През последните три десетилетия глобалното затопляне доведе до топенето на ледовете на Арктика, която се нагрява два пъти по-бързо от станалите части на света. И докато по-голямата част от земното кълбо вижда в това настъпващата катастрофа, пет арктически страни ще спечелят от това.
Докато ледът се топи, САЩ, Канада, Дания, Норвегия и Русия виждат шанс за откриването на нови търговски пътища и сключването на изгодни сделки за неразработените природни ресурси. Една от страните показа, че няма да отстъпи без бой. Това пише в свой анализ New York Post.
Битката за Арктика
Северният полюс далеч не е Дядо Коледа. Регионът е най-северната точка на земната и е разположен на 450 мили на север от Гренландия. От 1980 година насам заради глобалното затопляне Арктика се топи със застрашителна бързина. Вие може да се тревожите от този факт, но за петте арктически страни това е възможност за значителни инвестиционни възможности във вид на един напълно нов океан.
По данни на Кралския институт за международни отношения в Арктика може да има до 90 млрд. барела нефт и 47 трилиона куб. метра природен газ. По оценки на геоложката служба на САЩ в арктическия регион са 30% от световните запаси на неразредения природен газ и 13% от нефта. Освен това, по оценка на Сметната палата на САЩ в региона има полезни изкопаеми, като злато, цинк, никел и платина на стойност около един трилион долара.
Макар достъпът до тези ресурси да е затруднен, глобалното затопляне го прави все по-лесен с всяка изминала година заради топенето на ледовете. С превръщането на леда във вода се откриват и нови сухопътни маршрути. През лятото регионът е по-достъпен, което съкращава с няколко седмици времето за плаване на търговските съдове между азиатските и западните пазари.
Чий е океанът?
Това е големият въпрос. През 2007 година руска полярна експедиция постави руския флаг на морското дъно непосредствено под Северния полюс. "Арктика винаги е била руска", заяви един от полярниците Артур Чилингаров.
Според международното право, регулирано от ООН, всяка страна може да претендира за 200 морски мили от бреговете си или т.нар. "изключителна икономическа зона". С изключение на това, което все още не е завладяно – при условие, че страната може да докаже пред ООН, че дадената външна зона ѝ принадлежи. Засега единствените две страни, чиито претенции са одобрени от ООН, са Норвегия и Исландия.
Но проблемите възникват именно в този случай, когато претенциите на страните се застъпват. Русия, Дания и Канада предявиха припокриващи се претенции, които все още очакват одобрение. Гренландия е автономна страна, принадлежаща на Дания и има най-близката към Северения полюс брегова линия.
През 2014 година Дания претендира за площ от 345 кв. мили, простиращи се от границата на Гренландия до пределите на 200 мили - изключителна икономическа зона на Русия. Русия, както и преди, не желае да отстъпи на по-малката държава. Кремъл открито провежда военни учения и строи бази в Арктика, като по този начин показва на света, че е готов да направи всичко възможно, за да задържи дадената територия като своя собственост. В същата година, когато Крим беше анексиран, Русия за първи път от края на Студената война проведе мащабни военни учения. Те са част от мисията на Владимир Путин за възстановяването на Русия като "велика държава".
Преди срещата на върха на НАТО през 2018 година научният сътрудник от Chatham House Матю Булег призова организацията да засили военното си присъствие в региона. "Тъй като НАТО няма ясна, единна стратегия за Арктика или Черно море, двата региона ще се сблъскат с повишен риск заради по-нататъшното развитие на военния потенциал на Кремъл", алармира той. По думите му "тези рискове са ограничаване на свободата на достъпа и провеждането на операции в тази спорна среда, благодарение на усилването на възможностите на Русия за прехващане, а така също и нейната противовъздушна отбрана. Рискът от тактически грешки също е налице. Непреднамерен инцидент може да провокира катастрофална военна ескалация между Москва и Северноатлантическия алианс."
Къде са САЩ?
Президентът Тръмп се държи учудващо тихо на арктическия фронт. Този въпрос не беше засегнат в неговата стратегия за националната сигурност, която беше представена официално в началото на годината. Той не беше повдигнат и по време на срещата му с руския президент Владимир Путин на срещата на върха в Хелзинки.
Това не означава, че даденият конфликт не се намира на преден план. По-рано през годината за него спомена адмирал Хари Харис, който тогава командваше флота на Тихоокеанското командване на въоръжените сили на САЩ. "Трябва да се отбележат усилията на Русия за засилването на присъствието ѝ и влиянието ѝ в Крайния Север. Русия има повече бази на север от Полярния кръг, отколкото всички други страни взети заедно и строи още, при това с отчетлив военен потенциал", каза той.
В действителност САЩ са относително изолирани от Северния полюс.
Китай също се е прицелил в Арктика
В момента Китай се опитва да получи достъп до нови търговски пътища, като ги направи част от своята международна инициатива "Един пояс и един път" (бел. ред. - т.нар. Път на коприната). Това е проект на стойност 1 трилион долара, който има за цел да съедини страните от различни континенти чрез търговия с Китай, който трябва да е в центъра на всичко това.
Амбициозният план предвижда създаването на морски пътища с дължина от 3,7 хиляди мили, свързващи Китай с Югоизточна Азия, Океания и Северна Африка (пътят), а така също и строителството на жп и шосейна инстфраструктура за съединяването на Китай с Централна и Западна Азия, Близкия Изток и Европа (поясът).
По-рано през годината Пекин пусна бяла книга с подробно описание на плановете си относно Северния морски път. "Що се отнася до Арктита, то Китай е активен участник, строител и спонсор, който не жали усилия, за да допринесе за развитието на арктическия регион".
В крайна сметка Пекин иска да се възползва от откриващия се морски маршрут, като най-краткия път за търговия с Европа, което ще съкрати времето на плаване на съдовете, а от там и разходите. Русия не е доволна от това, опасявайки се, че Китай иска да предяви претенции към дадената територия. Но развиващата се свръхдържава продължава напред.
А с топенето на арктическите ледове ценността на региона само нараства и борбата за него предстои.
