В зората на Студената война „дългата телеграма“ на американския дипломат Джордж Кенан послужи като основа на западната политика за сдържане на СССР. Сега двама видни британски политици се опитват да преосмислят „телеграмата” във Financial Times, като считат, че за съвременна Русия е необходим подхода „след Студената война“.
Преди 77 години, на 22 февруари 1946 г., Джордж Кенан изпраща на тогавашния държавен секретар на САЩ Джеймс Бърнс телеграма от 5000 думи, наречена по-късно „дългата телеграма“. Именно тя формира основата на политиката, която САЩ провеждат по отношение на Съветския съюз в продължение на почти половин век.
Като срамежлив жител на Средния запад, Кенан започва да служи в американското посолство в Москва в средата на 30-те години на миналия век, тоест по време на чистките на Сталин. Когато идва за втори път в Москва през 1944 г., той вече е признат експерт по всичко руско, но се притеснява, че мнението му се пренебрегва. Тъй като неудобният военен съюз със Съветския съюз вече е отстъпил място на откровена конфронтация, Кенан предупреждава, че ерата на сътрудничество с Москва е приключила.
Отначало малко хора във Вашингтон го слушали. Говореше се, че е разочарован от това състояние на нещата, Кенан дори обмислял да подаде оставка.
През декември 1945 г. той срещнал в Москва друг руски специалист, философа Исая Берлин. Той споделил пред Кенан убеждението, че Съветският съюз счита войната със Запада за неизбежна и въз основа на това разработва подходящи планове. Когато два месеца по-късно все по-недоволният Вашингтон най-накрая поискал Кенан да обясни нарастващата враждебност на Сталин, Кенан се възползва от шанса си.
В своята телеграма от 5 части Кенан обяснява защо и как да се противопоставят на опитите на Сталин да разшири властта и влиянието на СССР и как това може да стане чрез политика на „сдържане“. Администрацията на Труман се вслуша в препоръките му. Същото правят и следващите администрации, както на демократите, така и на републиканците. В резултат на това „дългата телеграма” на Кенан служи като основа за политиката на Съединените щати спрямо Съветския съюз до разпадането му през 1991 г. Още: За да не победи Русия: Украйна има нужда от помощ сега
„Дългата телеграма“ на Кенан е продукт на своето време. Руснаците се оказват незаменими, макар и доста неудобни съюзници в битката срещу Хитлер. През 1946 г. Червената армия вече засилва контрола си над териториите на Централна и Източна Европа, окупира източната част на Германия и половината от Берлин. Москва активно насърчава версия на месианския марксизъм-ленинизъм, която резонира у мнозина в разкъсаните от войната и изчерпани западни демокрации и техните проблемни колонии. Комунистическите партии по света са били лоялни към Москва, а не към националните правителства на своите страни. Междувременно в Китай бушува гражданска война, така че той не е в позиция да отправя политически или идеологически предизвикателства, пише в анализа на FT.
Днес сме изправени пред още един руски лидер, който се стреми да разшири властта и влиянието си за сметка на Съединените щати и техните партньори, лидер, чиито имперски амбиции го карат да отрича правото на Украйна да съществува като независима държава. Днес светът е станал съвсем различен, но трябва да намерим начин да живеем до непокорната Русия и да я сдържаме. Какво би казал Кенан, ако днес трябваше да напише нова „дълга телеграма“?
***
През 1946 г. Кенан отбелязва, че Съветският съюз е "имунизиран срещу логиката на разума", но е "изключително податлив на логиката на силата".
Ако днес му се наложи да напише нова „дълга телеграма“, определено ще звучи, че Западът трябва да обуздае Владимир Путин. Кенан би посочил, че противникът на Русия трябва „ясно да заяви готовността си да използва“ сила, но това да се прави възможно най-деликатно.
Не е достатъчно обаче просто да се покаже „стоманен юмрук“. Кенан твърди, че съветската външна политика се подхранва от дълбоко вкоренено чувство за несигурност. Режимът вижда себе си като жертва на икономически по-напреднали съседи, чиито политически системи предлагат привлекателна алтернатива на царизма и комунизма, като представляват военна заплаха. Още: Украинците ще се учат да побеждават руснаците с по-малко снаряди
Кенан го описва по следния начин: „В основата на маниакалния възглед на Кремъл за международните отношения лежи традиционното и инстинктивно руско чувство за несигурност. Руските управници са били наясно с архаичната форма на тяхното управление, слабостта и изкуствеността на тяхната психологическа организация, неспособността да издържат на сравнение или контакт с политическите системи на западните страни“.
