Малко след края на годишното военно изложение на Русия през август тази година, Александър Михеев, ръководител на държавната компания за износ на оръжия Рособоронекспорт, предположи, че приходите на Москва от оръжие през 2022 г. ще спаднат с 26% в сравнение с миналата година. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира Русия остава вторият по големина износител на оръжие в света след САЩ, пише американското издание Foreign Affairs в свой анализ по темата.
За да се промени значително позицията й в световната класация за износ на оръжия, ще е необходим много по-голям спад на приходите. През февруари тази година обаче Русия реши да нахлуе в Украйна и стана ясно, че необходимостта руските въоръжени сили да обновят собствената си военна техника след въведените от САЩ санкции. В същото време у купувачите се е появи съмнение относно ефективността на това въоръжение на бойното поле, а това намали възможностите на страната да експортира оръжие.
Докато Вашингтон доминира на глобалния пазар за висококачествени и високотехнологични оръжия, Русия се утвърди като водещ доставчик на готови за бойни действия и рентабилни, но по-малко технологично напреднали оръжия, понякога наричани оръжия от "икономична класа". Тя включва модернизирани версии на съветска и руска техника, като танкове Т-72 и Т-80, буксируеми артилерийски оръдия Д-30, самоходни гаубици 2С1 Гвоздика и 2С19 Мста, самоходни РСЗО БМ-27 Ураган и БМ-30 Смерч, системи за противоракетна отбрана С-300 и бронетранспортьори БМП-3 и БТР-70. Държави с ниски доходи като Мианмар, Замбия и Зимбабве купуват оръжия само от тази категория. Държави със средно ниво като Бразилия, Индия и Тайланд оперират в някои сегменти на елитния оръжеен пазар, но купуват и голямо количество военно оборудване от "икономична класа". През 2022 г. разходите за отбрана в страните от Африка, Азия и Латинска Америка, които играят основна роля на пазара на подобни оръжия, възлизат на 246 милиарда долара.
Тъй като големите американски фирми са склонни да не навлизат на оръжейните пазари от "икономична класа", трудностите на Русия създадоха вакуум в тях. Има обаче държава, готова да го запълнят. Това е Китай. Ако бъде оставен без контрол, Пекин може да използва продажбите на оръжие, за да укрепи отношенията си с управляващите елити и да осигури задграничните си бази, потенциално ограничавайки военните маневри на САЩ по света. Разширяването на продажбите на китайски оръжия ще подкопае влиянието на САЩ в геостратегическата конкуренция между двете суперсили. Но такъв резултат не е неизбежен. Все още има време Съединените щати и техните съюзници да осигурят на световните потребители достъпни заместители на руските оръжия и по този начин да осуетят амбициите на Китай.
Желание за доминиране
Китай е дом на шест от 25-те най-големи отбранителни фирми в света. И докато Пекин в момента държи 5% дял от глобалния оръжеен пазар - доста под 19%, с които се хвали Москва - това само показва, че той има значително пространство за маневриране и разширяване на присъствието си в сектора. Китай има редица ясни предимства, които биха могли да му позволят да доминира на оръжейните пазари от „икономична класа“.
Подходът на Пекин към износа на оръжия е "транзакционен" по природа, необременен от опасения относно човешките права или стабилността на режима в страната купувач. Китай се интересува от сделки и не пренебрегва нищо. Освен това той обменя оръжия не само за финансови средства, но и за достъп до пристанища и природни ресурси на държавите получатели. Като доставя ценни оръжия като радари, ракети и бронирани превозни средства например на Венецуела и Иран, Пекин се опитва да осигури непрекъснат достъп до петрол от тези страни.
Опитът на Китай като лицензиран производител на някои видове руска военна техника повиши привлекателността му за купувачите на оръжейния пазар. Например, след като Пекин и Москва подписаха споразумение за стратегическо партньорство през 1996 г., Китай получи лиценз за производство на руски изтребители Су-27SK Flanker B. Благодарение на тези споразумения той стана вторият по големина доставчик на оръжия за Ангола, Нигерия и Уганда и най-големият доставчик за Бангладеш и Мианмар - за всички страни, където Русия прави бизнес.
Още преди Москва да се сблъска с настоящите си трудности, Пекин разнообрази предложенията си, за да подражава на стратегията на Русия за производство на достъпни аналози на западни високотехнологични оръжия. Повечето страни в Субсахарска Африка използват китайски оръжия, но продажбите в региона представляват само 19% от китайския износ. Повече от 75% от продажбите са в азиатските страни, където Китай започна да разширява индустриалната си производствена мрежа. Пакистан, например, днес произвежда много китайски оръжейни системи съвместно с Пекин, като танка Al-Khalid и изтребителя JF-17 Thunder.
Съвсем наскоро, в допълнение към съществуващите образци, Китай започна да предлага на големи клиенти и по-модерни оръжейни системи: през април той започна да продава противовъздушни ракети на Сърбия, а през юни Аржентина прояви интерес към изтребители JF-17. Днес Китай е най-големият износител на дронове в света. Той започва да продава модели Wing Loong и CH-4 на клиенти, които преди това са купували дронове в Обединеното кралство, Франция, Русия и САЩ. И списъкът на тези купувачи е много обширен. Той включва Египет, Ирак, Йордания и Саудитска Арабия.
Дългата традиция на Китай да придобива чужди технологии му дава предимство на икономическия пазар. Официалният подход „въведете, усвоете, усъвършенствайте и иновирайте“, който се използва от 2006 г., насърчава китайските компании да придобиват чуждестранни технологии и след това да „преоткрият“ тези продукти за вътрешния пазар“. Тези усилия намаляват военните разходи за научноизследователска и развойна дейност и спомагат за подобряване на качеството на произведените в Китай оръжия.
