Стратегията за национална сигурност на администрацията на Байдън, публикувана миналата седмица, според The Wall Street Journal заслужава похвала за правилното етикетиране на Китай като „най-голямото геополитическо предизвикателство“ за САЩ. Но като наричат климата „екзистенциална заплаха за Америка“ и се застъпват за сътрудничество с Пекин по този въпрос, авторите на стратегията създават опасно противоречие. Фокусът върху климата ще направи по-трудно за Америка да отговори на заплахите от Китай и по-малко вероятно да успее да намали значително въглеродните емисии.
Китай се облагодетелства от отвореността за световната икономика, въпреки че Пекин често използва своето икономическо влияние, за да принуждава други страни, а и сам да ограничава достъпа до собствените си пазари, се отбелязва в стратегията. Този документ потвърждава отново връзката между икономическата мощ и националната сигурност, признавайки необходимостта Съединените щати да произвеждат стоки, да привеждат търговската си политика в съответствие с благосъстоянието на американския народ и да поддържат конкурентно предимство в набор от ключови технологии. Стратегията също така потвърждава, че успехът на американската политика спрямо Китай ще изисква помощта на съюзници и партньори, тъй като те (заедно със Съединените щати) съставляват около 65% от световния БВП.
Но в този документ има и много мечтателни фрази за това как САЩ и Китай трябва да „съжителстват мирно и съвместно да насърчават прогреса на човечеството“. Проблемът обаче е, че тези страни имат различни възгледи по този въпрос, както и за икономическите принципи, които са в основата му.
Според САЩ основата на прогреса е свободата на личността, демократичната система на управление и върховенството на закона. Това едва ли е в съответствие с намеренията на Китай, които според документа на Байдън са да „променят международния ред“ за постигане на авторитарни цели.
Авторът искат да представи Съединените щати като разумна и здравомислеща държава, но опитвайки се да направи това, не успява да опише света такъв, какъвто е. Текстът на документа е пълен с розови перспективи и надежди, че САЩ ще могат да си сътрудничат с Китай по почти всичко: „климат, заплаха от пандемия, противодействие на разпространение на наркотици, глобалната хранителна криза и макроикономически въпроси“.
Но контрастирайте тези възвишени стремежи с изграждането на въглищни електроцентрали в Китай, отказа му да даде съгласие за разследване на причините за COVID, подпомагането и подстрекаването към ядрената програма на Северна Корея и бездействието му в борбата срещу транснационалните престъпни групи, които внасят в САЩ фентанил (100 пъти по-силен от морфина). Извършвайки мащабни покупки на енергийни ресурси, Китай поддържа военните действия на Русия в Украйна, заради които в света настъпи продоволствена криза.
Въпреки тази сурова реалност, авторите на документа казват: „Никоя страна не трябва, поради двустранни разногласия, да забавя напредъка по жизненоважни транснационални въпроси, например като климатичната криза“. Така американските интереси се свеждат до нивото на тактическо неудобство.
Съперничеството с Китай в областта на технологиите се появява в документа на Байдън само като второстепенен въпрос. Стратегията не призовава за селективно оттегляне и дистанциране от Китай, въпреки че има намек за решимостта на КНР да отдели ключови сектори на своята икономика от нашата и да формира независимост на Пекин, която ѝ дава сила на принуда. Ако тези неотложни въпроси не бъдат изрично идентифицирани, ще бъде трудно, ако не и невъзможно, да се изградят вътрешни политически коалиции за вземане на трудни решения.
Авторите на стратегията са прави, когато казват, че следващите 10 години ще бъдат решаващи. Те отбелязват, че сега е повратна точка, когато взетите решения ще повлияят на курса на Америка, което "ще определи нашата конкурентна позиция в дългосрочен план". Трябва да сме по-реалистични – именно защото „прозорецът ни с възможности се затваря“.
Украинската криза ясно показа плачевните последици от изоставянето на природния газ, петрола и ядрената енергия, които вятърната и слънчевата енергия не могат да заменят. Но изглежда, че Стратегията за национална сигурност е сляпа за реалността. Нейните автори настояват за изоставяне на изкопаемите горива, като не признават факта, че самият газ е преходно гориво и че САЩ имат възможност да увеличат производството и износа си.
Стратегията на Байдън би създала зависимост от Китай, подобна на принудителната сила, която Русия наскоро използва при доставката на енергия на Германия. Всичко това се отнася и за глобалното развитие, тъй като документът се фокусира върху климатичните политики с нулеви въглеродни емисии, които ощетяват бедните страни. Както министърът на енергетиката на Сенегал посочи миналата година, налагането на лимити върху заемите за проучване на нефт и газ е „равносилно на това да издърпат стълба изпод краката ти и след това да ти кажат да скочиш или да летиш“.
На току-що приключилия конгрес на Комунистическата партия на Китай Си Дзинпин демонстрира решимостта си да продължи напред „необратимия исторически процес“, в който Китай се превръща в „новия избор“ за човечеството. Сега не е моментът да бъдем двусмислени в това съперничество.
Превод: Ганчо Каменарски
