Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Анализ: Как Армения загуби Русия?

19 ноември 2020, 17:00 часа • 18963 прочитания

Руското издание „Свободная пресса” публикува обстоен анализ за конфликта в Нагорни Карабах на американския блогер-политолог Андрей Раевский (роден в Цюрих, баща холандец). Представяме го на читателите с незначителни съкрашения.

За начало Раевский припомня 15 факта за конфликта. Сред тях са:

Арменската и азербайджанската страна дали за седмица повече жертви, отколкото загуби е понесъл СССР за 10 г. война в Афганистан;

Азербайджанците вече обявиха, че искат от Армения компенсации;

Русия отказа на Ердоган да изпрати турски миротворци в района;

Премиерът Пашинян не иска да подаде оставка и се укри;

Тълпата разгроми офиса на Сорос в Ереван;

Руските миротворци ще останат в региона поне 5 г.;

Армения е първият губещ. Без съмнение Армения загуби повече от всички. Пашинян и неговата банда русофоби докараха на народа си истинска беда. След като дойде на власт, той изключи всякакво участие на Армения в договора ОДКБ, прекрати всякакво сътрудничество с Русия (включително в областта на разузнаването и сигурността), прочисти арменските въоръжени сили и силите за сигурност от всички „проруски” елементи, забрани училищата с обучение на руски език.

Същевременно в Армения се намира невероятно раздутото посолство на САЩ с около 2000 души персонал.

След нападението на азербайджанците Пашинян в продължение на месец отказваше да моли помощ от Русия. Вместо това той напразно търсеше намеса от Тръмп, Меркел и Макрон. Накрая арменците изчерпаха резервите си и нямаха друг изход, освен да приемат условията на Баку.

Ако примирието не беше подписано, азербайджанците биха избили обкръжените арменци, защото в тази война почти не са вземани пленници. И двете страни са ги избивали, обикновено след страхотни мъки.

Накратко казано, планът на Алиев сработи, сляпото високомерие на арменските лидери заедно с тяхната самоубийствена политика струваше на Армения пълна загуба не само на Нагорни Карабах, но и заплаха за съществуването на самата страна.

След отстраняването на всички най-добри арменски офицери (включително герои от победната първа карабахска война) в армията останаха много бродещи клоуни, обещаващи без никаква помощ, включително и от Русия, да победят във войната и да достигнат дори до Баку.

Турция е следващият голям губещ в тази война. Нейната цел за обединяване на всички тюркски народи в една неоосманска империя очаквано претърпя крах.

Голяма е вероятността именно турците да са свалили руския Ми-24 над Армения с цел да заставят Русия да търси решение на конфликта чрез преговори и бойните действия да продължат. Азербайджанският президент Илхам Алиев обаче показа великолепни стратегически способности и избра нещо много умно – той пое вината, нарече я трагична грешка и предложи на Москва всевъзможни компенсации. Алиев взе решението вероятно след като с Путин (те са близки приятели) провели на дипломатически език „откровена размяна на мнения”.

Турците придават голямо значение на факта, че сега азербайджанците поканили тяхна войска. Двете страни винаги са били близки и липсват законни основания това да не се случи. Те обаче разполагат с малко свобода за действие - само да следят ситуацията и да координират действията си с руснаците с цел да не си пречат. Турците няма да могат да нападат или да заплашват с нападение арменските или руските сили.

Русия е единственият макар и условен победител в тази война. В САЩ, Европа и Русия има мощно арменско лоби и тези хора искат да представят своето поражение като поражение на Русия. Те предизвикват съчувствие, но абсолютно не са прави. И ето защо.

Първо, Русия придоби име в Кавказ като единствена държава, която може да донесе мир. В Ереван с години 2000 американци не направиха абсолютно нищо в помощ на Армения. Единствено наложиха на Армения суицидна русофобска политика.

Целият театър на бойните действия в тази война се намира на 1000 км от руската граница. Това е зоната, където руските военни в случай, че започне война, имат възможност за ескалация на своето господство. Наблягам, че руската военна доктрина носи чисто отбранителен характер и това не е пропаганда.

В интерес на защитата си Русия разчита на своята способност бързо да разполага механизирани сили с висока бойна готовност на всяко място вътре в Русия и в пределите на 1000 км от външните й граници да унищожи всякакви сили, навлезли в тази зона. Русия разчита на модерни системи въоръжения с голяма огнева мощ за защита на разположените оперативни групи. Ако руската бригада в Армения представлява експедиционен корпус, то той е обучен да удържи позициите си, докато от Русия не пристигне подкрепление (личен състав или огнева мощ). Това напомня Сирия, но е много по-близо и по-лесно за изпълнение.

Ако се върнем към сваления руски Ми-24, то това деяние няма да остане незабелязано или забравено – в това можете да бъдете уверени. Фактът, че Путин (и руските военни) не действат като в САЩ и не пристъпват към незабавни репресии, не означава, че руснаците са забравили или са се изплашили. Има еврейска поговорка, гласяща, че „добрият живот е най-лошото отмъщение”. Аз бих го перифразирал, като кажа, че за девиз на Путин може да служи „изгоден изход е най-добрият удар”. Това, което видяхме в Сирия, то ще стане и в Азербайджан.

Още един приятен момент за Русия е, че сега тя може (честно) да заяви, че „цветните революции” неизбежно водят към териториални загуби (Украйна, Грузия, а сега и Армения) и към политически хаос навсякъде.

