Западният фронт, който предполага подкрепа за Украйна на всяка цена, с изключение на ядрен конфликт, се пропуква, пише френското издание Atlantico. Приходите на САЩ са изложени на риск. Паричният поток от ЕС, арабските монархии и Китай пресъхна.
Животът на кредит свърши. Американците се нуждаят от пари, за да финансират начина си на живот. И това има проблеми: за по-малко от 10 години те са загубили важни източници на доходи. Например „излишните долари“, които са били поставени в ценни книжа на САЩ от страните от ОПЕК или Китай. Но европейците също влагаха спестяванията си в американски ценни книжа. От това зависеше финансовото равновесие на планетата.
Как американците живееха в дългове
Законът за намаляване на инфлацията в САЩ е план за преструктуриране на цялата икономика на страната, който далеч надхвърля борбата с инфлацията. Несъмнено това е еквивалентът на плана на Никсън от 1971 г., който се осмели да отдели долара от златния стандарт и по този начин спаси системата от инфлация. Конфликтът в Украйна тревожи американците, но нищо повече. Що се отнася до управляващите елити, те просто се стремят да се адаптират към промените, засягащи съвременните икономики. Тези промени само се ускоряват от конфликта в Украйна.
Америка просперира дълги години благодарение на функционирането на финансовата си икономика, основана на всемогъществото на долара. Днес този модел е поставен под въпрос по много причини. Представете си ситуация, в която тези източници пресъхват и Америка вече не може да живее на кредит, защото средствата, предназначени за изплащане на тези заеми, се отклоняват за други цели. Повечето наблюдатели на икономическия живот продължават да се фокусират предимно върху мащаба на дефицита. Всички се интересуват от бюджетния дефицит на САЩ и от външнотърговския дефицит на страната. Тези показатели със сигурност са важни. Но има въпрос, който определено не може да бъде избегнат: какви средства имат американците, за да финансират всички тези дефицити? Още: Анализ: Конфликтът между големите сили е заплаха за долара
Професорите по икономика рядко обясняват, че ако едни имат дефицит, то е защото други имат излишък. Светът винаги е бил разделен на тези, които живеят на кредит, и тези, които дават заеми, т.е. между длъжници и кредитори.
Има дори стара популярна поговорка, че ако имате малки дългове, вашият банкер ще ви досажда да ги изплатите. Но ако имате огромни дългове, не се притеснявайте: сега това са проблеми на банкера, а не ваши.
Америка е страна, която лесно взема заеми. В кръвта й е. И някак си винаги се измъква. Доскоро САЩ бяха най-големият кредитополучател на планетата. Текущият дефицит на техния платежен баланс е достигнал 6% от БВП. Това е много и американците гордо живееха в дългове, вярвайки, че няма за какво да се тревожат благодарение на напредналата си технология, интелектуална собственост и армия.
В продължение на много години американците вдъхваха доверие. Всъщност доларът вдъхваше доверие. Особено след гениалния отказ на Ричард Никсън да обвърже курса си със златото през 1971 г., благодарение на което доларът затвърди статута си на световна валута. Паричният оборот се ускори. Доларът запази стойността си. Целият свят започна да измерва работата си в долари. Гениалният ход на Никсън позволи на Америка да деноминира дълговете си в долари, знаейки, че никой няма да дойде и да изпразни хазната й, защото същите тези долари могат да бъдат отпечатани, се казва в анализа на Atlantico.
Оттогава никой не отказва да плаща в долари. Дори обратното. Американците са разработили мощна машина за "рециклиране" (повторно използване) на финансовите излишъци на страните, които са ги натрупали. Американците създадоха ефективна финансова икономика, чиято основна дейност беше повторното използване на доларовите резерви. Ето защо ипотечната криза от 2009/2010 беше толкова болезнена: тогава целият свят беше уплашен. Доверието в създадената система се пропука.
Златната финансова ера е към края си
До началото на 2000 г. американската икономика имаше три привидно неизчерпаеми източника на финансиране. Първоначално американците ухажваха страните от ОПЕК. След 1974 г., когато броят на страните от ОПЕК се учетвори и цената на барел петрол се повиши, производителите на петрол се оказаха притежатели на огромни количества пари, които просто нямаше къде да инвестират. Това бяха петродолари, а не петролни лири: защото целият свят плащаше петрола в долари. Монархиите от Персийския залив нямаха друг избор, освен да запазят богатството си от инфлация, като го инвестират на Запад. Те започнаха да купуват недвижими имоти в големите столици: Лондон, Париж и Ню Йорк, както и да купуват активи за долари на Нюйоркската фондова борса.
