Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза на 19 юни, че войната в Украйна може да продължи с години, но че Западът "не трябва да се отказва от подкрепата си за нея, дори ако цената е висока, не само за военна подкрепа, но и заради нарастващите цени на енергията и храните". Така започва анализ на репортера по въпросите на вътрешната сигурност Марк Епископос за американското издание The National Interest. Ето какво казва още той:
Социологически проучвания показват, че подкрепата за Украйна сред американците бавно намалява, докато конфликтът се превръща в тежка битка на изтощение, която все повече изглежда в полза на нахлуващите руски сили. Изследователският център Pew установи, че голяма част от американците вече не считат, че Съединените щати "не предоставят достатъчно помощ на Украйна", като делът на тези, които смятат, че Вашингтон предоставя "твърде много помощ", нараства от 7% на 12% между март и май.
Спадът в подкрепата е особено ярък сред републиканците. Според проучване на Morning Consult, направено през май, делът на гласоподавателите на Републиканската партия, които казват, че Вашингтон "прави твърде много", за да спре руската инвазия в Украйна, се е удвоил от 13 на 27 процента между началото на март и средата на май, докато делът на онези, които смятат, че Съединените щати "не правят достатъчно", е намалял от 36% на 25%. Тези нагласи съвпадат с нарастващото убеждение сред американците, според проучване на YouGov/Economist за периода от средата на март до средата на юни, че Украйна губи. Делът на американците, които смятат, че Русия ще бъде евентуалният победител в конфликта, достига най-високата си точка от март насам - 29 процента.
Броят на американците, които изрично са против по-нататъшната помощ за Украйна, макар и все още относително малък, непрекъснато нараства през последните месеци. Тази промяна беше придружена от нарастващо малцинство от републикански законодатели и кандидати от Републиканската партия, които изразиха скептицизъм относно продължаващото участие на САЩ в конфликта в Украйна. Резултатът е нещо като лавинообразен ефект: с всеки следващ законопроект в подкрепа на Украйна още няколко републиканци се присъединяват на страната на скептиците. Това пълзящо несъгласие достига своя връх с приемането на искането на президента Джо Байдън през май за 40 милиарда долара военна помощ и икономическа помощ за Украйна, което предизвика съпротива от цели 57 републиканци в Камарата на представителите.
Моментът, който може да бъде запомнен като преломен за съвременния американски външнополитически дискурс, консервативната Heritage Foundation (Фондация "Наследство") – отдавна привърженик на това, което Фредерик Джаксън Търнър прословуто описва като енергична външна политика – изненада своите съюзници и противници, като зае позиция срещу "раздутия" законопроект с аргумента, че той страда от липса на стратегическа яснота и смислен надзор.
Сенаторът Ранд Пол, подкрепен от 10 свои колеги от републиканците, блокира законопроекта от ускорено разглеждане. "Киев ще стане най-големият годишен получател на американска военна помощ през последните две десетилетия. Това е повече, отколкото всяка друга страна харчи за всичките си военни разходи. Общата ни помощ за Украйна ще се равнява почти на целия военен бюджет на Русия", каза той. Пол се опита да промени пакета за помощ от 40 милиарда долара с назначаването на генерален инспектор, който да наблюдава как се харчат парите. Блокирането на Пол беше отменено от лидера на републиканското малцинство в Сената Мич Макконъл, който работи с лидера на демократичното мнозинство в Сената Чък Шумър, за да докарат грандиозния законопроект за помощта до финалната линия без никакви изменения.
ОЩЕ: Кой е американският сенатор, блокирал засега 40 млрд. долара нова помощ за Украйна
Но какво точно мотивира опозицията срещу помощта за Украйна сред някои републиканци и кандидати на Републиканската партия?
"Нарастващ хор от гласове вдясно карат опозицията да даде на Украйна помощта, от която се нуждае. Виждате дори тези настроения, излъчвани от Фондация "Наследство", което е шокиращо", каза Мелинда Харинг, заместник-директор на Евразийския център на Атлантическия съвет. "В Републиканската партия отдавна съществува изолационистко крило, което иска да се съсредоточи върху приоритетите на САЩ, посочвайки бедствията в Афганистан и Ирак като доказателство за глупостта при изграждането на нация. Те не грешат за Афганистан и Ирак, но подкрепата за Украйна спрямо непровокираната атака на Русия едва ли е изграждане на нация", добави Харинг. Тя каза, че подкрепя предложението на Пол за генерален инспектор, който да наблюдава разходите за помощ на Украйна, позовавайки се на нарастващата загриженост сред наблюдателите, че средствата, отиващи към Киев, могат да бъдат присвоени неправомерно от местните власти.