Коридорите между азербайджанската провинция Нахичеван и коридорът между Армения и Нагорни Карабах са абсолютно важни за двете страни, отсега те вече се намират под контрола на Граничната служба (руските граничари – това са леки, мобилни и елитни подразделения, сравними по обучение и възможности с колегите им от Въздушнодесантни войски. И не мислете, че те са като граничарите или митничарите от САЩ или ЕС). Това са много силни елитни отряди, които са обучени да се бият с превъзхождащи сили, докато не дойде подкрепление.

В стратегически план това означава, че Русия с желязна хватка държи това, което представлява жизнено важни стратегически артерии, както за Азербайджан, така и за Армения. Нито една страна не желае да коментира това, но компетентни хора разбират какъв фантастичен потенциал за натиск към Кавказ даде Путин на Русия. Тези два коридора като пътища на живота за двете държави са в ръцете на Русия, насочени към жизнено важни органи на двете държави.

Отсега нататък през следващите 5 г. Русия постоянно ще има въоръжени сили, както в Армения, така и в Азербайджан. Грузия практически е стерилизирана. Черно море и Каспийският район де факто са „руски езера”.

Извод

Тази война сега е само замразена – както и в Сирия, ще има още провокации, операции „под чужд флаг”, несполуки и невинно убити хора. Но, както и в Сирия, Путин винаги предпочита привидно тихата стратегия с минимални загуби.

Има и още нещо, което наричам „правила на Путин по прилагане на сила” – никога не прилагай сила, където очакват, винаги прилагай сила, когато това го очакват най-малко, и винаги прилагай сила по такъв начин, какъвто не е планиран от твоите врагове. Ердоган все още иска да играе ролята си. Путин, в типично руски маниер, ще му предостави именно тази „роля”, но тя ще бъде минимална и основно за вътрешно потребление от турския пиар.

Какво ще стане по-нататък?

Пашинян ще бъде свален, това е сигурно. За Армения е по-важно от всичко кой ще го смени. Уви, има антипашинянски националисти – същите русофоби, както и пашинянската банда. Нещо повече, отчитайки истерията в Армения, съществува реална вероятност новото правителство да отмени прекратяването на огъня и да поиска „борба до край”. Това може да се превърне в сериозен проблем, включително за руските войски в Армения. Но също е вероятно, че арменският народ все пак действително ще разбере, че е лъган и че са претърпели съкрушително поражение. Тогава ще надделеят по-разумни гласове (включително на хора, които бяха лидери до 2018 г. и сега намиращи се в затвора).

В Русия живее огромна арменска общност. Тези хора са напълно осведомени за реалностите. За Армения тези имигранти представляват огромен ресурс, те ще бъдат хората, които ще настояват за тясно сътрудничество с Русия, от което Армения се нуждае повече от всичко на света.

Сега арменците са в пълен ужас от резултата и твърдят, че турците дълбоко са проникнали в сферата на влияние на Русия. Други гласове им отговарят, че това „проникване” основно е пиар. С други думи, това е признаване, че е сфера на влияние на Русия, а не на Турция.

Арменските диаспори в Русия, ЕС и САЩ са превъзходно организирани, те имат много пари, сега контролират наратива в ЕС и САЩ (в РФ те с трясък се провалиха). Но мащабите на арменското поражение системно не се оценяват в западните медии. След няколко месеца всички ще разберат за какво става дума.

Рано или късно тълпата в Ереван ще я смени някакво правителство на националното единство, и ако то поиска да сложи край на ужасните загуби и да възстанови онова, което е оцеляло, ще трябва да позвъни в Кремъл и да предложи някаква сделка. Разбираемо е, че огромното посолство на САЩ в Ереван и спонсорираните от Сорос „НПО” ще се съпротивляват с всички сили.

Аз съм склонен да споделя възхищението си от арменския народ: арменците наистина са благородна и красива нация, която заслужава да живее в мир и сигурност, и която в своята история е преживяла много ужаси. Те заслужават много повече, отколкото тази чужда марионетка Пашинян. Сега арменският народ определено преживява тежък период в историята си, съпоставим с 90-те години в Русия или със сегашния „либерален” ужас в САЩ.

Обективно за Армения е по-добре да стане част от Русия (каквато тя беше до неотдавна). Това обаче няма да се случи. Първо, арменският национализъм е тъп и сляп, както винаги. Освен това Русия никога няма да приеме Армения в състава на РФ. Защо да го прави? Армения няма какво да предложи на Русия, освен трудно защитима територия с потенциално опасни съседи. Не, не Русия загуби Армения, а Армения загуби Русия. Максимумът, който Кремъл може да предложи на Армения, е защита от всички съседи и икономическа помощ.

Що се отнася до останалото, то трябва да се види дали следващото правителство ще присъедини Армения към ОДКБ не само на думи (както това беше през последните две години), но и на дело – да възобнови обмена на разузнавателна информация, военното сътрудничество, съвместните операции по гарантиране на сигурността. За Армения това би било отлична първа крачка.

Авторът Андрей Раевский е много известен на Запад блогер. Роден е в Цюрих, Швейцария. Баща му е холандец, майка му е рускиня. Служил е като анализатор във въоръжените сили на Швейцария и в изследователски структури на ООН. Специализиран е в изучаване на постсъветските държави. Живее във Флорида, САЩ.

Превод: Ганчо Каменарски

Ганчо Каменарски
Ганчо Каменарски Отговорен редактор
Новините днес