На 14 май в Турция ще се проведат най-значимите избори от десетилетия насам. През последните 20 години президентът Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) водят страната по авторитарен път, премахвайки контрола и слагайки бариери пред инакомислието. Те поеха контрола върху медиите, вкарват в затвора политически опоненти и потискат гражданското общество. Едновременните президентски и парламентарни избори ще определят дали тази траектория ще продължи, или ще бъде прекъсната.
Въпреки че Ердоган насочи Турция към автокрация, политическото поле в страната остава конкурентно и плуралистично. До края на изборите остават по-малко от две седмици, а Турция е съсипана от икономическата криза и фаталните земетресения през февруари.
Опозицията води в няколко проучвания на общественото мнение. Изборите няма да бъдат свободни или честни, но все пак биха могли да означават края на политическата кариера на Ердоган, пише в свой анализ Foreign Policy.
ОЩЕ: Социолозите в Турция вещаят загуба на Ердоган на изборите
През последното десетилетие Ердоган и партията му са се намесвали в изборите няколко пъти, но невинаги успешно. През 2014 г., когато изглеждаше, че кандидатът на ПСР ще загуби кметската надпревара в столицата Анкара, официалната държавна агенция за преброяването на бюлетините внезапно спря работа за няколко часа, а после този кандидат изведнъж се оказа победител. Жалбата на опозицията беше отхвърлена от Конституционния съд.
През 2017 г., в следобеда на конституционния референдум, който трансформира Турция от парламентарна в президентска система, съдиите, контролиращи гласуването, обявиха, че бюлетините ще бъдат преброени, дори да нямат официален печат за валидност. Никой не знае колко бюлетини без печат са били преброени заради това решение, а референдумът бе приет с малко над 51% от гласовете.
През 2019 г., когато ПСР загуби решаващите избори за кмет на Истанбул, съдиите се възползваха от нелепи твърдения за нередности в избирателните секции, за да анулират вота и да проведат повторно гласуване. При него опозицията спечели с още по-голяма разлика и кмет стана Екрем Имамоглу, когото режимът на Ердоган вкара в затвора преди месеци заради обида на изборни комисари. Имамоглу беше най-големият конкурент за президентския пост и лидер на сформираната срещу Ердоган опозиция.
Тази година ПСР разполага с широк набор от тактики, които би могла да използва, за да повлияе на резултата от изборите, включително наскоро направени промени в избирателните закони, преследване на опозицията, произволно криминализиране на словото и увеличаване на публичните разходи, за да спечели избирателите.
През 2022 г. ПСР и нейният парламентарен коалиционен партньор - Партията на националистическото движение (ПНД), приеха промени в избирателния закон на Турция въпреки възраженията на опозицията. Най-важните реформи засягат избора на съдиите, които се произнасят по изборни спорове във Висшия избирателен съвет (YSK). Той, от своя страна, наблюдава всички избори в Турция. Съгласно новите мерки съдиите от YSK ще се избират чрез лотария, а не според опита си. Ердоган прочисти съдебната система след опита за преврат през 2016 г. и според "Ройтерс" към 2020 г. 45% от 21 000 съдии в Турция са имали три или по-малко години стаж. Лотарията увеличава шансовете назначените от ПСР съдии да разглеждат дела, свързани с изборите.
Нещо повече, през януари YSK назначи нов председател, който има семейни връзки с един от съюзниците на Ердоган.
Досега YSK е издал няколко решения в полза на партията на настоящия президент. В един от случаите бе разрешено на 15 министри от правителството, които се кандидатират за депутати от ПСР, да продължат да изпълняват задълженията си на министри по време на кампанията, което им дава непрекъснат достъп до ресурсите на министерствата.
Разчитайки на система, съставена от лоялни съдии, ПСР използва съдилищата, за да забрани на някои конкуренти да се кандидатират за определени длъжности. Селахаттин Демирташ, популярният съосновател на лявата прокюрдска Демократична партия на народите (ХДП), е в затвора от 2016 г. по няколко обвинения, включително за разпространение на терористична пропаганда, въпреки многократните решения на Европейския съд по правата на човека, че трябва да бъде освободен. Много други политици и кметове от ХДП са вкарани в затвора или отстранени от длъжност, откакто мирните преговори между държавата и Кюрдската работническа партия се провалиха през 2015 г.
След като участва в последния тур на президентските избори през 2018 г. от затвора, Демирташ и ХДП се отказаха да издигат кандидат за президент тази година и вместо това обявиха подкрепата си за широката опозиционна коалиция, водена от лявоцентристката Републиканска народна партия (РНП) на Турция. Самата ХДП може да бъде изцяло закрита чрез дело, което в момента се разглежда от Конституционния съд на Турция, въпреки искането на партията да отложи евентуалното решение за след изборите. Делото е заведено от държавен прокурор, който твърди, че партията е свързана с Кюрдската работническа партия. Анкара смята тази партия за терористична организация.
Миналата седмица властите задържаха 126 души, сред които много високопоставени членове на ХДП, както и кюрдски журналисти, адвокати и художници. Сред задържаните са адвокати, които са били готови да се включат като доброволци за наблюдатели на изборите, и журналисти, готови да съобщават за очакваните нередности.
