Британски медии признават, че австрийски полковник, над 25 г. работил за руснаците, са разкрили британските служби. Руският агент обаче не се оказал дребна пешка, а ценен източник за информация за руското военно разузнаване.
Британците сега са в ярост от меката присъда и освобождаването още в съдебната зала. Дълго време секретите на НАТО се текли като река в руския Генщаб, твърди британското издание The Telegraph
За разкриването на 72-годишния Мартин Мюлер като руски агент от западните спецслужби, централна роля изиграла британската MI6. Счита се, че шпионинът е работил за знаменитото руско разузнавателно подразделение 29155, което изпълнявало задачи по дестабилизирането на Европа и извършвало убийства зад граница.
За своите съседи в тихото Елсбетен, предградие на Залцбург, Мартин Мюлер представлявал незабележима фигура. Хората го описват като мек и приветлив човек, който много години пътувал с едно скромно „Рено” и от 30 г. притежавал също скромна квартира.
Обаче в самия край на 2018 г. този скромен съсед е обвинен в продаване на държавни секрети на Русия и е признат за виновен за предаване на чужда държава на сведения, съдържащи държавна тайна, в оказване на съдействие на чуждо разузнаване в ущърб на Австрия.
Делото е водено при затворени врати и за хода му се знае много малко. Мартин Мюлер е осъден на 3 г. затвор – по малко от 1/3 от максимално възможното наказание – и бил незабавно освободен с отчитане на времето, прекарано в ареста по време на следствието.
Сега The Telegraph се опитва да разкрие истината: Мюлер съвсем не бил малко винтче на машината. Той работил за елитно подразделение на руския Генщаб, опитало се да отрови българския оръжеен търговец Емилиан Гебрев през 2015 г. и да извърши държавен преврат в Черна гора година по-късно. Има предположения, че Мюлер има отношение и към други смъртоносни операции – например отравянето в Солсбъри с нервно-паралитичен газ „новичок” на случайна британска гражданка.
Дори се предполага, че Мюлер е изиграл роля в руското разузнаване при негова операция в Афганистан и създал условия за планиране на диверсия в американската авиобаза в Баграм, при която загинали хора.
Мюлер признал факта за предаване на информация и получаване на пари. Неговият адвокат Михаел Хофер обаче заявил, че бившият австрийски полковник счита за „чиста измислица и фантазия” обвиненията, че предадените на руснаците сведения са могли да доведат до гибел на хора.
Кариерата на руския агент продължила почти 25 г., започнала 10 г. преди да бъде създадено подразделение 29155. Обаче именно в последната структура той се проявил най-добре.
Сред десетките оперативни служители, с които е работил Мюлер, бил началникът на подразделението Андрей Аверянов, както и Едуард Шишмаков, който миналата година е осъден задочно на 15 г. затвор за несполучилия путч в Черна гора.
Чрез своя адвокат Мюлер заявил, че никога не е чувал имената на двамата мъже, че нищо не знае за подразделение 29155 и че винаги се е срещал с един куратор.
Мюлер се срещал със своите куратори в много страни, граничещи с Австрия, където той отивал с кола, заета от неговата любовница. Тя сега е на 70 г. и станала ключов свидетел, чиито показания докарали Мюлер на подсъдимата скамейка.
Словашкият вестник Dennik M съобщи, че Мюлер прекарвал по цели дни в хотела със своите ръководители, излагайки им секретна информация, докато пиел големи количества водка.
Обслужващият персонал в хотел Panorama Hotel във Високите Татри в Словения забелязали, че той често рови портфейла си с дебели пачки банкноти. В други случаи той правел срещите си в ресторанти недалеч от Братислава.
Организацията на срещите не винаги била добра. Накрая Мюлер е заловен след като оперативни работници на една европейска служба засекли предаването на 30 000 евро от неговия руски куратор Игор Егорович Зайцев.
Британските спецслужби отричат съобщенията в австрийски медии, че именно те насочили към Мюлер. Известният австрийски новинарски портал Wochenblick публикувал интервю с осъдения Мюлер, в което той заявява, че малко преди ареста му той е поканен в кафене от един официален британски представител.
Както самият Мюлер признава, на срещата англичанинът го убедил да предаде елементи от „апаратура” за свръзка, която да помогне при адвокатската защита на някой „Юрий” – стар познат на Мюлер, с когото се запознал още през 1980-те години в Техеран. Мюлер твърди в интервюто, че не направил нищо лошо, но сега разбира, че „проявил наивност”.
Адвокатът на Мюлер заявил, че още отдавна Мюлер се сприятелил с руския военен аташе и с течение на годините това приятелство прераснало в някакво „подобие на делови взаимоотношения”, в които руснаците платили на австриеца за информацията.
Адвокатът казал за вестник The Telegraph, че неговия подзащитен предавал на руската страна само общодостъпна информация и заплащането не било високо. За целия период той получавал средно по 930 евро месечно. „Нима за такива пари някой ще започне да продава секретни сведения?” – добавил той.
Служителите от европейските служби обаче са уверени, че дори тези стотици хиляди евро, за чието получаване признал Мюлер, са само част от изплатеното му възнаграждение.
Оперативен служител с псевдоним Nyetimber твърди, че ползвайки служебното си положение, Мюлер съобщавал на руснаците най-ценни сведения за вътрешната дейност на структурите на НАТО, което можело да има сериозни последствия за всички страни-членове, включително за Великобритания.
Макар Австрия да не е член на НАТО, тя участва в програмата „Партньорство за мир”. На всеки две години програмата се подлага на „препланиране и обновяване”. Мюлер вземал в този процес непосредствено участие от 2008 г. до оставката си в 2013 г., като в тази връзка имал достъп до различни документи, включително секретни. От 2009 г. той отговарял за контактите на НАТО в CIEDG – група за борба със самоделни взривни устройства.
Превод: Ганчо Каменарски
