Доскоро Брюксел се опитваше да убеди Турция да се присъедини към Европейския съюз. Формално страната все още се смята за кандидат за членство, въпреки че Анкара не е мръднала и на йота в необходимите системни реформи от 2004 г. насам.
Според Ердоган обаче Турция все още се стреми към членство в ЕС. Турският лидер дори каза на среща на посланиците на ЕС в Анкара миналата година, че това остава „стратегически приоритет“. Реалността, разбира се е, че докато Ердоган е на власт, Турция има малко повече шансове да се присъедини към блока, отколкото Русия на Путин.
Ердоган стана изгнаник не само заради деспотични навици, дълго двадесетгодишно управление и опити да подчини парламента, съдебната система и медиите. Мирогледът му е анатемосан заради подкрепата на ислямисткото верую, което напълно отхвърля либералните свободи, толкова скъпи на Запада. В края на краищата този политик дори започна кампанията си за преизбиране с препратка към османското завоевание на Византийската империя през 1453 г.
При тези обстоятелства дори скромната изборна победа на Ердоган над светския лидер Кемал Кълъчдароглу с резултат от 52% напълно зачерква мечтата на Турция за присъединяване към ЕС. Брюксел може само да проклина деня, в който реши, че е възможно Турция да стане пълноправен член на Алианса.
Преизбирането на Ердоган за нов 5-годишен мандат, през който той вероятно ще засили авторитарните си атаки срещу демократичните институции на страната, със сигурност представлява сериозно предизвикателство за ЕС и подкопава ролята му на самопровъзгласила се суперсила, равна на американската или китайската, пише The Telegraph.
Доверието в ЕС вече е поставено под съмнение от неговия неубедителен отговор на украинската криза. Възникнаха дълбоки разделения между големите сили (Германия, Франция и Италия), които избягват открита конфронтация с Москва, и източноевропейски страни като Полша, които изискват Русия да претърпи убедително и неопровержимо поражение на украинското бойно поле в името на дългосрочната сигурност на континента. Още: Какво да очакваме от преизбрания Реджеп Ердоган?
ЕС не може повече да си позволява двусмислие с Анкара. В един момент той й предлага огромен подкуп, за да спре потока от нелегални имигранти, заливащ Европа. След това той осъди Турция за близките й връзки с Русия.
За Ердоган, разбира се, близките отношения с Кремъл се превърнаха в спасителен пояс за турската икономика. Икономическата криза, която удари страната (инфлацията в страната надхвърли 40%) щеше да бъде още по-лоша, ако не бяха ордите руски туристи, бягащи от санкциите на ЕС.
Като се има предвид неубедителният опит на ЕС с Ердоган, малко европейци ще повярват, че блокът ще убеди Анкара да се откаже от подкрепата си за Русия и да установи по-тесни връзки с Брюксел.
Превод: Ганчо Каменарски
