Когато Си Дзинпин дойде на власт преди десетилетие, Китай току-що беше изпреварил Япония като втората по големина икономика в света.
Оттогава китайската икономика се разраства с феноменална скорост. Със среден растеж от 6,7% от 2012 г. насам, Китай показва едно от най-бързите устойчиви разширения в историята за голяма икономика. Според Световната банка през 2021 г. БВП на Китай е достигнал близо 18 трилиона долара, което представлява 18,4% от световната икономика.
Бързият технологичен прогрес на Китай го превърна в стратегическа заплаха за Съединените щати и техните съюзници. Китай постоянно измества американците от установените им лидерски позиции в сектори, вариращи от 5G до изкуствен интелект.
Доскоро някои икономисти прогнозираха, че Китай ще стане най-голямата икономика в света до 2030 г., изпреварвайки САЩ. Но сега ситуацията изглежда много по-малко обнадеждаваща.
Сега, докато Си Дзинпин се подготвя за второто си десетилетие на власт, той е изправен пред нарастващи икономически предизвикателства, включително недоволството на средната класа. Ако Си не успее да върне икономиката на страната в нормални релси, Китай е изправен пред забавяне на иновациите и производителността, както и нарастващо обществено недоволство.
"В продължение на 30 години Китай върви по път, който дава на хората голяма надежда", каза Дъг Гътри, директор на програмата "Китайски инициативи" в Thunderbird School of Global Management в Университета на Аризона, добавяйки, че страната "сега е със сериозни проблеми."
Икономически спад и засилващо се обществено недоволство в Китай
Въпреки че Си Дзинпин е един от най-могъщите лидери, които Китай и неговата управляваща комунистическа партия някога са виждали, някои експерти твърдят, че той не може да си припише заслугите за удивителните успехи на страната.
"Лидерството на Си не е основната причина за икономическия възход на Китай. Той обра плодовете на управлението на тези преди него, които развързаха ръцете на частния сектор в страната в достатъчна степен", каза Соня Опър, професор в университета "Бокони" в Италия, който изучава китайската икономика.
Всъщност политиките на Си причиниха редица сериозни проблеми в Китай през последните няколко години. Мащабната офанзива на Пекин срещу частния сектор в страната, която започна в края на 2020 г., и непоколебимият ангажимент на властите за политика на нулева толерантност към разпространението на коронавирусната инфекция (COVID-19) удариха тежко икономиката и пазара на труда.
"Политиките на Си вероятно дори са забавили импулса на растеж на страната", смята Опър.
През последните две години пазарната стойност на Alibaba и Tencent, перлите в короната на китайската технологична индустрия, падна с над 1 трилион долара. Ръстът на продажбите в този сектор се забави, десетки хиляди служители бяха съкратени, което доведе до рекордна безработица сред младите хора.
Секторът на недвижимите имоти също беше силно засегнат, особено някои от най-големите предприемачи в страната. Сривът на пазара на недвижими имоти, който представлява почти 30% от БВП на Китай, предизвика широко и сериозно недоволство в редиците на средната класа. Хиляди разгневени купувачи на жилища отказаха да изплатят ипотеките си по закъсали проекти, което засили опасенията относно системните финансови рискове и принуди властите да окажат натиск върху банките и строителните предприемачи, за да смекчат вълненията. И това не беше единствената проява на недоволство тази година.
През юли китайските власти насилствено разпръснаха мирен протест на стотици вложители, които поискаха връщането на спестяванията им на стойност милиони долари, съхранявани в китайски банки. Отново първопричината беше сривът на китайския имотен пазар - алчността да се работи "на зелено", но набраният капитал да не се използва за строителството на вече платеното, а да се купуват нови имоти и парцели, където да може да се строи. Класическа пирамида - защото в един момент искащите да влязат в новото си жилище не могат, тъй като строителят не е почнал още да строи поради липса на свеж капитал. Този банков скандал не само застраши спестяванията на стотици хиляди клиенти, но също така показа влошаването на финансовото състояние на малките китайски банки.
"Мнозина от средната класа са разочаровани от последните икономически резултати от управлението на Си", каза Дейвид Долар, старши сътрудник в Центъра за китайски изследвания "Джон Торнтън" към института Брукингс.
Анализатори казват, че слабостите във финансовата система на Китай са резултат от безпрепятственото и подкрепено със заеми разширяване, характерно за предходното десетилетие.
"Растежът на Китай през десетилетието, през което Си беше на власт, се дължи главно на цялостната икономическа стратегия, преследвана от неговите предшественици. Тази стратегия позволи бързо разширяване на производството и търговията чрез инвестиции", каза Нийл Томас, старши анализатор за Китай и Североизточна Азия в Евразийска група.
"Но този модел вече е достигнал точката, в която е станал много по-малко ефективен и е започнал да подхранва растежа на икономическото неравенство, финансовия дълг и екологичните щети", обясни той.
Трябва нов модел
Въпреки че Си се опитва да промени модела, според експерти, той го прави погрешно и застрашава бъдещето на китайския бизнес, защото го прави чрез затягане на държавния контрол.
69-годишният лидер премина в офанзива, за да овладее "хаотичния" частен бизнес, който стана твърде мощен. Той също така се стреми да преразпредели богатството в обществото като част от целта си за "общ просперитет". Си се надява да установи "ново нормално", в което потреблението и секторът на услугите ще станат по-мощни двигатели на икономическия растеж от инвестициите и износа.
Досега обаче тези мерки само тласнаха китайската икономика към една от най-тежките икономически кризи от четири десетилетия насам.
Международният валутен фонд наскоро намали прогнозата си за растеж на Китай до 3,2% тази година, след рязко забавяне от 8,1% през 2021 г. Това би бил вторият най-нисък растеж в страната от 46 години насам, въпреки че все още е по-добър от 2020 г., когато първоначалната епидемия от коронавирус удари икономиката.
Под ръководството на Си Китай стана не само по-изолиран, но преживява и значително влошаване на отношенията със САЩ. Отказът на Си да осъди инвазията на Москва в Украйна и неотдавнашната агресия на Китай срещу Тайван може допълнително да отчужди страната от Вашингтон и неговите съюзници.
Какви са опциите за Cи?
Анализаторите казват, че настоящите проблеми все още не представляват сериозна заплаха за режима на Си. На конгреса на Комунистическата партия, който започна в неделя (16.10), се очаква той да си осигури безпрецедентен трети мандат на поста. Приоритетите ще определят траекторията на развитие на Китай за следващите пет или повече години.
"Най-вероятно ще е необходима икономическа катастрофа от мащаба на Голямата депресия, за да провокира ниво на социално недоволство и обществен протест, които биха могли да застрашат управлението на Комунистическата партия", каза Томас от Eurasia Group. "Освен това икономическият растеж не е единственият източник на легитимност и подкрепа за Комунистическата партия, Си все повече усъвършенства националистическия дневен ред на Комунистическата партия, за да апелира не само към доходите, но и към патриотичните чувства на хората", добави Томас.
Но за да върне Китай обратно в курса на бърз растеж и иновации, Си вероятно ще трябва да приложи серия от пазарно ориентирани реформи. "Ако искаше да действа разумно, той бързо щеше да либерализира пазарите по време на третия си мандат", смята Гътри.
Автор: Лаура Хи, CNN
Превод: Ганчо Каменарски
