Разбирайки опасностите, които се появяват в резултат на последните събития в Източното Средиземноморие, Вашингтон упражнява своето влияние. Въпреки това, надеждни оценки и солидни прогнози не могат да бъдат направени, като се има предвид територията, в която американско-турските отношения се движат.
Междувременно бюрокрацията, включително Пентагонът, е бесен за случая с руските оръжейни системи С-400. Изпращат се ясни съобщения. На символично ниво се правят изказвания за „провокативни действия“.
В същото време служители във Вашингтон настояват, че те означават това, което казват и се движат към следващата фаза, като изготвят санкции, насочени към турската икономика. Въпреки това почти всички предават посланието, че САЩ не искат да „загубят” Турция.
Геополитически казано, те не искат досегашната светска и в западен стил демокрация - с всички нейни особености и слабости - и значим съюзник да се превърнат в авторитарен режим като Пакистан. Все пак омразата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган към Запада, заедно с интензивните ислямски черти на неговата личност и неговата неоосманска визия, превръщат тази голяма страна в дестабилизиращ фактор в региона.
Що се отнася до Гърция и Кипър, американците категорично признават - и не само в частни разговори, но в публични изявления - че стратегическият избор на Атина и Никозия - в сегашната ситуация на засилено напрежение - се движи в правилната посока.
Нещо повече, сегашното сътрудничество на Вашингтон с Атина е отлично и има убеждение, че това ще продължи при правителството на Кириакос Мицотакис. Бяха преодолени някои търкания, главно от личен характер, и вече се изготвят планове за сътрудничество с новото правителство.
Демократичната ос Йерусалим, Никозия и Атина се развива на солидна основа и отвъд партийните линии - нещо рядко в случая с Гърция. Това позволява дългосрочно планиране и множество действия - от съвместни военни учения и обмен на информация до търговско сътрудничество. Бяха предприети много стъпки в правилната посока със САЩ и Европейския съюз.
Също така могат да бъдат предприети стъпки към ООН с представянето на географски координати, маркиращи външните граници на гръцкия континентален шелф в Източното Средиземноморие. Ердоган обаче знае, че най-силният играч - по отношение на широк кръг въпроси от икономиката до геополитиката - е САЩ. Конгресът и бюрокрацията не са достатъчни. Де факто най-важният фактор е президентът.
Доналд Тръмп е непредсказуем.Стига един пост в Twitter, за да преобърне политиките, определени от федералните институции и министерства. Освен това той показа, че се възхищава на хегемонистичния стил на Ердоган. В този контекст, срещата между Тръмп и Ердоган в края на седмицата на срещата на върха на Г-20 в Осака ще бъде от решаващо значение за американско-турските отношения. Това също ще повлияе в Източното Средиземноморие.
…………….
Том Елис, в. „Катимерини, Превод:БГНЕС
