Водещият австрийски национален ежедневник Der Standard публикува коментар за срещата в Залцбург, в който обръща внимание на възможния разрив между държавите от Вишеградската група.
При подготовката за посещението си в Залцбург държавният глава на Франция Еманюел Макрон изглежда си е спомил за часовете по история: в неговата програма не бе само среща с австрийския канцлер Себастиан Керн, но и с представителите на трите държави от т.нар. Аустерлицки формат. Моравският град, който на чешки език се нарича Славков, някога е бил арена на тежка битка между трима императори, в която Наполеоновите войски разгромяват армиите на руския император Александър I и австрийския Франц II. В Париж има железопътна спирка и дори мост, който носи името Аустерлиц. Но градът е дал името и на формат за преговори, които се състояха между лидерите на три съседни държави – Австрия, Словакия и Чешката република.
Фактът, че освен Керн в Залцбург бяха поканени министър-председателят на Чешката република Бохуслав Соботка, роден тъкмо в Аустерлиц, и словашкият премиер Роберт Фицо, не е случаен.
От самото начало имаше спекулации дали Аустерлицкият формат трябва да бъде разглеждан като съперник на този на Вишеградската четворка, който обединява Чешката република и Словакия с Унгария и Полша. Тази мисъл изниква естествено, доколкото създаващият го екип се състоеше от бившият австрийски канцлер Вернер Файнман, Соботка и Фицо, т.е все социалисти, докато кормилото във Варшава и Будапеща се държи от консервативни правителства.
Забележително е обаче, че Прага и Братислава се дистанцират от Варшава и Будапеща. Поканата за срещата в Залцбург с Керн и Макрон е сред най-новите доказателства на тази теза.
В основата на Аустерлицкия формат заляга обещанието за провеждане на годишни срещи. И макар втората среща да бе забавена до юни 2017 г., то третата бе организирана изненадващо по-бързо.
Аустерлицкият формат се оказа достатъчно добра платформа, на която френският президент да обсъди въпросите за проблемите между Изтока и Запада, без при това да бъде принуден да търпи десния националистически съпровод от Полша или Унгария. Като например Директивата за командироването на работници в ЕС, в която Виена и Париж виждат необходимостта от реформи. В западния ъгъл на Европа са налице опасения, че местните граждани може да бъдат поставени в неизгодна позиция заради по-евтината работна ръка от Изтока.
Чешкият министър-председател на свой ред иска да засили натиска над френски и австрийски компании, опериращи на територията на страната, да повишат заплатите. Според мнозина това негово изявление следва да се тълкува единствено в контекста на предизборната кампания в Прага и е малко вероятно то да добие конкретна форма.
В областта на политиката за бежанците Вишеградската четворка изглежда единна, но Словакия понастоящем се насочва към Брюксел и към държавите от Западна Европа по отношение на политиката си към търсещите убежище. Заедно с Будапеща, Братислава се противопостави на квотите, но заедно с Прага защава принципа на „гъвкавата солидарност“, т.е избирателен прием на бежанци и изпращане на помощ под формата на средства и персонал в най-силно засегнатите от кризата държави като Италия и Гърция.
Само преди седмица Фицо отново демонстрира желанието си за приближаване на Словакия до „ядрото“ на Европа. „Силно се интересувам от регионалното сътрудничество в рамките на Вишеградската група, но жизненоважните интереси на Словакия са в ЕС“, подчерта лидерът на Братислава.
Оправяйки се към Залцбург, Соботка и Фицо поеха в правилната посока, дори ако това означава да обърнат гръб на Варшава и Будапеща.
Der Standard
