Идеята за планирана икономика се радва на едно ново възраждане, твърди изданието The National Interest. Привържениците на опазването на климата и антикапиталистите настояват капитализмът да бъде премахнат и заменен с планова икономика. В противен случай, твърдят те, човечеството няма шанс да оцелее.
В Германия книга, наречена Das Ende des Kapitalismus (Краят на капитализма) стана бестселър. Нейната авторка Улрике Херман се превърна в редовен гост във всички токшоута. Тя открито насърчава плановата икономика, въпреки че това вече се провали веднъж в Германия - точно както се опитваше навсякъде другаде. За разлика от класическия социализъм, в плановата икономика, въпреки че компаниите не са национализирани и им е позволено да останат в частни ръце, държавата е тази, която определя точно какво и колко да се произвежда.
Няма да има повече частни самолети и моторни превозни средства. Държавата ще определя почти всеки аспект от ежедневния живот - например вече няма да има еднофамилни къщи и на никого няма да бъде разрешено да притежава втори дом. Новото строителство ще бъде забранено, защото е вредно за околната среда. Вместо това съществуващата земя ще бъде разпределена „справедливо“, като държавата решава колко пространство е подходящо за всеки индивид. А консумацията на месо би била разрешена само по изключение, защото производството на месо е вредно за климата. Още: Човекът ли е отговорен за промяната на климата? Проверка на фактите
Като цяло хората не трябва да ядат толкова много: 2500 калории на ден са достатъчни, казва Херман, която предлага дневен прием от 500 грама плодове и зеленчуци, 232 грама пълнозърнести храни или ориз, 13 грама яйца и 7 грама от свинско месо. „На пръв поглед това меню може да изглежда малко оскъдно, но германците биха били много по-здрави, ако променят хранителните си навици“, успокоява този критик на капитализма. И щом хората ще бъдат равни, те също ще бъдат щастливи: „Рационирането звучи неприятно. Но може би животът дори би бил по-приятен, отколкото е днес, защото справедливостта прави хората щастливи, пише изданието.
Подобни идеи в никакъв случай не са нови. Популярният канадски критик на капитализма и глобализацията Наоми Клайн признава, че първоначално не е имала особен интерес към темата за изменението на климата. През 2014 г.обаче тя написа масивен том от 500 страници, под заглавие „Това променя всичко: Капитализъм срещу климата”. Защо изведнъж се заинтересува толкова силно? Е, преди да напише тази книга, основният интерес на Клайн беше в борбата срещу свободната търговия и глобализацията. Тя споделя съвсем открито: „Бях подтикната към по-дълбоко ангажиране, защото осъзнах, че плановата икономика може да бъде катализатор за форми на социална и икономическа справедливост, в които вече вярвах.“ Тя призовава за „внимателно планирана икономика“ и правителствени насоки относно „колко често шофираме, колко често летим със самолет, дали храната ни трябва да бъде транспортирана със самолет, за да стигне до нас, дали стоките, които купуваме, са направени да издържат… колко големи са домовете ни. ”Тя също така поддържа предложението най-заможните (20% от населението) да поемат най-големите съкращения, за да се създаде по-справедливо общество.
Тези цитати – към които могат да се добавят още много подобни твърдения от книгата на Клайн – потвърждават, че най-важната цел на антикапиталистите като Херман и Клайн не е да подобрят околната среда или да намерят решения за изменението на климата. Тяхната истинска цел е да премахнат капитализма и да установят управлявана от държавата планова икономика. В действителност това би включвало премахването на частната собственост, дори ако технически правата на собственост продължат да съществуват, защото всичко, което ще остане, е официалното юридическо право на собственост. „Предприемачът“ пак ще притежава фабриката си, но какво и колко да произвежда тя ще решава единствено държавата. Собственикът ще стане нает мениджър на държавата. Още: Екоактивисти обвиниха Toyota и BMW в лъжа
Най-голямата грешка, която привържениците на плановата икономика винаги са допускали, е да вярват в илюзията, че икономически ред може да бъде планиран на хартия; че един автор може да седне на бюро и да измисли идеалния икономически ред. Всичко, което ще остане да се направи, е да се убедят достатъчно политици да въведат икономическия ред в реалния свят. Може да звучи жестоко, но червените кхмери в Камбоджа също са мислили по този начин.