Много характеристики на това отношение продължават да съществуват и днес. Някои руснаци искрено вярват, че Западът ги унижава от времето на Студената война и сега ги заплашва физически. Междувременно Путин играе върху историческия страх от обкръжаване, като постоянно посочва разширяването на НАТО. Трябва да намерим начин да се справим с тези дълбоки руски проблеми, но без да компрометираме суверенитета и териториалната цялост на Украйна или другите съседи на Русия. Това може да стане чрез възкресяване на Хелзинкския процес, който позволи на страните да участват в политически диалог на високо ниво по време на Студената война, и като се опитаме да изградим нови отношения между НАТО и Русия, което не успяхме да направим в началото на 2000-те години.
Трябва отново да дадем приоритет на споразуменията за контрол на оръжията. Въпреки неотдавнашното изявление на Путин, че е спрял участието на Русия в Новия договор СТАРТ от 2011 г., който ограничава стратегическите ядрени оръжия на Съединените щати и Русия, ние все още трябва да се стремим да съживим и подобрим това споразумение.
Освен това трябва да се върнем към несъществуващия вече Договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), който ограничаваше размера и разполагането на конвенционалните сили и въоръжение и предвиждаше редовни инспекции. Това ще бъде труден процес, но наградата ще си заслужава: ще имаме режим за контрол на въоръженията, който ще позволи на Русия да се справи с комплекса си от уязвимости, да вдъхне доверие на своите съседи и да спре нова и скъпа надпревара във въоръжаването.
***
Докато се впускаме в разработването на нашия нов „подход след Студената война“, важно е да имаме предвид необходимостта да държим Путин и Русия разделени. Кенан твърди, че враждебността на Сталин към Запада "не е отражение на естествения мироглед на руския народ", който той характеризира като народ, който "преди всичко се стреми да живее в мир".
И сега трябва да се обърнем към руския народ. Не трябва да правим сериозната грешка да демонизираме цяла нация. Трябва да им демонстрираме нашата вяра, че бъдещето на Русия е бъдещето на голяма европейска държава, а не на по-слаб партньор в „неравноправния съюз“ на Путин с Китай. Още: Анализ: Какво цели Байдън във войната на Русия в Украйна?
В своята „дълга телеграма“ Кенан описва погрешните схващания на Сталин за „капиталистическите“ страни и вярата му в необходимостта да се използват вътрешните разделения и съперничество между западните страни. Според Кенан, Сталин вярва, че „съветските усилия, както и тези на чуждестранните поддръжници на Русия, трябва да бъдат насочени към изучаването и използването на разногласията и конфликтите между капиталистическите сили. Ако такива конфликти се превърнат в „империалистическа“ война, това трябва да прерасне в революционно въстание”.
Путин храни абсолютно същите илюзии за това как се държат западните страни и какви отношения са изградени между тях. Иска му се да вярва, че западните демокрации са се изродили и са обречени да отидат на бунището на историята. Несъмнено той искрено вярва (като се има предвид миналото му в КГБ), че е в състояние да посее раздор между тях.
Нова „дълга телеграма“ може да опише как неразбирането на Запада от страна на Путин го е накарало да направи две погрешни заключения за Съединените щати и техните партньори. Първото погрешно заключение е, че той едва ли ще срещне ефективна съпротива, ако реши насилствено да включи Украйна в една реконструирана Руска империя. Западът не направи нищо, когато Путин влезе в Грузия през 2008 г. и почти нищо, когато върна Крим през 2014 г. Поради това Путин реши, че Западът бързо ще се примири с превземането на Украйна, която руският лидер най-вероятно планира да покори за няколко дни.
Катастрофалното изтегляне на войските на НАТО от Афганистан през 2021 г. изглежда е засилило погрешното убеждение на Путин, че Западът няма да пожелае да сдържа Русия, камо ли да се изправи лице в лице с нея. Путин беше изненадан да види как Западът показа силна готовност да подкрепи Украйна както морално, така и финансово, като в същото време наложи санкции на ключови сектори на руската икономика. И Путин беше разочарован да осъзнае, че неговите слабо завоалирани заплахи за използване на оръжия за масово унищожение не допринесоха за сплашване на западните съюзници на Киев.
По отношение на Съветския съюз Кенан заключава: "В сравнение със западния свят като цяло, Съветският съюз е много по-слаб. Следователно неговият неуспех ще зависи от степента на солидарност, целенасоченост и решителност, които западният свят може да му противопостави. И в нашата власт е да повлияем на този фактор“.
