Очакваната контраофанзива на Украйна не върви съвсем добре. През изминалите месеците привържениците на Киев твърдяха, че тя ще бъде "решаваща". Бившият американски генерал Дейвид Петреъс прогнозира, че "украинците ще постигнат значителни пробиви и ще постигнат много повече, отколкото очакват повечето анализатори".
Доктрината на НАТО се сблъсква с реалността
Украйна използва нови тактики, оборудване и оперативни планове за своите ударни бригади след месеци на интензивно обучение от НАТО. Алиансът създаде тези части по свой образец, като даде приоритет на офанзивата, маневрите и тактиката на всеобхватната операция.
Огромни минни полета, артилерия, БПЛА и защитници в добре укрепени позиции означават, че украинските сили трябва да се борят да навлязат по-дълбоко в неконтролираната буферна зона между воюващите страни. Те обаче бяха спрени на линията на съприкосновение и украинските войски изобщо не можаха да се доближат до втория и третия ешелон на руската отбрана. Много танкове Leopard II и бойни коли на пехотата Bradley – едни от най-съвременните наземни бойни машини на НАТО - бяха взривени и изгорени от мини или камикадзе безпилотни самолети и артилерия по време на закъсалата офанзива. Още: Украински войници искат уроци от Франция на окопен бой
През последните месеци НАТО много се похвали с отличната подготовка, оборудване и оперативно изкуство, но обучените от НАТО бригади не се представиха много добре. Внимателно тренираната тактика на бой с комбинирани оръжия трябваше да осигури значително предимство, но те пренебрегнаха разминирането и противовъздушната отбрана. Така руските бойни хеликоптери унищожиха украинска бронирана техника. Украинците не са много добри в използването на транспортни средства, дори когато не са атакувани от хеликоптер. Много неща се объркаха, пише American Greatness.
Въпреки че НАТО е изразходила много усилия и средства за обучение, Алиансът има малък опит в този тип война. Обучението по организационни стандарти се основава на сложна теория за това как може да се развие конвенционалната война, но е необходим и опит за усъвършенстване на такива доктрини. Показателно е, че единствената бригада, която постигна значителен напредък в контранастъплението, не беше една от новите бригади, а съставена от опитни украински войници, използващи съветска техника.
Както се случи в началния етап на руската инвазия, украинците пренебрегнаха принципа на масовостта. Техните бригади напредваха тук-там, но може би единственият начин, по който може да се направи нещо, е съсредоточаването на няколко бригади на тесен и уязвим участък от фронта.
На тази офанзива се възлагат големи надежди. "Украйна и НАТО считаха, че блицкригът през лошо защитения район на Харков ще се повтори през есента на 2022 г. В Харков обаче имаше специални обстоятелства и най-важното - недостиг на хора в руските войски. Всъщност това поражение има много общо с решението на Русия да мобилизира допълнителни 300 000 души малко след това.
Сега на ниво стратегия всичко изглежда така, сякаш Украйна вече не е заинтересована от изхода. Може би нейните лидери знаят, че войната е приключила, че техните западни спонсори изискват действия и вярват, че бърза неуспешна офанзива ще им позволи да преминат към етапа на преговорите. Още: Бивш полски командир каза какво е нужно за успех на украинската контраофанзива
Разбира се, би било безобразно цинично да се води офанзива при такива обстоятелства, тъй като хората на фронта рискуват всичко и плащат цената на тази интрига.
Дали съвременната война е в полза на защитниците?
Злополучната офанзива изглежда илюстрира огромна промяна във съвременните условия за водене на война. Първата световна война беше позиционна, а Втората световна война се характеризира със значително количество маневри, тогава човек трябва да се чуди дали днешните условия са по-благоприятни за нападателите или защитниците.
Израелската Шестдневна война и Американската война в Персийския залив показаха, че съвременните войни ще бъдат бързи, с голям брой самолети и танкове и ще се характеризират с офанзиви с „големи стрелки“ на картите – широкомащабни военни офанзиви.
Има още по-скорошни негативни примери и за двете кампании. Войните на Израел в Ливан, както през 1982 г., така и през 2006 г., се проточиха значително. В първия случай условията за бой в града бяха полза на отбраняващата се страна. Във втория случай противотанковите ракети на Хизбула причиниха значителни жертви и осуетиха атаките. Проблемът далеч не е нов: трудностите със съветските противотанкови ракети причиниха на израелските отбранителни сили (IDF) значителни проблеми по време на арабско-израелската война Йом Кипур през 1973 г.