История: Путин искаше да унищожи украинския народ, но вместо това укрепи украинската идентичност
Тези републиканци в Конгреса, чиито нарастващи редици включват конгресмена-републиканец Томас Маси, сенатора-републиканец Джош Хоули, конгресмена-републиканец Марджъри Тейлър Грийн, сенатора-републиканец Марша Блекбърн и сенатора-републиканец Майк Лий бяха критикувани като "изолационисти" и "анти-Украйна" от техните недоброжелатели в и извън Републиканската партия. "Честно казано, има изолационистко крило в партията, което традиционно е там", каза конгресменът Майкъл Маккол пред Washington Post.
Все пак други поставят под съмнение използването на тези етикети. "Абсолютно несправедливо е да характеризираме законодателите, които се противопоставят на изпращането на повече долари от данъкоплатците на САЩ в Украйна или искат да видят по-голям надзор върху нашата помощ за тази страна. Тези законодатели просто са проамерикански настроени и имат различно виждане от другите за това как най-добре да подкрепят националните интереси на САЩ в този случай и как четат анализа на разходите и ползите от подобни усилия. Обвинението в изолационизъм сега е и винаги е било само обида, използвана срещу онези, които имат напълно законни причини да се противопоставят на конкретна намеса или активност на САЩ. То просто се опитва да контролира кой е легитимен глас и се използва обидата, за да се маргинализират гласовете на реализъм и сдържаност", каза Уил Ругер, номиниран от бившия президент Доналд Тръмп за посланик в Афганистан и вицепрезидент за изследвания и политика в Института "Чарлз Кох".
Консервативните противници на Украйна се информират от широк спектър от външни и вътрешни опасения, които е трудно да се обединят в единен набор от идеи. Писателят и политик Джей Ди Ванс, току-що след победата си на първичните избори за Сената в Охайо, се превърна в един от най-шумните консервативни гласове на украинския скептицизъм. "Използването на американската сила за извършване на мръсната работа на Европа е доста лоша идея. Не са толкова много хората, които не са луди във Вашингтон", каза Ванс на конференция във Вашингтон през април. Посланието на Ванс е в резонанс сред част от базата на Републиканската партия, която вижда политиците във Вашингтон като прекалено заети с далечен чуждестранен конфликт в момент, когато те трябва да съсредоточат цялото си внимание върху множеството кризи, обхващащи американския живот.
"Някои републиканци разбират, че политиката се е променила след Тръмп. Републиканската база винаги е била реалистична, но сградата все още е донякъде интервенционистка", каза външнополитически експерт, запознат с мисленето на републиканците в Конгреса.
Конфликтът в Украйна се превърна в събирателна точка за нарастващото крило на консервативното движение, подкрепящо ангажимента към реализъм и сдържаност, широко дефинирано като позицията, че Вашингтон трябва да изостави идеите на либералния универсализъм в полза на външна политика, основана на реалистична мисъл. "Реализмът и сдържаността са много по-силна сила сега, отколкото последния път, когато видяхме зелени издънки на републиканската опозиция срещу надмощието през 90-те години, която не издържа след 11 септември. В рамките на тази парадигма циркулира по-голям набор от идеи и подходът е по-институционализиран, дори отдясно", каза Ругер.
За тези законодатели и кандидати от Републиканската партия последиците от реализма и сдържаността се простират отвъд непосредствения конфликт, разгръщащ се в Украйна. "Мисля, че това противопоставяне не е само заради тези законодатели, които си слагат зелените очила или се притесняват от ескалация с ядрена Русия. Става дума и за нарастващ блок от републикански политици, които изрично поставят под съмнение бромидите на истаблишмънта и преосмислят външната политика на САЩ по-широко с по-голям реализъм. Така че в известен смисъл става въпрос за конкретния случай на Украйна, как стигнахме дотук и как ангажирането се подрежда спрямо нашите интереси", заключва Ругер.
ОЩЕ: Украйна е трагедия, но най-голямата заплаха за САЩ е у дома
Превод: Ганчо Каменарски