Това е един от ключовите изводи на „дългата телеграма“ и трябва да бъде с удебелен шрифт във всеки нов подобен документ. Украйна е напомняне за това колко е важно едновременно да се запази единството на Запада и решително да се демонстрира това единство пред потенциалните противници.
***
Втората грешка на Путин е в неговата убеденост, че западните общества са загубили вяра в себе си и в своята привлекателност. Предпоставката за упадъка на Запада разсея страха му, че едноличното му управление може да бъде свалено от „цветна революция“ – като тези, които преминаха през бившите съветски републики, вдъхновени от западните демократични идеали за върховенство на закона, свободни избори и уважение за правата на човека. Путин пресметна, че опитите му да превземе Украйна (и след това може би допълнително да засили контрола на Москва над Беларус) е малко вероятно да срещнат съпротива от Запада или украинския народ.
На пръв поглед Путин имаше много причини да мисли така. Brexit отслаби както Обединеното кралство, така и ЕС, довеждайки до рязко влошаване на отношенията между Обединеното кралство и бившите му партньори. Презрението на Доналд Тръмп към върховенството на закона и опитите му да подкопае изборния процес в Съединените щати отслабиха вярата в целостта и жизнеността на Америка и нейната демократична система. Нарастващото икономическо неравенство, успехът на популистките политици, които се опитват да играят върху социалното и расовото напрежение, накараха Путин (и Си Дзинпин) да повярват, че западната демокрация и международният ред, основан на правила след Студената война, са остарели. Още: Колко още ще се бият в Украйна: Die Welt търси отговори
Путин все още вярва, че решимостта на Запада ще отслабне, че западните нации ще се уморят от необходимостта да помагат на Украйна и че той ще може да наложи сделка, която може да нарече победа.
Сега е важно да се докаже, че Путин греши и то не само заради украинците, но и заради самите нас. Апетитите на Путин постоянно растат: първо бяха парчето Грузия, после Крим, а сега и Донбас. Ако успее да превземе Украйна, кой ще е следващият? Молдова, балтийските държави, Финландия или Полша? Ако западната общественост се умори, ако финансовата и военната подкрепа за Украйна отслабне, как това ще се отрази на степента на ангажираност на страните от НАТО към принципите на Алианса и неговия авторитет? Може ли той да остане достатъчно силен, за да продължи да защитава нашата свобода, както го прави в продължение на 75 години?
***
Въпреки че има вероятност руският народ да свали Путин, все пак не трябва да разчитаме на това, камо ли да го превърнем в основа на нашата политика. Вместо това може да ни очаква дълга битка с него или подобен националистически лидер, който да поднови военния конфликт в Украйна. Ако това се случи, ще трябва да сдържаме Русия и в същото време да защитаваме основаната на правила международна система.
Кенан изучава естеството на съветската власт и как може да й се противопостави в международен план. Той предупреди, че Москва разглежда ООН „като арена, на която нейните цели могат да бъдат най-добре изпълнени. Следователно отношението на Русия към ООН ще зависи главно от ангажираността на другите народи към Организацията, както и от степента на решителност и солидарност, с които тези народи защитават в рамките на ООН една мирна и обнадеждаваща концепция за международните отношения."
Новата „дълга телеграма” трябва да съдържа подобни идеи за Русия на Путин, включително че липсата на сътрудничество на Москва осуетява много усилия на ООН, като например опитите да се сложи край на гангстерската война в Хаити и да се спре Северна Корея от разработването на междуконтинентални балистични ракети.
Трябва да намерим заобиколни решения чрез изграждане на коалиции, които са в съответствие с международното право и са санкционирани от Общото събрание на ООН. Трябва също така да се противопоставим на усилията на Путин да предизвика нестабилност в различни региони, било то Сирия, Балканите или Сахел.
Обструкционизмът на Москва в международните институции, съчетан с предизвикателствата от страна на Китай, също изисква от нас да преосмислим условията на световната търговия. Не можем да изключим Русия и Китай от Световната търговска организация или Световната банка, но трябва да помислим дали идеята за "отделяне" е осъществима - и ако не, тогава ще трябва да отговорим на въпроса дали търговията и икономическата система, която е здраво базирана на ценности, са жизнеспособен курс на действие. Това ще бъде фундаментално предизвикателство пред глобализацията, от която нашите икономики зависят от десетилетия. Ще трябва да решим и какво да правим със санкциите срещу Русия. Някой със сигурност ще започне да настоява за необходимостта от премахване на тези санкции, които влияят негативно на собствената ни икономика, на първо място санкциите за петрол и газ.
