Намалява напрежението след експлозиите в полско градче на границата с Украйна, при която загинаха двама души. Първоначалните твърдения на полски и световни медии бяха, че това се дължи на руска ракета, след като вчера Москва нанесе най-тежкия си удар от началото на войната. Поляците вече успяха да си представят, че са "истинският необявен победител" в борбата за нов геополитически ред, пише британският The Guardian. Те искат вековната западна ориентация на Европа да рухне. А Украйна и нейната предполагаема победа трябва да им помогне за това.
Ако изходът от конфликта можеше да се реши с едно хвърляне на монета, противоположните лагери биха били ясни: демокрациите ще искат Украйна да спечели, автокрациите ще искат тя да загуби. Но реалните политически резултати не са толкова еднозначни. Обикновено те са някъде в диапазона между поражението и пълната победа. На тази основа демокрациите се разделят на поне три лагера: англоезични, западноевропейски и източноевропейски без Унгария. Всичко, което Путин нарича "колективен Запад", иска Украйна да спечели. Но иска не непременно в еднаква степен.
За Полша и балтийските страни ситуацията е проста. Те искат победата на Украйна да е категорична. Ползите ще бъдат, както материални, така и психологически.
Победата на Украйна ще успокои вековния гняв на поляците срещу Русия. Вярно, неприязънта тук е взаимна. В статията си от миналата година, в която се твърди, че Украйна и Русия са исторически един народ, Путин включи повече от 30 препратки към Полша - някои от тях намекват, че украинската национална идентичност е замислена от полските елити. През последните 600 години Русия и Полша са водили повече от дузина войни. Така че между тях има малко любов.
Успехът на Украйна ще доведе до исторически шанс за региона да излезе от статута си на периферия и да се превърне в противовес на големите западни държави-членки на ЕС. Победата в Украйна вероятно ще доведе до смяна на режима в Беларус, втората липсваща част от историческия проект Intermarium или буфер на съюзническите страни, простиращ се от Балтийско до Черно море, за да уравновеси силата на Русия.
За Полша подобен сценарий би бил двоен джакпот. За първи път, поне от 17 век насам, ще преодолеем проблема със „съседството“ – комфорт, който повечето западноевропейци приемат за даденост след края на Втората световна война. Обединен регион на Източна Европа с човешки и икономически потенциал от над 100 милиона граждани може да оспори господството на старата Рейнска област в ЕС.
Именно поради тази възможна перспектива Кремъл систематично подценява потенциала на региона. В неговата реторика Украйна се третира като хранилище на славянски селски фолклор, „суперсила“ само в занаятите. Всъщност Украйна, родното място на Сергей Прокофиев и Сергей Королев, бащата на съветското изследване на космоса, има огромни запаси от неизползвани природни ресурси, потенциал за производство на електроенергия без емисии, някои от най-плодородните почви на континента и авиационна индустрия, която е построила най-големия самолет в света, и уважавани политически лидери в цяла Европа.
Използването на този потенциал изисква пестелив подход към мащаба на неговото използване, прозрачни институции и капиталови инвестиции. Част от този потенциал може да бъде получен чрез регионална интеграция с нейните съюзници. Ограничаването на корупцията и властта на олигарсите вече беше в дневния ред на администрацията на Зеленски. С евентуална победа парите за инвестиции ще потекат в страната.
Полша и Украйна днес са много по-бедни от Франция и Германия. Как те реално могат да се превърнат в контраполюс в бъдещето на ЕС? Подобно на много следвоенни икономически чудеса, като тези в Южна Корея, Япония и Западна Германия, това чудо също е вероятно да бъде спонсорирано от суперсила, която ще спечели много от промяната на политическия ред в Европа.
САЩ вече напомпват пари, технологии и мозъчни тръстове в Източна Европа. В замяна те очакват ясна позиция за Китай. Това е цена, която изглежда твърде висока за западната част на Европа, но не и за нейния изток. Литва беше готова да рискува търговски отношения с Китай, за да угоди на САЩ, Украйна и Чехия преминаха към закупуване на ядрено гориво от САЩ. Наскоро Полша възложи договор на американска компания за изграждането на първата й атомна електроцентрала.
След края на Студената война Западна Европа се превърна в принудителен съюзник на САЩ и основен бенефициент от „триъгълника“, създаден след падането на Берлинската стена: руска енергия, китайски пазари и американска сигурност. Първият стълб вече го няма, а вторият може да е цената, която трябва да се плати за запазването на третия.
Франция и Германия сега усилено насърчават политиката на „стратегическа автономия“ за Европа, тази идея за „европейска автономия“ в отбраната и сигурността, която един ден може да доведе до създаването на армия на ЕС. Русия на Путин напредва към целта за Евразийски съюз, простиращ се „от Владивосток до Лисабон“. Общото и в двете стратегии е отхвърлянето на „англосаксонското“ господство в Европа.
Американските и източноевропейските интереси днес изглежда съвпадат. Но има две ясни причини, поради които те могат да се разминат. Първо, Съединените щати се страхуват много повече от повторение на хаоса, последвал разпадането на Съветския съюз през 1991 г., и рисковете за ядрената сигурност, свързани с това. Тези рискове за сигурността също не се приемат лековато в Източна Европа. Но ако вече живеете в район с висок риск и има място за значително подобрение, тогава вашата гледна точка може да е различна.
Второ, изглежда в САЩ е останала известна надежда, че докато Русия стои здраво на краката си, тя в крайна сметка може да бъде обърната към Запада и използвана срещу Китай в обратна маневра в „стил Кисинджър”. В Източна Европа тази идея се посреща с ужас. Това беше проверено от Путин много пъти (твърде много, ако питате източноевропейците). Регионът се опасява, че това може да се повтори от наследника на Путин, особено ако Русия, вместо сериозни реформи, извади от шапката някой като Алексей Навални, който изглежда психологически приемлив за Запада, но все още отдаден на идеята за Русия като велика сила.
Но това са възможности и рискове, а не даденост. Полската партия "Право и справедливост", затънала в конфликт с ЕС за върховенството на закона, подхранван от прекомерно самоуважение, пропиля шанса да заеме мястото на Великобритания в ЕС след Брекзит. Но тя няма да пропусне възможността да стане надежден съюзник на Украйна и не изпуска от поглед геополитическите предимства, които в крайна сметка могат да произтекат от това.
Независимо дали управляващата партия може да се задържи на власт след изборите през 2023 г., геополитическият курс на Полша остава стабилен. През март полският парламент гласува с голямо мнозинство да предостави на украинците специални права на полско образование, здравеопазване и пазара на труда. Повече от 80% от украинците имат добро или много добро мнение за поляците. Три четвърти казват, че мнението им се е подобрило след началото на руската инвазия. Въпреки трудните отношения преди 1945 г., днес украинците възприемат поляците като най-дружелюбното общество.
Всички големи полски партии подкрепят Украйна и се надяват, независимо че дъгата на историята е дълга, тя в крайна сметка да се насочи към нов геополитически ред. Те искат Украйна да излезе от този конфликт като изгряваща звезда, така че вековната западна ориентация на Европа да рухне и Полша да излезе като необявен победител.
Превод: Ганчо Каменарски
