Босна е готова да влезе в гражданска война. Беларус изпраща бежанци от Близкия изток, за да атакуват полската граница. Русия струпва своя войскова групировка на източната граница на Украйна.
Тези събития се случват с тревожна скорост, създавайки огнища на напрежение в Източна Европа. Всяко от тях поотделно има сложни причини, но не бива да си правим илюзии: зад всичко това стои руският диктатор Владимир Путин.
Генерал сър Ник Картър, напускащ щаб на отбраната на Обединеното кралство, правилно каза, че трябва да сме подготвени за конфликт. Звучи шокиращо, но за съжаление дълги години не обръщахме внимание на истинската същност на руския режим, не желаейки да се справим с болезнените последици.
Решението на Германия да спре временно сертифицирането на руския газопровод "Северен поток 2" е началото. Но ако това решение не стане постоянно, ще бъде твърде късно.
Експлоатацията на бежанци от Беларус не е нищо ново. Просто днес всичко се случва в такъв мащаб, че западните страни най-накрая започват да го забелязват. Такива методи бяха използвани изключително от режима на Асад по време на гражданската война в Сирия, както и от Русия на границата с Норвегия през 2016 г. и Беларус това лято. Това е един от многото инструменти за хибридна война, използвани от Русия и нейните съюзници.
Формата на конфликта остава неясна. Хибридната война не е "невоенен" конфликт. Това е комбинация от военни и невоенни средства на държавната власт, които се събират в едно цяло. Тази идея е ясно очертана в руската военна доктрина. В нея се казва, че първата характеристика на съвременния конфликт е „комплексното използване на военна сила, политически, икономически, информационни и други мерки от невоенен характер, осъществени с широко използване на протестния потенциал на населението и силите за специални операции. " Съвременната хибридна война поема и консолидира всички публични средства, поставяйки ги в услуга на конфликта.
Кремъл на Путин се готви за конфликт от 2007 г., когато руският президент в реч в Мюнхен обяви нова ера на вражда. Изнервените западни страни до голяма степен пренебрегнаха думите му, както обикновено, с извинението, че са отправени към вътрешната аудитория.
През последното си десетилетие на власт Путин иска да направи три неща. Първо, да унищожи независимата украинска държава, второ, да подкопае НАТО и трето, да консолидира Русия на позициите на нетърпим враг на Запада. Той рискува да отприщи война, пресмятайки, че ЕС ще мигне първи, тъй като Германия провежда стратегически катастрофална енергийна политика, спира атомните електроцентрали и става все по-зависима от руските въглища и газ. Британският премиер е прав, когато казва, че ЕС трябва да избира между газ и Украйна. Въпреки взетото решение от Германия, ЕС със сигурност ще предпочете първото и това ще бъде следствие от продължаващата слабост на европейското ръководство.
Но да се върнем към първата от трите цели на Путин. Той не признава Украйна, която съществува отделно от Русия. След прозападната оранжева революция там през 2004 г., Кремъл започна конфликт срещу Украйна, използвайки невоенни средства. За целта той използва руското православие (култура), влиянието на олигарсите (икономика), корупцията и изнудването (изпитани инструменти на КГБ), пропагандата, провеждана от руската телевизия и медиите (информационни операции), контрола върху политическите партии (политика), периодично добавяйки към този инструментариум поръчкови убийства и други шпионски методи.
Той беше близо до постигането на целта си, но все пак не успя да върне Украйна в руска орбита. Когато корумпираното проруско правителство рухна през 2014 г., Путин нареди завземането и анексирането на Крим и започна война в Източна Украйна, създавайки и въоръжавайки там паравоенни формирования, често включващи руски войници-наемници и офицери от разузнаването.
Това лято Путин написа статия „За историческото единство на руснаци и украинци“, а след това даде интервю по темата. Той даде да се разбере, че няма да признае Украйна в сегашните й граници. Путин сигнализира за намеренията си. Той иска да завземе територия по Черноморието до Одеса и Молдова. Излишно е да казвам, че практически никой в Украйна не подкрепя подобни стремежи на Путин. Войните на Путин помогнаха за формирането на съвременната украинска държава, която се противопоставя на руската автокрация.
Благодарение на превъоръжаването на армията, платено от енергийно зависимите страни от ЕС, този път Путин може да се опита да извърши по-традиционна инвазия. Но със сигурност ще включва провокации, кибератаки, измама и смесица от военни и невоенни инструменти в сложния си набор от сили и средства. Подбуждането към междуетническо насилие в Босна (по същество управляван конфликт) и ескалиращата бежанска криза в Беларус може да послужат като примери за стратегически отвличащи вниманието операции. Но основната цел на Путин беше и ще остане Украйна.
Путин също иска да унищожи НАТО. Подобно на много теоретици на конспирацията на КГБ, той вярва, че Западът е унищожил СССР. Той смята, че демократичните революции са резултат от западни заговори и интриги, насочени към отслабване на проруските режими и самата Русия. Путин иска да си отмъсти: за СССР, за загубата на балтийските републики, за загубата на Руската империя в Източна Европа. Показвайки, че мудният ЕС и нервната НАТО са хартиени тигри (въпреки че Путин няма да атакува балтийските държави, които са членки на НАТО), той ще постигне победата, която иска. Той иска да се оправдае за унижението на Русия, като обвинява Запада за това.
Трето, конфликтът на Путин и постоянната пропаганда на войната в Русия му помагат да управлява собственото си население и да формира национална идентичност, която е в опозиция на това, което той смята за порочни западни ценности. Външна война (реална в Украйна и досега виртуална срещу Запада) го улеснява да упражнява такъв вътрешен контрол и да преструктурира руското самосъзнание. Той трябва да спре демокрацията в Киев, за да не пусне тя корени в Москва.
Видеозаписи от конфликти, руски самолети, летящи ниско над американски и британски кораби в Черно море, снимки на парашутисти, кацащи в Беларус и постоянни заплахи за използване на ядрени оръжия, имат за цел да покажат, че превъоръжената Русия е готова да се бори с разлагащите се Запад - сякаш СССР не е престанал да съществува. Руското население слуша тази все по-настоятелна пропаганда от почти 20 години.
Проучванията показват, че много руснаци очакват не само война със Запада, но и ядрен конфликт. Путин подготвя народа за това в продължение на много години. И сега той решава дали да заложи на войната, за да постигне трите си цели, какво да постави и колко.
…………….
Автор на коментара в „Телеграф“ е Боб Сили, консервативен депутат в Британския парламент