Трябва да работим повече, за да убедим развиващите се страни, че действията на Русия в Украйна не са проблем само за НАТО. Неспазването на Хартата на ООН застрашава суверенитета и сигурността на всички държави-членки, включително тези, които отказаха да подкрепят резолюция на ООН, осъждаща действията на Москва. Трябва да засилим връзките с бившите съветски републики като Казахстан и Азербайджан, които се дистанцираха от Путин, страхувайки се, че те също могат да станат жертва на неговите възгледи. И трябва да намерим нови начини да помогнем на хората в Беларус, които страдат от порочния режим на Александър Лукашенко и на които Путин също може да хвърли око.
Новата "дълга телеграма" ще бъде отражение на решимостта и единството, които западните страни показаха в подкрепа на Украйна през последната година. Но тя също трябва да предупреди срещу самодоволството. Тестът, през който Украйна и ние трябва да преминем, все още не е приключил. Някои побързаха да кажат, че украинската победа е неизбежна. Но Путин подготвя пролетна офанзива и остава решен да унищожи независима Украйна. Неговият авторитет и може би дори политическото му оцеляване зависят от това.
В същото време Путин е прав като смята, че западните демокрации са изправени пред сериозни икономически и социални проблеми, въпреки че се подценява способността им да се справят с тези предизвикателства. Въпреки недоволствата сред демократите и републиканците в Конгреса на САЩ, както и неотдавнашното колебание на германското правителство относно доставката на танкове Leopard 2, в Съединените щати и голяма част от Европа, нивото на обществена подкрепа за Украйна остава доста високо.
В „дългата телеграма“ Кенан подчертава, че е необходима силна и сплотена вътрешна база за успешното сдържане на Съветския съюз. Кенан пише, че „много зависи от здравето и жизнеността на собственото ни общество. Смели и ясни мерки за решаване на вътрешните проблеми на нашето общество, за повишаване на доверието, дисциплината, морала и обществения дух на нашия народ е дипломатическа победа над Москва, което струва хиляди дипломатически ноти и съвместни комюникета. Ако не можем да изоставим фатализма и безразличието към недостатъците на нашето общество, Москва ще спечели от това. Всичко по-горе е актуално и днес.
***
Стигнахме до преломна точка. Резултатът от конфликта в Украйна ще определи дали Европа може да живее в свободно и мирно бъдеще, основано на зачитане на нормите на международното право, или отново ще стане сцена на конфликт, в който по-силният е прав. Кенан пише своята „дълга телеграма” в момент, когато ситуацията в света е още по-плашеща. По това време по-голямата част от Европа лежи в руини, значителна част от нея гладува, а някои от териториите й са окупирани от Червената армия. Още: Украинците ще се учат да побеждават руснаците с по-малко снаряди
Обобщавайки заплахата, която представлява сталинистка Русия, Кенан пише: „Имаме срещу себе си политическа сила, която фанатично вярва, че е невъзможно да съжителства със Съединените щати на постоянна основа, че разрушаването на вътрешната хармония на нашето общество е желателно и задължително , че нашият традиционен образен живот трябва да бъде унищожен, международният авторитет на нашата държава трябва да бъде подкопан. Тук не се осмелявам да давам готови отговори, но бих искал да изразя убеждението си, че е в нашата власт е да решим този проблем, без да се стигне до общ военен конфликт“.
Вслушвайки се в препоръките, изложени в „дългата телеграма“, американските администрации успешно се справиха с проблема, поставен от Съветския съюз и успешно избегнаха открит конфликт. Изведнъж Кенан се превърна в човек, чието име всеки американец знаеше. Отначало той беше изненадан и възхитен от въздействието, което оказа телеграмата му. По-късно обаче той изрази недоволство от факта, че администрациите на САЩ все повече поставят военния компонент на „възпирането“ над политическите и икономическите компоненти, тъй като се опасява, че това може да доведе до ядрена война. За щастие песимистичната му прогноза не се сбъдна.
Препоръките на Кенан, основани на принципите на съюзническото единство и решителност, както и търпеливото приемане на необходимостта да се направи всичко възможно и толкова дълго, колкото е необходимо, показаха своята ефективност. Сега, когато украинският конфликт е във втората си година, Кенан все още има на какво да ни научи.
Автори: Джонатан Пауъл и сър Дейвид Манинг. Манинг е бивш британски посланик във Вашингтон и НАТО. Той е британски посланик в Русия от 1990 до 1993 г. Джонатан Пауъл е бивш началник на кабинета на британския министър-председател Тони Блеър
Превод: Ганчо Каменарски