Основното предимство на Пекин се отнася до рядкоземните елементи, група от 17 метала, включително ербий и неодим, които са от решаващо значение за производството на най-съвременно военно оборудване. Тъй като добивът и обработката на рядкоземни метали генерира големи количества токсични отпадъци, хлабавите екологични разпоредби на Китай му помагат да доминира в световната търговия с тях. В миналото Пекин е ограничавал продажбите на рядкоземни елементи, за да окаже натиск върху други страни в своя полза. През 2019 г. той заплаши да ограничи продажбата им в САЩ в отговор на митата, наложени от Доналд Тръмп върху китайски стоки. Ако Китай реши да забрани или дори намали износа на рядкоземни елементи за Съединените щати, това може да попречи на американското производство на високотехнологични системи, включително F-35, без да става дума за управляемите снаряди, самолети и много други технологии, за чието създаване са необходими тези полезни изкопаеми.
Рискове за САЩ
Разширеното присъствието на Китай на оръжейния пазар от „икономична класа“ може да увеличи геополитическото му влияние, като същевременно намали достъпа на САЩ до чужди пристанища и бази. Китай вече използва продажбите на оръжие, за да осигури правото си да разполага с военни бази и да държи правителствата получатели извън влиянието на САЩ.
През април Соломоновите острови подписаха споразумение за сигурност с Китай, а само няколко месеца по-късно, през август, страната отказа на американски и британски военни кораби да влизат в нейни пристанища. Този инцидент може да постави началото на нова ера, в която глобалното гъвкаво военно присъствие на САЩ все повече ще се свива.
За да осуетят амбициите на Китай на пазара за евтини оръжия, САЩ трябва да помогнат на своите партньори да развият собствените си производствени възможности в тази област. Американските фирми не трябва да имат пряко присъствие в този пазарен сегмент, но правителството на САЩ може да работи в тясно сътрудничество със съюзнически държави, за да посрещне нуждите си.
За да позволят на Съединените щати и техните съюзници да се конкурират на оръжейните пазари от „икономична класа“, САЩ трябва да реформират части от Правилата за международна търговия с оръжия (ITAR), чийто регулаторен режим ограничава износа на военни технологии. Въпреки че защитата на технологичното предимство на Съединените щати остава критична за националната сигурност, Вашингтон трябва да определи параметри за отмяна на някои части от ITAR, за да улесни износа на остарели оръжия и да позволи на партньорите си да започнат да ги произвеждат. За да се улеснят партньорствата между американски фирми и чуждестранни отбранителни предприятия, САЩ също така трябва да създадат система за премахване на ограниченията на ITAR за избрани продукти.
Взаимодействието на Вашингтон със съюзнически производители ще позволи на Съединените щати да запазят присъствието си на пазара на „икономична класа“ дори там, където това е непрактично или трудно по някаква причина. Целенасочените реформи на ITAR могат да помогнат за изграждането на коалиция от държави, произвеждащи оръжия, които ще надминат Китай на икономическите оръжейни пазари.
Съединените щати трябва да осигурят стимули, като намаляване на данъците и облекчаване на дългове, за американските фирми да произвеждат достъпни и качествени оръжия със страни партньори. САЩ биха могли да работят с Южна Корея и Индия за подобряване на техните учебно-тренировъчни и леки бойни самолети Golden Eagle и Tejas, южнокорейската гаубица K9 Thunder и индийски лек танк.
Съединените щати трябва активно да подкрепят присъствието на американски фирми на оръжейните пазари от "икономична класа". През 2018 г. например Министерството на отбраната реши да не купува лекия изтребител Textron Scorpion, предназначен за извършване на еднократни атаки и въоръжено наблюдение.
Когато ВВС на САЩ спряха работата по сертифицирането на тази машина, Вашингтон несъзнателно демонстрира неподготвеността си за производството й, което вероятно отблъсна международните клиенти. Макар да се твърди, че Пентагонът се нуждае от по-евтин турбовитлов двигател, Scorpion е сравнително евтин за експлоатация и конкурентен в икономиката. В този, а и други случаи, би било полезно, ако правителството на САЩ прояви повече желание да сертифицира за летателна годност такива проекти.
Присъствието на Съединените щати на икономическите оръжейни пазари също ще укрепи собствената им верига за доставки и производствена база чрез подкрепа на партньорските индустрии, диверсификация на доставчиците и политически ангажиращи военни вносители.
През 2022 г. Националната асоциация на отбранителната индустрия за първи път оцени индустриалната база на САЩ като незадоволителна. Вината е хвърлена върху редица фактори: прекъсвания на веригата за доставки, причинени от пандемията COVID-19, недостиг на квалифицирана работна ръка, неадекватни бюджетни решения от Конгреса и уязвимости в киберсигурността. Реформите, предложени по-горе, ще допринесат за стабилността на отбранителната индустриална база на САЩ, ще укрепят нашата мрежа от съюзници и ще противодействат на китайската експанзия.
Нарастващият контрол на Пекин върху пазара на оръжия от „икономична класа“ ще му позволи да оспори интересите на САЩ чрез увеличаване на достъпа на Китай до политическите елити в глобалния Юг, разширяване на достъпа на армията му чрез бази и пристанищни съоръжения и допълване на неговата отбранителна индустрия. Чрез задълбочаване на индустриалното сътрудничество със своите съюзници и насърчаването им да се присъединят към оръжейните пазари от „икономична класа“, Съединените щати могат не само да получат стратегическо предимство пред основния си съперник, но и да укрепят връзките с приятелите си.
Превод: Ганчо Каменарски
