Помните ли, когато търговските войни на Доналд Тръмп бяха новини на първа страница? – пита колумнистът Пол Кругман в The New York Times. На този етап притесненията относно тарифната политика на Тръмп изглеждат почти странни: на кого му пука дали един бунтовник е и протекционист?
Но някои от тарифите, наложени от Тръмп, все още са в сила и Световната търговска организация, която трябва да налага правилата за глобалната търговия, обяви, че официалната обосновка за тези тарифи като необходими за защита на националната сигурност на САЩ – не е легитимна.
Администрацията на Джо Байдън, на свой ред, на изумително груб език изпрати организацията по дяволите и разпореди да предприеме увеличение на митата.
Това е много голяма сделка, много по-голяма от митата на Тръмп. Администрацията на Байдън направи забележително твърда търговията по начини, които имат смисъл предвид състоянието на света, но също така ме правят много нервен. Тръмп може и да се възмущава, но Байдън тихомълком измества основните постулати на световния икономически ред. Още: СТО: Светът навлиза в глобална рецесия
От 1948 г. търговията между пазарните икономики се управлява от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), което определя основните правила за тях. През 1994 г. това споразумение е заменено от правилата на Световната търговска организация.
Световна търговска организация (СТО) не налага определено ниво на тарифи. Тя обаче забранява на страните да налагат нови мита или други ограничения върху международната търговия - на практика заключва резултатите от минали търговски споразумения - освен при определени условия. Едно от тези условия, изложени в член XXI, гласи, че една нация може да предприеме действия, „които смята за необходими за защитата на своите основни интереси в областта на сигурността“.
Това звучи универсално, но е така. И Тръмп очевидно злоупотреби с привилегията, твърдейки, че имаме нужда от мита върху стоманата и алуминия, за да ни предпазят от заплаха за … внос от Канада.
Както се случва, митата върху канадските метали изчезнаха, както и повечето подобни тарифи за Европа (въпреки че споразумението там не е за пълна свободна търговия). Но митата за Китай все още са в сила. По-важното е, че администрацията на Байдън обяви, че СТО няма юрисдикция по въпроса: от Америка зависи да определи дали нейните търговски действия са необходими за националната сигурност и международна организация няма право да се съмнява в тази преценка. Още: Перфектната буря - рецесия в САЩ, Китай и Европа
Чакаме какво? Според десните Байдън и компания са глобалисти, меки към Китай и не желаят да застанат в защита на Америка. Защо са станали толкова твърди?
Част от отговора е, че политиците в САЩ са по-наясно от всякога със заплахите, които автократичните режими могат да представляват за световните демокрации. Руското нахлуване в Украйна показа, че диктаторите понякога прибягват до военна сила, дори когато това няма рационален смисъл, а опитът на Владимир Путин да накаже Европа чрез прекъсване на притока на природен газ подчертава риска от икономическо изнудване.
Китай не е Русия, но също така е автокрация (и изглежда става все повече, а не по-малко автократична с времето). И администрацията на Байдън се опитва да ограничи способността на Китай да причинява вреда, със специален фокус върху полупроводниците, които играят толкова централна роля в съвременния свят.
От една страна, сега Америка субсидира вътрешното производство на полупроводници, като се стреми да намали зависимостта от Китай сред другите доставчици. Още по-драстично САЩ наложиха нови правила, предназначени да ограничат достъпа на Китай до напреднали полупроводникови технологии - тоест, ние умишлено се стремим да ограничим китайския технологичен капацитет. Това е доста драконовско.
Работата е там, че е лесно да си представим как Китай се обръща към СТО с аргумента, че тези действия нарушават международните търговски правила. Съединените щати обаче сигнализираха предварително, че не ги е грижа, защо считат тези политики за извън юрисдикцията на СТО.
Но чакайте, има още. Най-голямото политическо постижение на администрацията на Байдън досега е приемането на Закона за намаляване на инфлацията, който въпреки името си до голяма степен е за борба с изменението на климата. Прави го основно чрез субсидиране на чиста енергия, което е добре. Но субсидиите имат силен националистически аспект - например данъчните кредити за електрически автомобили са ограничени до превозни средства, сглобени в Северна Америка.
Почти сигурно този икономически национализъм – който позволява на активистите по климата да посочват всички работни места, създадени от субсидиите за зелена енергия – беше от съществено значение за приемането на законопроекта. Нарушават ли се търговските правила? Не съм сигурен как администрацията на Байдън ще защити политиката, ако бъде оспорена, но може да каже, че опазването на околната среда е въпрос на националната сигурност.
Това може да бъде и защитата, предложена за направеното споразумение между САЩ и Европа за налагане на „базирани на климата тарифи“ върху китайската стомана.
Но ако Съединените щати, които по същество създадоха следвоенната търговска система, желаят да променят правилата, за да преследват стратегическите си цели, не крие ли това риск протекционизмът да се разрасне в световен мащаб? Да, така е.
Въпреки това смятам, че администрацията на Байдън постъпва правилно. ГАТТ е важна, но не по-важно от защитата на демокрацията и спасяването на планетата, казва авторът Пол Кругман.
Превод: Ганчо Каменарски
