Изкуственото намаляване на цените на газа ще доведе до увеличаване на недостига на енергийни ресурси в Европа. Има и по-добър начин, пише колумнистът на агенция Bloomberg Андреас Клут.
Не просто правиш нещо, а седиш. Това е популярна закачка сред медитиращите. Просто да седят е лукс, който политиците нямат в спешни случаи, да речем по време на енергийната криза, причинена от руския президент Владимир Путин. Ръководството на ЕС смята, че преди да настъпи зимата трябва да се направи нещо веднага, каквото и да било.
За съжаление това, което правят управляващите, само ще изостри проблемите на Европа. Сред безумно високите цени, пред които сме изправени, цената на природния газ е една от най-скандалните. Ето защо Европейската комисия, която е подложена на натиск от мнозинството на всичките 27 страни членки на ЕС, предлага да се определи прагова стойност за цената на газа.
За да оценя последиците от това решение, разговарях с професор Лайън Хирт от Берлинското училище по мениджмънт Herty. Той започна с анализ на ситуацията, в която се намираме.
Като част от бруталната си инвазия срещу Украйна, Путин почти напълно прекъсна доставките на газ от Русия за Западна Европа, въпреки че РФ беше най-големият доставчик на това гориво за ЕС. Други доставчици, като Норвегия, добиват колкото могат, но работят на предела, който е ограничен. Отнема време, за да се направят нови доставки на втечнен природен газ, тъй като страни като Германия първо трябва да изградят специализирани терминали за получаване на газ от танкери.
Всичко това означава, че доставките на газ са ограничени по обем или съвършено нееластични, казано на икономически жаргон. Това от своя страна означава, че търсенето определя цената, казва Хирт. Ако фирмите или домакинствата намалят потреблението, цената ще падне. Ако не спестят или започнат да консумират повече, цената ще се вдигне.
Следователно, както винаги се случва в икономиката, цената е просто обобщение и сумиране на фундаменталната информация, която е налична на пазара. Но е и сигнал. Причинявайки болка и страдание на бизнеса и хората, цените на газа тласкат тези, които могат да го направят, чрез спестявания или преминаване към други горива, за да намалят потреблението.
Сега помислете до какво ще доведе таванът на цената. Изкуствено ниските цени на газа няма да причинят страдание на потребителя, няма да му кажат, че газът е непосилно скъп. Новите цени ще кажат, че всичко е наред, всичко е както обикновено. Стимулите и нуждата от спестяване ще отслабнат или просто ще изчезнат. Търсенето отново ще се увеличи и няма да има допълнително предлагане. В един момент през зимата европейските газови хранилища ще бъдат празни. Газът на континента ще свърши – окончателно и безвъзвратно.
Разбира се, властите ще се опитат да предотвратят това. Те ще започнат да нормират подаването на електроенергия, когато видят, че газът свършва. Политици и технократи ще решат кои фабрики колко електричество и газ да получават и кои трябва да бъдат временно затворени. Ще завършим с „военната икономика“, за която предупредих още през юни.
Има една алтернатива, която Европейската комисия включи в доста глупавите си предложения. Това е комбинация от таван на цените и задължителни мерки за спестяване. Но това е само евфемизъм, който всъщност означава същото нормиране. И ако правителствата наложат нормиране точно сега, цените на газа ще паднат сами. Спомняме си, че сега цената се определя само от търсенето. Така че ценовите ограничения ще бъдат излишни.
Никой не харесва принудителното разпределение (за разлика от доброволните спестявания). Може би има по-добра алтернатива? Да, има. Но необходимо предварително условие в такъв случай би било да се премахнат каквито и да е тавани на цените и те да се оставят да вървят, където искат.
В този случай властите ще се изправят пред задачата да облекчат възникващия политически, икономически и социален натиск, като предложат директни парични трансфери на тези, които имат най-голяма нужда от тях, било то фирми или домакинства. Такова разпределение на парите няма да бъде възстановяване на разходите за газ. То просто ще отхвърли ценовите сигнали. Плащанията ще се извършват без допълнителни условия и следователно семействата, които пестят газ чрез понижаване на температурата у дома, ще имат повече пари, да речем, за храна.
Нашият свят не е идеален и подобна политика ще има сериозни недостатъци. Прилагането му ще бъде по-трудно от налагането на измамно прости тавани на цените. Технократите и политиците ще трябва да решат кой ще получи тези икономисани пари. В идеалния случай това трябва да са решения, които минимизират загубата и измамата.
С този подход в ЕС ще се разкрият старите разделения между страни с голям бюджетен потенциал (тези, които могат да вземат по-евтини заеми) и такива, които не могат да си позволят такива премии. Тази разлика обяснява възмущението, което възникна във Франция, Италия и други страни, когато видяха поредния пакет помощ за Германия за около 200 милиарда евро. Ако ЕС и Германия искат да направят нещата както трябва, те трябва да съберат тези средства на ниво ЕС и след това да ги разпределят равномерно в целия блок, както беше по време на пандемията Covid-19.
Объркването на цената и недостига, което по същество убива пратеника, не е ново явление. Една от причините за Френската революция е рязкото поскъпване на хляба. Но беше глупаво да се обвиняват за всичко цените, а не липсата на зърно, както беше глупаво Мария Антоанета да предлага торти на тълпата. Същото може да се каже и за контрола върху цените на жилищата в градове като Берлин например. Да, жилищата ще поевтинеят за някои, но не за мнозина.
Според политическата логика на популизма подобни икономически заключения са без значение. За европейските политици е много по-лесно да дадат на избирателите най-простия отговор. Те могат да ограничат цените на най-неприятните елементи от разходите, да обявят победа и след това да живеят с надеждата, че икономиката им няма да се срине преди следващите избори.
Превод: Ганчо Каменарски
