Вече е ясно: Брюксел няма намерение да прави услуги на Лондон, а Великобритания няма да излезе от ЕС другата седмица. Британците ще трябва сами да намерят изход от задънената улица, пише Барбара Везел в коментар за Deutsche Welle.
На правителствените ръководители от ЕС вече не им се занимава с Brexit и с неговите безкрайни обрати - оставят нещата на посланиците в Брюксел, които действат според дадените им указания. И понеже истинско единство по отношение на времевите рамки няма, бе взето соломоновско решение: ще има удължаване на срока за Brexit, но какво - ще стане ясно следващата седмица. Така би трябвало да бъде оказан натиск върху Лондон.
Франция има резерви
Още при първото удължаване през пролетта френският президент Еманюел Макрон се възпротиви и искаше да даде на британците по-малко от половин година допълнително време. Тогава той беше убеден от Ангела Меркел и другите правителствени ръководители. "Не губете време", бе тогавашният съвет към британците на председателя на Европейския съвет Доналд Туск.
Както е известно, случи се друго: след правителствените промени в Лондон междувременно има нова сделка за излизане от ЕС, но Борис Джонсън няма да успее да се справи по-добре от предшественичката си Тереза Мей да я прокара и през парламента. Тоест, има нула напредък.
Какво иска този път френският президент (с неговия отпор срещу второ удължаване от три месеца) не е съвсем ясно. Първо, трябва да се види какво ще се случи политически в Лондон, каза неговата министърка по европейските въпроси Амели дьо Моншален. Всъщност, ЕС е склонен да удължи срока - само при положение че има достатъчно основание за това. А такова биха били или едни предсрочни избори, или втори референдум.
Фактически обаче цари единство по въпроса, че не ЕС ще е този, който ще бутне Великобритания в пропастта, наречена Brexit - британците трябва да скочат сами. Европейците имат интерес излизането да стане по правилата, т.е. със сделка. Затова съществуват предположенията, че Макрон просто иска да демонстрира власт в Брюксел.
ЕС не смята да прави услуги на Лондон
Сега и двете страни са в абсурдна ситуация: Лондон трябва да изчака какво ще предложи ЕС за удължаването, а ЕС - какъв напредък ще бъде постигнат в Долната камара, докато и британското правителство, и опозицията очакваха становището на Брюксел.
ЕС обаче няма намерение да им прави тази услуга и не дава указания за по-нататъшния ход на нещата, респективно британската страна трябва сама да намери своя изход от задънената улица. Най-късно във вторник или в сряда посланиците в Брюксел ще трябва да благословят измоленото от Борис Джонсън удължаване с три месеца - все пак крайният срок за Брекзит все още е четвъртък, 31 октомври в полунощ.
Какво става в Лондон?
Министър-председателят Борис Джонсън иска опозицията да се съгласи на предсрочни избори на 12 декември, иначе щял да изтегли проектозакона за излизането от ЕС и щял да се концентрира изцяло върху предизборната борба. Но премиерът е безпомощен: той има нужда от мнозинство от две трети в парламента за свикването на нови избори, което няма как да събере, докато Лейбъристката партия се противопоставя. Тя от своя страна твърди, че на Джонсън не може да му се има доверие и най-напред трябва да бъде отстранена заплахата от твърд Brexit. Принципно, както за пореден път заяви шефът на партията Джереми Корбин, има готовност за нови избори и желание за спечелването им.
Дали обаче Джонсън наистина би изтеглил закона за излизането от ЕС, което би довело до траен застой в процеса на Brexit? Той вече заяви, че няма да внесе новия проектобюджет по план в началото на ноември и финансово страната засега ще върви на автопилот. Но всъщност Джонсън се страхува, че неговите опоненти в Долната камара могат по време на дебатите да се намесят в съдържанието на закона за излизането и така да му вържат ръцете. Става дума, например, за настояването да се влезе в митнически съюз с ЕС, за удължаване на преходния период на всяка цена или дори за свикването на втори референдум.
Нищо няма да се случи на 31 октомври
Ако опозиционните депутати обаче продължават да се противопоставят на свикването на избори преди Коледа, на премиера му остават само две възможности: той може да се опита да ги принуди с един обикновен закон, за който му е нужно само обикновено мнозинство; или Джонсън сам да предизвика вот на недоверие срещу себе си, за да наложи провеждането на нови избори. Но, първо - избирателите могат да разберат това погрешно, и второ - опозицията ще има оттам нататък 14 дни да излезе със свой собствен кандидат. За момента и двете страни изпитват голямо взаимно недоверие, което усложнява намирането на решение от сегашната патова ситуация.
Много е вероятно предложението за нови избори да бъде разгледано в Долната камара в понеделник. Но нищо не е сигурно, тъй като сега три дни са дълго време за британската политика. Ясно е само едно: Великобритания няма да излезе от ЕС на 31 октомври. А правителството оттегли кампанията си "Готови за Brexit", за която трябва да са били изразходвани 100 милиона паунда. Тя може да стане актуална отново в края на януари 2020, или дори по-късно.