Макар войната в Персийския залив завърши след 100 часа със зрелищна победа и подобна по скорост на Шестдневната война, американците се биеха с изключително немотивиран враг. Оттогава американските военни лидери гледат на войната като на потвърждение на западната доктрина и предвестник на технологична „военна революция“.
Това се оказа преждевременно и рисковано, защото трудно можеш да бъдеш по-отстъпчив от иракчаните, които отказаха да маневрират, масово се предаваха и сведоха ПВО до минимум.
Иракската армия беше също толкова немотивирана, дезорганизирана и неспособна по време на американската инвазия през 2003 г. И в двата случая врагът не подложи на сериозно изпитание американската доктрина и технология.
След Корейската война САЩ не са имали възможност да се включат в обичайната сериозна борба срещу почти равностоен противник. В Корея, въпреки някои големи операции в началото на конфликта, тя се превърна в позиционна война на изтощение между противници, които преминаха в отбрана.
Конфликтът в Украйна също илюстрира трудността на маневрената война. В ранните етапи на навлизане в Украйна Русия се отклони от собствената си консервативна доктрина и нанесе удари по дълбоки тилови цели в Сумска, Херсонска и Киевска области, като същевременно избягваше добре укрепената отбранителна линия край Донецк. Тези настъпателни действия с недостиг на личен състав, въпреки че направиха възможно навлизането в дълбочина на Украйна, се оказаха много уязвими за изненадващи атаки на украински части. Оттогава Русия се върна към по-консервативна настъпателна стратегия по силно укрепена фронтова линия.
Тези промени показват, че руското ръководство се е адаптирало към трудностите на офанзивата. Такава навременна корекция укрепва цялостната концепция на военните действия на Русия. Докато Украйна до голяма степен се интересува от максимален контрол над териториите, Русия дава приоритет на унищожаването на украинската жива сила, оборудване и морал като истинска цел на своята военна кампания. Още: "Изтощението на врага": Чешки експерт с важен анализ на украинската контраофанзива
Може ли някой да води маневрена война днес?
След дългоочакваната и скъпо струваща руска победа при Бахмут и очевидно неуспешната украинска офанзива в района на Запорожие, възниква важен въпрос: как може ефективно да се използва военната мощ в настъпление? Този въпрос е особено важен за САЩ, тъй като почти цялата американска външна политика е посветена на военно влияние и разширяване на присъствието, а Украйна използва западна техника, боеприпаси, доктрина и разузнаване. С други думи, резултатите от военните действия на Украйна са тест за американския начин на водене на война срещу равностоен противник.
Ако Украйна не е в състояние да наложи волята си със сила или е в състояние да го направи само след дълги кампании на изтощение, това вероятно ще обхване и Съединените щати, както в случай на пряка конфронтация на НАТО с Русия, така и във всяка евентуална война с Китай, Иран или друг равностоен противник.
Операцията в Украйна е най-големият въоръжен конфликт след Втората световна война и Корея. Това почти не прилича на партизанската война с ниска интензивност, която характеризира американските, натовските и руските конфликти през последните 75 години. Има какво да се научи.
Най-важният урок, който трябва да се усвои от този конфликт, е, че отбраняващата се страна продължава да има предимство, тъй като отбранителните стратегии използват модерни технологии - дронове, мини и ракети – по-активно от нападателните стратегии. Както отбелязва Клаузевиц, „отбранителната форма на война сама по себе си е по-силна от настъпателната“.
Това състояние обаче няма да е постоянно. Вероятно някаква нова технология ще даде предимство на нападателите и ще им позволи да маневрират както преди. Такъв беше случаят в предишни войни: танкът осигуряваше преминаване през окопите на Първата световна война, а хеликоптерът позволяваше вертикално обкръжение, хвърляйки парашутисти в тила и по фланговете в Корея и Виетнам.
В момента няма противоотрова за огромното количество артилерия, мини, окопи, противовъздушни и противотанкови ракети, с изключение на ядрените оръжия. И ако една от страните прибегне до него, всички ще загубят.
Автор: Кристофър Роуч
Превод: Ганчо Каменарски
