Политическа нестабилност в Беларус, Ливан и Хабаровск представлява за руския президент Владимир Путин едно и също нещо – нарушение на статуквото, което той предпочита в части от света, важни за стабилното му управление, поради което той няма просто да стои и да гледа, коментира американският вестник The Hill в материал, представен без редакторска намеса и в превод на "Фокус". Ето какво гласи той:
Хабаровск е град в руския Далечен изток, обхванат от многохилядни протести от месец юли насам, породени от ареста на губернатора Сергей Фургал, който бе обвинен в убийство. Хората в града повтарят думите „нашият глас, нашият Фургал“, призовавайки Путин да подаде оставка. Макар да не е прозападно ориентиран, арестуваният губернатор спечели убедително срещу подкрепяния от Кремъл кандидат през 2018 г., което изобщо не е малко постижение. А Путин не може да позволи това.
В Беларус президентът Александър Лукашенко изглежда е подправил изборната си победа и след като един от кандидат-президентите Светлана Тихановская отказа да повярва на изборните резултати, хората в страната излязоха на улицата. Вследствие около седем хиляди души бяха задържани. За Путин тези неща са прецедент – ако в Беларус мога да протестират по този начин и да поискат президентът да си отиде, защо и в Русия да не могат да направят същото.
В Ливан пък заради взрив на бейрутското пристанище, най-вероятно резултат от корумпираното и доминиран от Хизбула правителство, доведе до искания за коренна промяна на системата.
Нека не се лъжем, всички тези протести са последствията на корумпирани и неспособни правителства – на московското или тези, подкрепяни от московското, и те няма да се променят без борба. Беларус обаче не е Украйна. Военна интервенция би била скъпо струваща, но Путин има начини да види в Минск лидера, който иска. В крайна сметка, на Русия ѝ е нужен Беларус, а не Лукашенко.
Сегашните протести в Ливан може да се строят далечни и несвързани с Русия. Но Ливан също е от пряко значение за Москва и по-конкретно за нейната политика в Сирия, където Русия е на страната на президента Башар Асад. Именно Путин помогна на Асад да задържи властта.
Факт е, че Москва никога не посочи Хизбула за терористична организаця, по подобие на западните страни. Факт са също близките отношения които Русия има с оста Иран-Хизбула и това само по себе си би било причина Москва да иска правителство на групировката в Бейрут, но имат и нещо друго. Ливанските банки могат да се превърнат в икономически мост за Сирия с външния свят.
А сегашната ситуация там застрашава съществуващото статукво. В същото време протестите в Хабаровск няма да счупят системата в Русия, но могат да ерозират състоянието на нещата. Те разкриват не само наличието на вътрешно недоволство срещу Путин, но и неговата невъзможност да предложи нещо различно от традиционната антизападна реторика.
Но руският президент няма да се даде без бой и ако единственият му останал инструмент са репресиите, той няма да се поколебае да ги използва. Особено след като Западът също е готов за противопоставяне. ЕС не призна изборите в Беларус и се съгласи да наложи санкции, предлагайки и посредничество между правителство и опозиция.
В последно време Франция предприе водеща роля в Ливан, но това не може да се каже, че е лоша новина за Русия. Без американско ръководство, френският президент Макрон вероятно няма да постигне нищо повече от реформи на хартия. Дори ако оставим това настрана, Макрон обсъди ситуацията в Ливан с Путин, а от Кремъл заявиха, че няма да позволят да се подронва суверенитета на близкоизточната държава, макар че никога няма да признаят ролята на Хизбула и Иран именно в този процес.
Липсата на действия от страна на американския президент Доналд Тръмо по много въпроси може само да даде кураж на Путин. Освен ако САЩ не се намеси активно дипломатически, протестите и в Беларус и в Ливан ще бъдат напразно.
Всичко за ситуацията в Беларус следете ТУК.
