Някой вече може ли да се довери на САЩ? Става все по-трудно. Гледайки какво се случва във Вашингтон в наши дни, е трудно да разберем какво точно виждаме: лоша имитация на драматичен сериал „Къша от карти“ или страница от евентуален том на Едуард Гибън, озаглавен „Историята на упадъка и падането на американската империя.“
В избирането на Доналд Тръмп за президент имаше определена логика. Голяма част от казаното от него би представлявало необходима корекция на американската политика. Но тактиката му е трагична. Обратното въртене на педалите, параноичният личен стил и пълният срив на механизмите за вземане на решения изядоха огромен къс от доверието в Америка и нейното влияние, анализира Алексис Папахелас за в.“Катимерини“.
И ако той бъде преизбран, този низходящ курс няма да бъде обратим. По думите на виден европейски лидер, отговарящ на въпроса за най-големия си кошмар, докато разговаря с малък кръг от събеседници: „Преизбирането на Тръмп ще означава края на Запада, какъвто го познаваме.“ Силни думи може би, но ние живеем в големи исторически времена.
В по-широкото обкръжение на Гърция няма нито една държава, която да не се чувства несигурна, да не чувства преживяването на политическо земетресение с безпрецедентни размери. Дори Израел се чувства заплашен, защото работата на Тръмп с външната политика създава много опасна среда около него. Той търси по-тесни отношения с Гърция, защото сега вярва, че ще се нуждаят от двустранни стратегически съюзи, извън този със САЩ.
Победителите в политиката се разкриват в хода на развитието. Руският президент Владимир Путин изигра правилно картите си и спечели. Още си спомням отговора на Башар Асад в Сирия, когато се срещнах с него в Дамаск и го попитах дали има отворени канали за комуникация с американския президент. „Знаете ли, с Путин знам, че ще получа същия отговор на всичко, което поискам в петък и следващия понеделник. Не с Тръмп."
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се чувства силен и засега е неконтролируем. Отвъд този геополитически пейзаж, Китай все повече се очертава като най-важната изгряваща сила, измествайки САЩ от първенството им.
Никой не може да каже със сигурност какво означава всичко това за нас гърците. Няма нито надежден компас, нито добре проектирана карта, която да очертае път в тази среда. Единственото сигурно нещо е, че многоизмерната външна политика е абсолютно необходима. И затова нашите близки отношения с Китай и „рестартирането“ в отношенията ни с Москва са положителни.
Проблемът обаче остава. Ако се случи нещо сериозно в Беломорието или Източното Средиземноморие, гръцкият премиер няма да знае точно на кого да се обади и какво ще му каже човекът от другия край на линията - тоест, ако го намери. Може дори да чуе, както се е случвало в миналото, нещо от рода на: „Ердоган е добър човек, той е мой приятел. Оправи нещата с него ... ”.