Съдилищата бяха използвани и при избора на кандидата на основната опозиционна коалиция. През декември съдът постанови, че пренебрежителните коментари на популярния сред турците Екрем Имамоглу за съдиите, които отмениха първата му кметска победа през 2019 г., представляват незаконна обида срещу държавни служители. Ако бъде признат за виновен, той може да бъде осъден на две години и половина затвор и да му бъде наложена забрана за участие в политиката. Решението на съда допринесе за разцепление сред двете най-големи партии от опозиционния блок - CHP и Добрата партия, които в крайна сметка номинираха лидера на CHP Кемал Кълъчдароглу за свой кандидат за президент. С наближаването на изборите опозицията е изправена не само пред правен натиск, но дори и пред въоръжени нападения.
Страната е печално известна с вкарването в затвора на журналисти и ограничаването на свободата на изразяване. През октомври миналата година управляващата коалиция ПСР-МХП прие неясно формулиран закон, който криминализира онлайн "дезинформацията" и поставя тежки изисквания към социалните мрежи - да спрат нейното разпространение или да бъдат блокирани. При управлението на Ердоган турските власти все по-често преследват обикновените потребители на социалните мрежи по обвинения в обида и тероризъм, а новият закон със сигурност ще бъде използван за потискане на опозиционната реч и други форми на несъгласие.
При положение че печатните, радио- и телевизионните медии са под твърдия контрол на правителството, кампанията на опозицията трудно намира отражение в основните медии. Социалните мрежи - въпреки всичките им недостатъци - бяха спасителен пояс. Перспективата за повече съдебни преследвания за онлайн изказвания съгласно новия закон за дезинформацията има смразяващ ефект върху независимата журналистика и способността на опозицията да достигне до избирателите, особено по чувствителни въпроси като потенциалното манипулиране на преброяването на бюлетините. Блокирането на Twitter от страна на правителството в дните непосредствено след февруарските земетресения (уж заради дезинформация) показа, че ПСР няма да се поколебае да използва държавната власт, за да контролира обществените наративи.
Преди земетресенията най-голямата уязвимост на Ердоган беше лошото му управление на турската икономика. Заради икономическите виждания на президента правителството и централната банка агресивно понижиха лихвените проценти въпреки необузданата инфлация, а турската лира загуби 91% от стойността си от 2013 г. насам. Повече от половината от това обезценяване е настъпило през последните две години, а годишната инфлация понякога надхвърля 100 процента за цените на храните и енергията.
В навечерието на изборите Ердоган предприе поредица от мерки за увеличаване на социалните разходи, с които да сплоти своя лагер и да осуети критиките на опозицията към икономическата му политика. През декември миналата година той обяви, че правителството ще увеличи минималната работна заплата с 55% през 2023 г. и обеща да премахне изискването за минимална възраст за пенсиониране за около 2,3 млн. работници, ако те отговарят на определени критерии. По ирония на съдбата - опозиционните партии отдавна настояват за такива реформи, но Ердоган ги отхвърляше.
През януари президентът също така обяви, че заплатите на държавните служители ще бъдат увеличени с 30%. Тази щедрост ще струва скъпо на държавата и икономиката, но Ердоган е съсредоточен единствено върху датата на изборите. Повечето от негативните последици от харчовете ще се усетят след началото на новия петгодишен президентски мандат.
Опозицията в Турция е изправена пред трудна задача да се пребори с ПСР на изборите. След две десетилетия на власт Ердоган е консолидирал държавния контрол по начин, който е безпрецедентен за 75-те години многопартийна политика в страната. През целия си мандат президентът се прояви като безмилостен и опортюнистичен лидер, който не се страхува да прибягва до репресивни тактики и е готов да сключва или разваля съюзи, ако това отговаря на краткосрочните му интереси. Залогът на тези избори не може да бъде по-голям за Ердоган и той го знае.
Една от опасностите е, че опозицията ще спечели преднина в нощта на изборите, но с малко, и че Ердоган ще се опре на YSK и други институции, за да компенсира разликата в гласовете. Това е сценарият, който според мнозина се е случил в Анкара през 2014 г. и на конституционния референдум през 2017 г. Точно този сценарий се оказа неуспешен в Истанбул през 2019 г.
Друга опасност е, че опозицията ще спечели, но Ердоган ще откаже да отстъпи, което ще създаде безпрецедентна конфронтация между двата лагера. Рисковете ще се увеличат, ако изборите отидат на втори тур - т.е., ако нито един кандидат не печели повече от 50% от гласовете. Въпреки че Ердоган и Кълъчдароглу са най-важните кандидати, няколко по-малко известни политици също участват и могат да провалят победата още на първи тур.
Това означава, че международната общност трябва да отдели значителни ресурси за наблюдение и документиране на изборните нарушения на място - от формите на намеса, които се случват много преди изборния ден, до тези, които се случват на или след него. Наблюдателите трябва също така да са готови да осъдят публично нарушенията веднага след като се появят, както и да обяснят на Ердоган и ПСР осезаемите последици. А именно санкции за длъжностни лица, участващи в изборни нарушения, пише Foreign Policy.
