалява и се препоръчва подсилваща /бустерна/ ваксинация след шест месеца. Колко пъти ще трябва да се прави такава и каква е ролята на Т-клетките?
Днес се смята, че са необходими т.нар. бустерни ваксинации срещу коронавирус, тъй като с течение на времето количеството на антителата в кръвта на ваксинирания човек намалява. При ваксините на ВioNTech/Pfizer и Moderna, това обикновено става шест месеца след пълната имунизация. След използването на други ваксини, които изискват само една доза, като например препарата на Johnson & Johnson, Германският постоянен комитет по ваксинация (Stiko) препоръчва бустерна ваксинация още по-рано.
Означава ли това, че сега ще трябва да правим подсилващи ваксинации на всеки шест месеца или всяка есен, както например се ваксинираме срещу грип? Засега медиците не знаят отговора на този въпрос, тъй като човечеството няма опит. В крайна сметка коронавирусът е ново предизвикателство за всички.
По принцип е вероятно наличните в момента ваксини срещу коронавирус в бъдеще да бъдат модифицирани по някакъв начин, за да се борят ефективно с новите варианти на вируса, както е в случая с ваксините срещу сезонен грип. Вече се разработват многобройни нови ваксини, които би трябвало да са ефективни и срещу Делта варианта.
Развитието на пандемията ще изиграе решаваща роля за това. Не се знае дали тя ще приключи след четвъртата или петата вълна, или коронавирусът с всичките му разновидности ще стане ендемичен и ще трябва да се борим с него десетилетия наред. В тясна връзка с това е въпросът за колективния имунитет. Ще успеем ли да го постигнем скоро? Дали това ще се постигне чрез ваксиниране или чрез преболедуване, както е в много страни в Африка? Ако се съди по сегашния брой на коронавирусните инфекции, това може да се случи и в Европа.
Каква е ролята на Т-клетките?
Когато говорим за имунитет, трябва да имаме предвид не само антителата. Това показва проучване, проведено от учени от Обединеното кралство и Сингапур, чиито резултати бяха публикувани в началото на ноември в специализираното списание Nature, но все още не са рецензирани и потвърдени.
Изследователите откриват 58 здравни работници, които са изложени на висок риск от заразяване с ковид, но които никога не са се заразили и не са имали положителни PCR-тестове. Серологичният тест за антитела при всички 58 души също не показва инфекция. Учените откриват, че тази група хора - така наречените "серонегативни" - имат повече Т-клетки с мултиспецифична памет.
Т-клетките действат срещу комплекса за репликация и транскрипция (RTC), който в крайна сметка е отговорен за размножаването на вируса. В същото време при тези 58 лица са установени повишени нива на протеина IFl27, което показва много лека инфекция с коронавирус. От това учените заключават, че 58-те души са имали абортивна, прекъсната инфекция. В този случай Т-клетките може би са допринесли за преодоляването на коронавируса на ранен етап.
Не е ясно как тези 58 души са получили толкова необичайно високо ниво на Т-клетки. Изследователите предполагат, че това може да е резултат от предишна инфекция с друг коронавирус или преболедуване на грип.
----------------------------------------------------------------------------------
Анализът е на Фабиан Шмит, „Дойче Веле”. Превод: БГНЕС