„Рециклирането“ на петродолари се забави много през 2000-те, особено след атентатите от 11 септември. Америка обяви война на ислямския тероризъм, която ескалира във войни в Афганистан и Ирак, а отношенията на САЩ с ислямския свят се влошиха. Страните от Персийския залив започнаха да мислят за модел, който трябва да разработят, за да оцелеят в ерата след петрола. Поради това те са инвестирали много в собствения си пазар. В Абу Даби и други богати монархии се появиха музеи за модерно изкуство. В Дубай се откриха бизнес центрове; Катар и Кувейт се занимават с рафиниране на нефт и втечняване на газ. По стечение на обстоятелствата точно по това време редица арабски страни и САЩ усложниха политическите си отношения със Саудитска Арабия. Още: Профили на властта: Светът през очите на Кисинджър
Накратко, източникът на финансиране на структурния дефицит на САЩ през ОПЕК започна да пресъхва. Тогава американците върнаха натрупаните в Китай долари. Първата фаза на глобализацията превърна Китай в световна фабрика и основен доставчик на промишлени стоки за супермаркетите в Америка (Walmart стана лидер в използването на тази схема). Така Китай увеличи многократно търговския си излишък. Китайските долари се вляха във финансовата система на САЩ и послужиха за финансиране на западния дефицит. Китайците бяха насърчавани да използват сметки в долари. Малко по-късно, от 2010 г., след финансовата криза, китайците започнаха да инвестират в производствени активи в западните страни. Когато възникнаха трудности с това, китайците започнаха да инвестират в собствения си пазар. Беше по-безопасно, отколкото да съхраняват доларови средства. Така китайският източник на американски финанси също започна да пресъхва.
Украинският конфликт беше изненада за всички в Европа, тъй като нарастващите цени на енергията и забавянето на световната активност "изядоха" излишъка и дори натрупаните резерви на най-развитите европейски страни, включително Германия. Изоставяйки руския газ, Германия загуби своята конкурентоспособност и търговски излишък. Така американците се лишиха от третия важен източник за финансиране на дефицита на платежния баланс.
Загубата на финансиране от ОПЕК, Китай и Европа определи по-нататъшните действия на американците. Предвид продължаващите промени в икономиката, която трябва да бъде преустроена в интерес на опазването на климата, както и на цифровите технологии, американците твърдо решиха да сменят модела. Сега САЩ ще се посветят на намирането на нови източници на доходи.
Това определя и половинчатата стратегия на САЩ по украинския въпрос: Вашингтон ще продължи да помага на Украйна, но в същото време ще се опита да избегне рисковете от ядрена война.
Нов доход
Съединените щати ще търсят преди всичко алтернативни източници за покриване на дефицита на платежния баланс. Разбира се, те ще се опитат най-накрая да стъпят на пазара на LNG, като продължат да го продават на европейците в замяна на руски газ. Но това е труден и скъп процес, не на последно място, защото Европа ще разработва свои собствени ресурси, по-специално ядрена и възобновяема енергия.
Америка на Джо Байдън основно ще развие и възстанови собствената си индустрия, за да ограничи вноса и да съкрати веригите на нарастване на стойността. Това несъмнено е най-ефективният начин за намаляване на дефицита на плащанията. Такава е целта на плана, известен като „закон за по-ниска инфлация“, представен в края на 2022 г.
Уловка за Европа: "Закон за намаляване на инфлацията" на САЩ
"Законът за намаляване на инфлацията" е план за следващите 10 години. За борбата с изменението на климата, развитието на чиста енергия и опазване на околната среда се предвиждат 369 милиарда долара.
Този план е монументален и основните му насоки не са най-добрата новина за Европа. Тя се свежда до стимулиране на американската индустрия да намали вноса, предимно на европейски промишлени стоки, привличане на чуждестранни инвестиции и в частност инвестиции от Европа. Магнит за тях трябва да бъде повишената привлекателност на американския енергиен сектор, както и наказателни санкции срещу американците по отношение на чуждестранни стоки: необходимо е да бъде изгодно да се произвежда в Съединените щати. Увеличаването на лихвените проценти също е допълнителен начин за привличане на инвестиционни средства.
Според американските икономисти след десетина години платежният баланс на САЩ ще се уравновеси и дори може да се окаже на излишък. Те също така вярват, че икономиката на САЩ може да стане най-безвъглеродната икономика в света. Още: Politico: ЕС трябва да спаси Балканите от Русия и Китай
Европа не е в най-добрата си форма
Този план е просто невероятен по своите амбиции и последици за американското общество. Приключвайки периода на раздуване на финансите и превръщайки Америка в световен шампион във финансовата икономика, страната се отдалечава от нея и се връща към индустриалната икономика. Технологичният и дигитален прогрес на САЩ им позволява да имат сериозно предимство пред всички потенциални конкуренти. Това е американският отговор на Китай (чиято мощ се основава на способността му да изнася стоки на Запад) и в същото време отговор и на Европа.
Китай ще бъде принуден да промени модела си и да се обърне към вътрешния си пазар, което няма да може да направи, без да промени политическия си курс. Европа също ще бъде принудена да промени модела: да укрепи своята индустрия и да се изолира от глобализацията много повече, отколкото днес. Европа обаче не знае как да направи това, особено след като някои от нейните най-напреднали страни (Германия) от много години насочват индустрията си към завладяване на развиващите се страни. Но това е друга тема.
Основният въпрос пред Европа е как да се защити и как да укрепи позициите си. Европейците могат да се защитят само ако действат съгласувано, а не се държат като британците след Брекзит. (Не съм сигурен, че ще станат по-силни и независими.) В същото време при новите условия е малко вероятно дори сегашното ниво на суверенитет на европейските сили да бъде запазено, да не говорим за възстановяването на предишната им мощ. В новите условия на глобализация Европа не е в най-добра позиция.
Автор: Жан-Марк Силвестър
Превод: Ганчо Каменарски