Най-радикалният социалистически експеримент в историята, който се провежда в Камбоджа от средата до края на 70-те години, първоначално е замислен в университетите в Париж. Този експеримент, който лидерът на Червените кхмери Пол Пот нарече „Супер голям скок напред“ в чест на Големия скок напред на Мао, е най-показателен, защото предлага екстремна демонстрация на вярата, че едно общество може да бъде изкуствено създадено върху чертожната дъска.
Днес често се твърди, че Пол Пот и неговите другари са искали да приложат пуританска форма на „примитивен комунизъм“, а управлението им се рисува като проява на необуздана ирационалност. Всъщност това не може да бъде по-далеч от истината. Мозъците и лидерите на Червените кхмери бяха интелектуалци от изтъкнати семейства, които са учили в Париж и са били членове на Френската комунистическа партия. Двама от мозъците, Khieu Samphan и Hu Nim, са написали маоистки дисертации в Париж. Всъщност интелектуалният елит, който е учил в Париж, заема почти всички ръководни позиции в правителството след завземането на властта.
Беше разработен подробен четиригодишен план, в който бяха изброени всички продукти, от които страната щеше да се нуждае с точни подробности (игли, ножици, запалки, чаши, гребени и т.н.). Нивото на специфичност беше изключително необичайно дори за планова икономика. Например се казваше: „Яденето и пиенето са колективизирани. Десертът също се приготвя колективно. Накратко, повишаването на стандарта на живот на хората в собствената ни страна означава да го правим колективно. През 1977 г. трябва да има два десерта на седмица. През 1978 г. има по един десерт на всеки два дни. Тогава през 1979 г. има по един десерт всеки ден и т.н. Така че хората живеят колективно с достатъчно храна; подхранват се със закуски. Те са щастливи да живеят в тази система.”
Партията, пише социологът Даниел Бултман в своя анализ, „планираше живота на населението като на чертожна дъска, вписвайки го в предварително определени пространства и нужди“. Навсякъде трябваше да бъдат изградени гигантски напоителни системи и полета по единен, праволинеен модел. Всички региони бяха подложени на едни и същи цели, тъй като партията вярваше, че стандартизираните условия в полета с абсолютно еднакъв размер също биха довели до стандартизирани добиви. С новата напоителна система и шахматните оризови полета природата трябваше да бъде впрегната в утопичната реалност на един напълно колективистичен ред, който елиминира неравенството от първия ден. Още: Половината от световните ледници ще се стопят до края на века
И все пак разположението на напоителните язовири в равни квадрати с еднакво квадратни полета в центъра им доведе до чести наводнения, тъй като системата напълно игнорира естествените водни потоци. 80% от напоителните системи не работеха – по същия начин, по който малките доменни пещи не работеха в Големия скок на Мао.
През цялата история капитализмът се е развил, точно както са се развили езиците. Езиците не са измислени, конструирани или замислени. По-скоро те са резултат от неконтролирани спонтанни процеси. Въпреки че уместно нареченият „планиран език“ есперанто е изобретен още през 1887 г., той не успя напълно да се утвърди като най-разпространения чужд език в света, както очакваха създателите му. Социализмът има много общо с планирания език, система, създадена от интелектуалци. Неговите привърженици се стремят да получат политическата власт, за да приложат след това избраната от тях система. Нито една от тези системи никога не е проработила, но това очевидно не спира интелектуалците да вярват, че са намерили философския камък и най-накрая са създали перфектната икономическа система в своята кула от слонова кост.
Социологът и историк Райнер Цителман е автор на книгата „В защита на капитализма”, публикувана на 27 езика.
Превод: Ганчо Каменарски
