Кой ще спечели в ядрена война между САЩ и Русия? Разбира се, никой. Според ново проучване обаче най-големи шансове за оцеляване десетилетие по-късно има само в Аржентина и Австралия. Това твърди британското издание The Times с позоваване на Nature.
За Великобритания перспективите не са толкова добри: същото проучване заключава, че 90% от британците ще умрат от глад.
Учени са анализирали ефектите от ядрената зима в различни детайли, за да си представят какво ще се случи, когато огнени бури от широкомащабни ядрени размени отделят достатъчно сажди в атмосферата и блокират слънцето.
Те са стигнали до извода, че дори онези, които са оцелели след прякото въздействие, нямат шанс да оцелеят: през първите години след експлозиите ще загинат до 5 милиарда души по света.
„Всеки разбира, че преките последици от ядрена война биха били ужасяващи, както видяхме в Хирошима и Нагасаки", казва професор Алън Робок от университета Рутгерс в Ню Джърси. „Въпреки това, нашата работа показва, че дори и в останалия свят след въздействието върху климата и селското стопанство, броят на жертвите ще бъде поне десет пъти по-голям.”
Дори сравнително малък конфликт - например между Пакистан и Индия - може да доведе до глад за повече от един милиард души заради провал на реколтата, най-вече в страни, далеч от самия конфликт. Броят на косвените жертви ще засенчи 50-100 милиона смъртни случая от самите ядрени експлозии.
В публикацията си в списанието Nature, изследователите стигнат до числата, като пропускат първоначалните смъртни случаи от ядрените оръжия, вместо това моделират ефектите върху селското стопанство от по-нататъшно намаляване на количеството слънчева светлина и спадане на температурата.
„За първи път взехме най-съвременни модели на климата и количествено определихме въздействията за всяка страна въз основа на нейния хранителен режим, внос и износ и доколко климатът ще се промени и ще засегне всяка култура поотделно“, казва професор Робок.
И така, колко храна ще има? За повечето страни отговорът е: "недостатъчно".
Според проучването, в повечето страни приемът на калории ще бъде намален с поне 90%. Редица държави, като Австралия и Аржентина и части от Централна Африка, ще могат да поддържат производството на храна само защото са с относително малко население и отглеждат устойчиви култури като пшеница в големи количества. Но дори те със сигурност ще се сблъскат с други проблеми, които не са обсъдени в статията.
"Вътрешното производство ще им е достатъчно, но си представете какви флоти от гладни бежанци от Азия ще се изсипят там", казва Робок. "Така че дори Австралия не чака млечни реки и желирани банки."
Изводите се основават на факта, че старите методи на отглеждане ще продължат, макар и с перспективата за избиване на добитъка за директна консумация на храна. Но какво ще стане, ако хората бързо променят подхода си?
Отделно проучване от тази година показа, че с правилното планиране масовият глад може да бъде предотвратен. Например, гъбите и водораслите могат да се отглеждат дори при условия на слаба слънчева светлина. Проучването показа, че в комбинация с бързото разгръщане на оранжерии, това ще продължи, докато саждите се разпръснат.
Това обаче ще бъде възможно само ако държавите са подготвени. Робок каза, че дори и с необходимите инвестиции това би било опасно само по себе си, защото ще вдъхнови много хора с идеята, че използването на ядрени оръжия е много по-безопасно. „Ако се подготвите за този сценарий и решите, че ще оцелеете в ядрена война, вярвам, че вероятността за нея само ще се увеличи“, заключва той.
В придружаваща статия Дийпак Рей от Университета на Минесота нарича анализа "най-подробния засега", но предположи, че например отчитането на липсата на международна търговия (в резултат на ядрена война) може да промени резултатите. Рей обаче определя анализа като "ясно предупреждение".
Според Робок изследването е доказало, че взаимното унищожение е гарантирано дори повече, отколкото може да изглежда на пръв поглед.
Превод: Ганчо Каменарски
