Докато в САЩ все още се обсъждат победителите и губещите от междинните избори, битка с високи залози бушува в последната сесия на Конгреса.
Лидерът на републиканците в Камарата на представителите Кевин Маккарти по-рано си навлече порой от критики, заявявайки, че с новия състав на Конгреса Украйна няма да може да разчита на "карт бланш" от страна на САЩ. Председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси и лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл, напротив, обещаха да ускорят помощта за Украйна до края на годината.
Преди отново да извадят чекова книжка, конгресмените и сенаторите трябва да проведат елементарен "тест на Петреъс". Генерал Дейвид Петреъс, който командваше американската инвазия в Ирак и ръководеше ЦРУ, обичаше да тества предложените му планове за действия с една проста фраза: "Кажи ми как свършва". Това пише в публикуван в Business Insider анализ.
Ето как продължава той:
Досега САЩ подкрепяха Украйна срещу руските военни действия с безусловна щедрост. От началото на боевете през февруари администрацията на Байдън предостави повече от 19 милиарда долара военна помощ, а Конгресът предостави на Киев общо близо 66 милиарда долара.
Но как ще свърши всичко? Ракетите "Стингър" и бронираните джипове "Хъмви" текат като река, обаче отговор на този ключов въпрос все още няма.
В момента Русия и Украйна са в задънена улица. Руската офанзива претърпя неуспехи един след друг. С наближаването на зимата и последните надежди за бърза победа се изпариха и враждуващите страни започнаха да се окопават (бел. ред. - дали ще е така и наистина се окоповат - вижте препратката към долната статия).
Зимата идва: Който мисли, че Украйна няма да атакува, се пече на плажа в Крим (ВИДЕО)
Немислимо е Украйна да отстъпи дори педя земя под варварския натиск на Русия. В Москва политическата (и вероятно личната) съдба на Владимир Путин зависи от това дали той може да претендира за победа, докато загубите се трупат.
Ако страните водят безкрайна битка до последно, тогава Вашингтон трябва ясно да разбере, че основните интереси на националната сигурност на САЩ не са застрашени. В същото време конфликтът се проточва и Украйна все повече моли Америка за икономическа подкрепа за гладкото функциониране на енергийния сектор, на училищата и държавната администрация.
Америка не трябва да навлиза в този далечен конфликт сляпо като лунатик, колкото и да е трагичен, но вторичен стратегически за САЩ. Неотдавнашното болезнено изтегляне на войските от Афганистан трябва да служи като напомняне, че дори една добре изпълнена мисия може да се превърне в блато за години и дори десетилетия без намек за пълна победа.
Да бъдеш реалист е още по-важно, като се има предвид, че САЩ се присъединяват към война на изтощение срещу ядрена сила, която отчаяно се опитва да спаси лицето си. Някои членове на Конгреса по време на последната сесия открито призоваха Америка да поеме неограничен ангажимент към Украйна.
И двете са верни: руската агресия е отвратителна, но няма стратегическа причина да обещаваме на Украйна безкрайната подкрепа за Америка. Безразсъдно е да се поемат подобни задължения: Украйна няма да иска мирни преговори с Русия, а тя от своя страна може да се опита да принуди Америка директно да се намеси в конфликта или просто да отстъпи.
Нито един резултат не е за предпочитане, но за щастие и двата могат да бъдат избегнати, като бъдем далновидни при обсъждане на допълнителна помощ. Всяка подкрепа от САЩ трябва да идва от желанието на Киев да преговаря за споразумение с Русия. По същия начин дипломатическият и икономическият натиск на Вашингтон върху Москва трябва да бъде насочен към прекратяване на конфликта чрез преговори.
Конгресмените имат задължение към американския данъкоплатец и трябва да помислят два пъти, преди да отделят още повече ресурси за битки от другата страна на земното кълбо. Най-малко законодателите трябва да изискат привържениците на продължаващата подкрепа за Украйна да обяснят как точно това ще подобри сигурността на Америка. Опитите на Пентагона да проследи къде свършва пътят на оръжията, доставени на Украйна, само засилват основателния скептицизъм.
Дискусиите във Вашингтон се нажежават, валят нови искания от бойното поле и хладнокръвните глави трябва да вземат връх, като се фокусират върху разходите и ползите от по-нататъшната помощ за Украйна. На последната сесия на Конгреса само един въпрос трябва да отекне из коридорите на Капитолия: "Е, как ще свърши това?"
Мнение от САЩ: Путин не трябва да спечели, но и Зеленски не трябва да печели твърде много
Автор: Андрю Джароки. Магистър от Училището по публична политика Маккорт към университета Джорджтаун. Бивш главен редактор на Realist Review, публикува в Defence News, The National Interest и Responsible Statecraft.
Превод: Ганчо Каменарски
