Европейската индустрия се задушава от главоломно високи сметки за енергия и рояци бюрокрация, пише британското издание Spiked. Някога Европа беше сърцето на иновациите и развитието. Защо толкова много индустриални гиганти сега преместват производството си другаде?
Преди дни най-голямата химическа компания в света BASF обяви, че съкращава производството в Европа, затваря редица заводи в Германия и съкращава близо 2600 работни места. Германският химически гигант посочи като една от причините скока в цените на енергията, като пренебрегна други също толкова важни фактори. По-специално, поради прекомерните бюрокрация и данъци, европейският пазар престана да бъде конкурентен на световно ниво. В бъдеще европейските клиенти ще се снабдяват с химикали от Китай, Южна Корея и САЩ.
BASF е немска компания, но всъщност е дори по-стара от самата Германия. Тя е родена през 1865 г. - шест години преди Германия, която се обединява едва през 1871 г. В много отношения BASF олицетворява изобретателността на европейската икономика от 19 век, поради което може да служи като камертон за ситуацията в Стария свят и неговото бъдеще през 21 век.
От 17-ти до 19-ти век Западът постига световно господство. Въпреки това, ако погледнем по-отблизо тези три века, ще видим, че те са били пълни с войни, корупция и вълнения. През този период имаше опити за убийство на няколко американски президенти, Гражданската война в САЩ, убийството на руския цар Александър II и масови трудови вълнения. Още: Турско издание: Китай няма да търпи повече
Въпреки всичко това беше време на бързо развитие. Населението нараства, производството се разширява, във всички области се въвеждат иновации.
Напредъкът се движи скокообразно. Икономическите основи на съвременния свят са положени само за 100 години. През 1831 г. Майкъл Фарадей открива магнитната индукция. През 1840 г. Юстус фон Либих открива метаболизма на растенията. През 1865 г. Джеймс Клерк Максуел описва явлението електромагнетизъм. Само за 30 години човечеството е постигнало достатъчно разбиране за физическия свят, за да генерира електричество, да произвежда изкуствени торове и да инсталира безжични комуникации, се казва в материала на Spiked.
Кипящата социална енергия на Запада го доведе до глобално господство. Това стана възможно чрез удължаване на „срока на експлоатация“ и разширяване на „производствения капацитет“ на най-ценния ресурс от всички – хората. С развитието на медицината и нарастването на хигиенните стандарти продължителността на живота и раждаемостта се увеличават.
С нарастването на населението се появи недостиг на подходяща земеделска земя.
Тук на помощ идва немска компания. Фриц Хабер, Роберт Ле Россиньол и Карл Бош, със средства от BASF поставиха началото на производството на изкуствени торове. Откриването на "процеса на Хабер-Бош" (за промишлено получаване на амоняк) в началото на 20-ти век позволи на селскостопанската индустрия да изхрани непрекъснато нарастващото население на планетата.
Някога Европа беше сърцето на иновациите и развитието. Защо толкова много индустриални гиганти сега преместват производството си другаде? В края на краищата днес не само BASF и германската химическа индустрия, на която доскоро всички се възхищаваха, напускат Европа. Volkswagen също наскоро обяви, че по-голямата част от производството му ще се премести от Германия в САЩ. Още: Bloomberg: Милиарди долари са блокирани в Русия след началото на войната
И това нещастие засегна не само Европа. САЩ отчаяно се опитват да облекчат зависимостта си от Азия, но стана ясно, че има липса на квалифицирана работна ръка за възстановяване на производството: Америка не е инвестирала в индустриалната си база от десетилетия.
На пръв поглед Европа и САЩ все още са най-силните икономики в света. Но и Китай изглеждаше недостижим дори през 16 век, преди своя упадък. Повечето икономически тенденции не вещаят нищо добро за Запада.
Да вземем производството на енергия. Потребителите от Калифорния до Копенхаген вече са изправени пред високи цени. И за да направят нещата по-лоши, правителствени агенции като Комисията за ядрено регулиране на САЩ затварят атомни електроцентрали навсякъде, където могат да се докопат до тях. Междувременно миналата година Обединените арабски емирства, наричани пренебрежително бензиностанция, построиха третия си ядрен реактор само за едно десетилетие.
А какво ще кажете за възобновяемата енергия, толкова често рекламирана като панацея за климатичните проблеми и скоковете на цените на енергията? Дори ако вземем предвид добре познатите проблеми на вятърната и слънчевата енергия като периодичността на работа, нови електроцентрали все още не се изграждат с необходимата скорост, за да осигурят енергия на нашето общество. За да построи вятърна ферма край британския бряг в Норфолк, Boreas трябваше да представи огромни 13 275 страници екологична оценка. Това е 144 страници повече от пълните произведения на Лев Толстой и 7-томния опус на Пруст „В търсене на изгубеното време“, пресметна Сам Думитриу от Remake Britain. Германия, за да постигне целите си на "зелено" до 2030 г., ще трябва да строи всекидневно слънчеви панели с обща площ от по 43 футболни игрища и 1600 термопомпи, както и по 27 наземни и по 4 морски вятърни електростанции за седмица. Няма смисъл да се обяснява, че това е принципно непостижимо.
Западът се самозалъгва. Казват ни, че Green New Deal и иновациите в батериите чудо ще решат всички наши проблеми. Ако имахме жизнената сила на нашите предци от XIX, все още можех да го повярвам. Но ние я нямаме.
Нито една цивилизация няма идеални моменти в историята си, но някои периоди изглеждат такива постфактум. Основният въпрос, който лидерът на всяка страна трябва да си зададе е: накъде се движим, надолу или нагоре? В случая с по-голямата част от Европа обаче това е напълно излишно.
Авторът на публикацията Ралф Шьолхамер е доцент по икономика и политически науки в университета Уебстър във Виена.
Превод: Ганчо Каменарски
