Ако Украйна винаги е имала за цел да завладее отново анексирания през 2014 г. полуостров Крим, досега тя не е разполагала с необходимите средства. Контраофанзивата към Херсон обаче може да преразпредели картите, счита популярният френски всекидневник Le Figaro.
„Задачата на украинските въоръжени сили за 2023 г. е да продължат прехвърлянето на бойните действия на територията на Крим“, – така командващият украинската армия Валерий Залужни ясно очерта целите на своето ведомство. На 7 септември този „железен генерал“ на украинската армия за първи път призна, че именно Киев стои зад експлозиите в руските бази на полуострова, който от 2014 г. е част от Русия. Подобно признание не изненада никого, но беше ясно, че последствията от подобна откритост далеч не са мирни.
Украйна от самото начало твърди, че основната й военна цел е отвоюването на Крим. Това се вижда едновременно като избавление от унижението и като възстановяване на нарушената справедливост. „Всички украинци, с които съм говорил, казаха, че един ден Крим ще се върне под управлението на Украйна“, казва Мишел Яковлев, бивш заместник-началник на Shape, Висшето оперативно командване на НАТО за трансгранични операции.
Единственият проблем е, че доскоро Украйна не разполагаше нито с военни, нито с политически инструменти, които да направят възможно такова завръщане. „Помолих ги да проявят „стратегическо търпение“, за да не предизвикат трета световна война“, обяснява Яковлев. Някои от последните събития обаче могат да променят баланса на силите на бойното поле. На северозапад от Крим, в района на Херсон, украинската контраофанзива продължава, а атаката срещу Кримския мост, свързващ кримския Керч с руския „континент“, временно създаде проблеми на руснаците с логистиката.
А призори на 29 октомври руският Черноморски флот съобщи, че е отбил атаката на безпилотни самолети в залива на Севастопол, където са разположени руските военноморски сили. Въпреки това, докато натискът върху Крим постепенно се увеличава, успехът или провалът на мечтите на Украйна за „възвръщане“ на Крим зависи от няколко фактора.
Военни средства
На първо място, преди да се доближат до Крим, украинците ще трябва да превземат Херсон. Това обаче изобщо не им е гарантирано. И дори след превземането на този град, в който руснаците наскоро проведоха евакуация, украинската армия все още ще бъде далеч от Крим. Пред украинците ще има още дълъг път, напомнят военни експерти. При това с големи трудности по него.
След превземането на Херсон украинските войски все още няма да са преминали Днепър под обстрела на руската армия. И тогава Херсонска област ще лежи напред, това са повече от 100 километра. А за да превземат Крим, украинците ще трябва да минат през "тясното гърло" на Перекоп (9 километра ширина). Отбраната в този "коридор" ще бъде най-удобна за руснаците. „Не, по този начин украинците не могат да превземат Крим фронтално“, смята генерал Мишел Яковлев.
Челната атака обаче не е единственият вариант. „Могат да изберат опцията за дълга обсада на полуострова. Могат да опитат да затворят шлюзовете за вода в Каховка, където минава каналът с вода от Днепър за Крим. Могат също така „постоянно да заплашват фериботите, които осигуряват връзка между Крим и континенталната част на Русия“, отбелязва Яковлев. Или просто търпеливо да изчакат падането на режима в Москва. „Тогава, според Яковлев, руснаците просто ще бъдат принудени да влязат в глобални преговори“, по време на които най-вероятно ще трябва да върнат Крим на Украйна.
Как населението ще посрещне украинската армия?
Дори и при успех, украинските войски няма да могат да разчитат 100% на подкрепата на Запада. „На Запад има различни гледни точки, но повечето членове на НАТО призовават за предпазливост относно разширяването на зоната на военни действия до територията на Крим, тъй като боевете на тази територия могат да предизвикат ескалация от страна на руснаците, чак до ядрен отпор.
Но дори и Западът да е лоялен към пренасянето на военните действия в Крим, възниква въпросът за отношението на местното население. По време на тази пародия на референдума, който се проведе тук през 2014 г., 96% от гласувалите дадоха гласа си за Русия. Оттук може да се очаква известна враждебност към украинските войски. „Ние просто не знаем точно какво мислят хората", казва Анна Колин Лебедеф, завършила политически науки в университета Париж-Нантер. „До 2014 г. повечето кримчани в анкети наричаха Украйна своя родина. Например 71% през 2011 г. Вярно е, че през 2008 г. имаше спад до 40%, породен от факта, че много руснаци възприеха кратката война на Русия с Грузия като "прозорец на възможност", казва специалистът.
Във всеки случай, през последните 8 години Крим силно се „русифицира“. „Осем години са почти пълната подготовка за завършване на учениците в училище, цикълът на средно образование“, спомня си г-жа Лебедеф. „Въпреки усилията на Русия, хората в Крим нямаха усещане за големи и успешни промени в икономиката“, добавя генерал Яковлев.
През 2014 г. Путин обеща на кримчаните „икономическо чудо“, припомня генерал Яковлев. И добавя: „Стандартът на живот в Крим не се е повишил през тези 8 години“. Г-жа Лебедеф от своя страна отбелязва, че в Крим под управлението на Русия туризмът просто се срина, защото до 2014 г. „три четвърти от туристите идваха от Украйна“, а сега те не се виждат.
Трудно е да се каже доколко може да се вярва на тези анализи на специалист по постсъветското пространство от университета Париж-Нантер. Но ето изводът, който г-жа Лебедеф прави: „Загубата на Крим ще се разглежда в Русия като поражение в цялата украинска кампания и като голям провал. Такова развитие на събитията може да доведе до ерозия на обществената подкрепа за владетеля на Кремъл."
Превод: Ганчо Каменарски
