Има моменти, когато целият свят сякаш се разпада, сякаш самият Армагедон се е стоварил върху нас. Общественото внимание е склонно да се справя само с един Армагедон в даден момент и въпреки че краят на света вероятно би довел до повече от едно нещастие, вестниците имат място само за едно алармиращо заглавие на ден, а Twitter изглежда ограничен до една огромна по ярост атака в даден момент. Разбира се, имам предвид привличащата голямо внимание конфронтация между САЩ и Иран и намиращото се на много по-ниско стъпало разполагане на турски сили в Либия. Макар и да изглеждат катастрофални, е разумно да се разгледа сегашното им състояние, само седмица или две след паниката, и да се разгледат други глобални процеси, белязани от паника. Какво в края на краищата се случи с Китай и Brexit?
Моделът на информационния поток и емоционалната интензивност не произтича от основния въпрос - въпросите са си все още там. Историята неизбежно си пробива път, но ние само понякога го забелязваме, обикновено когато се случи нещо, което е едновременно неочаквано и шумно. Тъй като човечеството е склонно да очаква утре да не бъде по-различно от вчера и тъй като вниманието му е привлечено от шума, то предполага, че нещо, което някога е било незабелязано, сега е катастрофално.
Помислете за неочакваните и шумни събития в Турция и между САЩ и Иран. Те са значителни, но неистовият шум заглушава значението им, което се разгръща с години, десетилетия и поколения.
Борбата на Иран за създаване на сфера на влияние, шиитският полумесец, както се нарича понякога, се оспорва от неговите противници. От едната страна са иранските недържавни марионетки в Ливан, Сирия и Ирак. От другата страна са Израел, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Иранците се опитват да съсредоточат борбата в Ирак, използвайки съществена, но далеч от огромна подкрепа сред иракските шиити.
САЩ съсредоточиха усилията си върху самия Иран, използвайки икономически санкции, за да подкопаят режима и да го блокират в Ирак. Нито една от страните не е успешна. Санкциите създадоха нещастие, отразено в демонстрациите заради свалянето на украински самолет. Но студентските въстания рядко водят до промяна на режима. Други трябва да се присъединят и до този момент режимът е под натиск, но не пада.
Междувременно Турция направи значителен ход за упражняване на контрола си над Източното Средиземноморие и в Либия, чиято цел е стратегическа. Хаосът на Близкия изток все повече засяга Турция, но Турция е, на второ място след Израел, най-голямата сила в региона. Насочването на властта на изток променя възприятието и реалността и дава достъп на Анкара до големи доставки на петрол, които тя трябва да контролира от съображения за национална сигурност. Очакването беше, че действията ѝ към Либия може да създадат конфликт с Русия. Насочването към Средиземноморието може да създаде напрежение с Израел и Гърция, и двете подкрепени от САЩ. Такова напрежение не е било налице досега и наистина контролът на Турция над Източното Средиземноморие все още е във фаза на разработване на концепцията. Интересното е, че изглежда, че има нещо като антанта с Русия за Либия. Русия не иска да отчужди Турция, нито Турция иска да отчужди Русия. Това, което ще се случи по-късно, ще се случи. Засега става дума за подозрителна сделка.
И двете събития бяха достатъчно неочаквани и достатъчно шумни, за да привлекат вниманието на света. Като момент в една далеч по-дълга драма, те не бяха тривиални събития. Нито бяха достатъчно решителни, за да преобразят или застрашат света. Интересно е да разгледаме още две събития, които само преди няколко месеца изглеждаха предопределени да застрашат света.
Едното беше Brexit. Преди три години британското правителство призова за референдум за това дали Великобритания трябва да напусне ЕС. Той беше проведен, защото се очакваше британската общественост да отхвърли идеята като недостойна. Вместо това британците гласуваха да напуснат. Последва буря, достойна за вагнерова опера. Ако Великобритания напусне, тя ще се срине в небитие. Ако остане, щеше да се срине в небитие. ЕС би наказал втората по големина икономика в Европа, като я изолира. Великденският бунт в Ирландия ще бъде възкресен и така нататък, и така нататък. Сега сме на седмици от началото на развода и макар че все още се говори, че Brexit вече е погълнал отровата от него. Европа се нуждае от Великобритания, защото усвоява огромен брой стоки за износ. Заплахите, които ЕС отправи, не бяха достоверни, а паниката на Лондонското Сити затихна, докато Финансовият свят прецени как може да спечели пари от Brexit, без да се мести във Франкфурт. Светът ще се промени по някакъв начин, но основната реалност, на която почива Великобритания и нейните отношения с Европа, няма да се промени бързо. Тази връзка е тежко нещо и да го движиш е като да преместиш Лондонската кула. Няма да стане бързо.
Другото събитие беше Китай. Китайците не приветстваха американския износ, така че САЩ създадоха неприятности за китайския износ. Това се разглежда като нова Студена война, борба между две равни сили. Факт беше, че Китай продължаваше да се олюлява финансово след 2008 г. Икономиката му беше част от размера на американската икономика (измерена в нещо различно от митичния паритет на покупателната способност). Китайската икономика беше силно зависима от износа, особено за Съединените щати. САЩ не зависят силно от износа. Свиневъдите и шефовете на Apple бяха представени като намиращи се в агония. Всъщност търговските войни са често срещани. Това беше нещото, с което ЕС заплашваше Великобритания. А Китай не беше в изгодна позиция. Страната не можеше да позволи вътрешният й пазар да бъде залят от американски стоки и не може да замести износа. Това беше безизходица с периодични заплахи и съобщения за едно или друго нещо. Вече стигнахме до точката на периодични изявления и дискусии на неясни уебсайтове като нашия собствен.
Въпросът е, че геополитическият анализ очертава широкия формат и посоката на събитията. Лесно е да се видят шумни събития извън контекста на геополитиката и следователно значително да се надценява тяхното значение. Събитията между САЩ и Иран миналата седмица са стряскащи, само ако не успеете да видите широкия процес в ход, без който важното е затрупано от обикновен набор от събития, които произтичат от важните, но се съдържат в предвидимото появяване на турската сила. Събитията в Средиземноморието и Северна Африка са част от това. Те не са възникнали от нищо друго, освен от геополитическа необходимост. Същото може да се каже и за Китай и Брекзит. С течение на времето събитието бавно се забравя и постепенното развитие на историята е нещо, с което свиквате.
……………
Джордж Фридман, Geopolitical Futures/ Превод БГНЕС
