Всеки път, когато има нов президент на САЩ, основните сили се заемат да го изпитат и да поставят основите за бъдещи преговори при потенциални конфликти.
Понякога САЩ отварят наддаването. Такъв беше случаят, когато Вашингтон чрез новия си държавен секретар Антъни Блинкен обвини Пекин в нарушения на правата на човека в Синдзян и Хонконг и в различни киберпрестъпления. Пекин отговори, като нарече Вашингтон огромен нарушител на правата на човека, добавяйки, че той не говори за света и не трябва да претендира за това. Това е тонът за конфронтация, а не за приятно въведение.
Всичко това се случи преди среща, която беше обречена на неуспех. Преди срещата да може да се състои, Блинкен и Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на САЩ, прекараха време в Южна Корея и Япония, които и двете се противопоставят на Китай и въпреки че са дългогодишни съюзници, имат специфични връзки със САЩ (Сеул относно цената на разположените там американски войски и Токио за усилване на военните заради Китай.) И двете срещи преминаха добре. Бяха проведени разговори в рамките на Quad, диалог за сигурността, включващ САЩ, Япония, Австралия и Индия, всички те са военноморски сили, враждебно настроени към Китай. С други думи, САЩ проведоха поредица от срещи със своите антикитайски съюзници непосредствено преди срещата си с Китай.
Когато разговорите вървяха към колапс, президентът Джо Байдън беше попитан в интервю дали руският президент Владимир Путин е убиец. Той каза, че е. Това не е нещо, което обикновено се казва за главата на голяма сила, дори и да е вярно. Байдън имаше достатъчно време да се откаже от изявлението си, ако искаше, но не го направи. Руснаците бяха засегнати и извикаха своя посланик. По същество Путин каза: „човек вижда в другия своите грешки“.
Гледам на това като на как Байдън изпреварва Китай и Русия. Той и екипът му искаха да ги уведомят - и косвено да уведомят американската общественост - че няма да бъде слаб президент. Отговорите на Русия и Китай, разбира се, бяха предназначени за Съединените щати - както и за съюзниците на САЩ, които може да се съмняват в тяхната сила.
В дипломацията е лесно да се каже кой какво ще свърши и започването на такива действия не е от голямо значение. Някои казват, че това задава тон за следващите четири години, но не е така. То подреди сцената през първия месец, след което всеки, имащ възможност да се подушват и ръмжат един срещу друг, се установява в реалността. И реалността се бори срещу драстични действия. САЩ са най-големият клиент на Китай, който Пекин не може да си позволи да загуби. Много по-лесно е да придобиете необходимите стоки на други пазари, отколкото да продавате на други пазари. Що се отнася до Русия, тя би могла да започне борба, да речем, в Украйна или Молдова, но това би създало най-лошия сценарий: НАТО, Германия и други страни, струпващи сили в Източна Европа. Така че нека изключим и това.
Опциите на Русия и Китай очевидно са по-сложни от това, което представям тук, но те също са в рамките на тези реалности. Срещите, проведени от САЩ преди срещата с Китай, имаха за цел да напомнят на китайците за това, че те не трябва да надценяват силата си или да подценяват стратегическата си изолация. Наричането на Путин убиец трябваше да предупреди Путин срещу тайни операции и да му даде да разбере, че Вашингтон знае колко слаба е Русия и не се интересува какво мисли Русия.
Рискът е, че Байдън греши и че Русия и Китай не са толкова слаби, колкото той смята. Според мен те не са в състояние да предизвикват Съединените щати или да опитват военни действия. Но едно е да пишеш, а друго да носиш тежестта на действието. Въпросът е какъв вид действия могат да предприемат руснаците и китайците. Логичното решение е да се създаде съюз. Въпросът е как би изглеждал и дали би имал значение.
Икономически съюз би бил неефективен. Русия и Китай търгуват помежду си без проблеми. Нито една от двете страни няма да има достатъчен пазар, за да поддържа нуждите на другия. Съществува симетрия в това, че Русия се нуждае от китайски потребителски технологии и Китай се нуждае от руски суровини, но всеки вече получава това, от което се нуждае, и осигурява това, което може да управлява. Икономическият съюз би могъл да формализира съществуващите отношения и може би да увеличи търговията, но не би ги направил неуязвими за натиск от трети страни.
Военен съюз също е проблематичен. Нито Русия, нито Китай могат да подкрепят стратегическите нужди на другия. Основната заплаха за Китай е морската. Военноморският капацитет на Русия е ограничен и нейното основно азиатско пристанище Владивосток изисква преминаване през морски пътища, контролирани от Япония и САЩ. Русия ще бъде ограничена от същата коалиция, заплашваща Китай. Заплахите за Русия са предимно наземни. Способността на Китай да изпраща сили в райони, будещи загриженост за Русия, е ограничена и Русия няма належаща нужда от допълнителни сухопътни войски. Има области, в които единият може да помогне на другия, като например военен хардуер или кибервойна, но това не е истински съюз.
Може ли руско-китайски алианс да предприеме едновременно морско нападение на изток и сухопътна атака на запад? Може би. Но това, макар и политически шокиращо, няма да отслаби нито един от фронтовете, тъй като ще ангажира морски сили, които не са необходими на запад и сухопътни сили, които не са необходими на изток. Това може и да се провали. Ако успее, щеше да предизвика екзистенциален (ядрен) избор или да създаде непоклатими антируски и антикитайски съюзи.
По-логичният и по-малко рисков ход е Китай да постигне политическо и икономическо споразумение със САЩ, а Русия да направи същото, поне с Европа. Но за да се направи това, всеки трябва да бъде убеден, че САЩ не се интересуват от споразумение. Показването на липса на интерес е в основата на всяка пазарна позиция. Най-доброто е, че САЩ знаят, че пазарлъкът предстои и затова се представят като враждебни към него. Китайците са приели залога на американците. Руснаците скоро ще го направят. Във всеки случай сега е време за обиди и заплахи, преди да се заемем с бизнес, който може да се провали независимо от всичко това.
………..
Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс”. Превод/ БГНЕС
