Президентите на Франция и Русka федерация Еманюел Макрон и Владимир Путин решават да доставят оръжие на Армения, подсилвайки в Ереван противниците на мирното споразумение с Баку относно Карабах, частично контролиран от прокремълски сепаратисти. Двамата провокират ескалация на конфликта в Кавказ, маскирайки действията си с посредническа реторика. Очевидно е, че Макрон провежда в Южен Кавказ политика, която противоречи на усилията на Вашингтон и Брюксел за постигане на мир. Игнорирайки опасенията на Украйна и Израел, Париж засилва ефекта от разрушителните действия на Москва и Техеран в региона.
Някои френски политици, подкрепяйки арменските марионетни сепаратисти в Карабах, всъщност помагат на Путин в Южен Кавказ. Кремъл използва в своя интерес проруската администрация в Карабах, точно както прави с осетинците и абхазите в Грузия и поддръжниците на "руския мир" в украинските Крим и Донбас. Подкрепата на Франция позволява на Москва да си запазва военното присъствие в Южен Кавказ, точно както Кремъл успя да направи в грузинската Южна Осетия и молдовското Приднестровие.
Относно доставките на оръжия
Бившият съветник на френското министерство на отбраната Еманюел Дюпюи, консултирал френското военно командване в Афганистан, потвърди доставката на оръжие за Армения, за която европейските медии съобщиха през май 2023 г. Той беше първото компетентно лице в Париж, което публично призна за доставката на военно оборудване. Освен това Дюпюи разкри планираните мащаби на предстоящи доставки.
Но той не вижда противоречие в това, че от една страна - Париж се опитва да се позиционира като посредник между Ереван и Баку, и въоръжаването на едната страна на конфликта в разгара на преговорния процес, от друга. По този начин президентът Макрон засилва позициите на проруските поддръжници на реваншизма в Армения. Те се противопоставят на премиера Никол Пашинян, който се опитва не само да сключи мирно споразумение с Азербайджан, но и да преориентира външната политика на Ереван към Запада. В резултат на това властите в Париж подкопават усилията на Вашингтон и Брюксел за разрешаване на армено-азербайджанския конфликт.
Азербайджан: Няма да има преговори с Армения, ако Макрон присъства
"Конкуренцията в областта на посредничеството в момента е жестока", коментира Дюпюи. Дори фактът, че Армения, както признава самият той, е "де факто и де юре под контрола на Москва", не смущава французите.
Франция, подобно на Русия, на която се падат 94% от оръжейния внос на Армения в периода 2011 - 2020 г., се позиционира като "посредник", но напомпва с оръжия едната страна на конфликта. Като се има предвид, че Ереван, както писа сп. Forbes France, е "основният логистичен център на Путин" за заобикаляне на санкциите, доставените там френски оръжия също могат да бъдат използвани във войната срещу Украйна.
Във връзка с това полското издание Salon 24 призова Европа да "лиши Москва от този логистичен център и да прекъсне незаконните доставки на оборудване и материали през Армения, за целите на руската военна индустрия". Германското издание Globusdeutschland пък писа, че "използването на Армения като вратичка за заобикаляне на международните санкции” представлява “сериозен проблем”, който изисква “спешно внимание от страна на западните правителства”.
Макрон е против САЩ и за Русия
Още през май The Wall Street Journal (WSJ) отбеляза, че политиката на Макрон в Южен Кавказ е в съответствие с интересите на Путин, като двамата възпрепятстват усилията на Вашингтон за постигане на мир по оста Ереван - Баку. Самият френски президент лансира тезата си при посещението в Китай през април 2023 г., призовавайки Европа да "спре да бъде зависима от САЩ". В резултат на това той предизвика гняв и от двете страни на Атлантическия океан и бе обвинен в снизхождение към съюзника на Кремъл, който отказва да осъди инвазията в Украйна и да наложи санкции на Русия.
ОЩЕ: Армения и Азербайджан вървят към мир с посредничеството на САЩ
"Китай и Русия са тези, които печелят от разделението между САЩ и Европа и азиатските съюзници и партньори, а Макрон изглежда играе в техен интерес", казва Иво Дадлер, съветник по външната политика на експрезидента Барак Обама.
Друг американски политик, конгресменът от републиканците Майк Галахър, обяснява, че "изявленията на президента Макрон се вписват в стратегията на Китайската комунистическа партия за разделяне на Америка и Европа".
В Берлин също изразяват опасения от усилването на Москва със съдействието на Китай. "Борбата срещу руския империализъм и китайската хегемония са един и същ военен театър. Ако позволите на единия от тях да стане по-силен, другият също ще спечели", коментира изявленията на Макрон германският евродепутат Райнхард Бютикофер.
Дори Междупарламентарният алианс за Китай, който включва законотворци от Австралия, Канада, Германия, Япония, Норвегия, Швеция, Обединеното кралство, САЩ и Европарламента констатира в официално изявление, че "Пекин продължава да подкрепя руската агресия в Украйна": "Мосю президент [Макрон], Вие не говорите от името на цялата Европа".
Според украински медии в навечерието на руската агресия френският елит сериозно е обмислял създаването на стратегически съюз с Москва в Южен Кавказ, но избухналата пълномащабна война е осуетила тези планове.
През ноември 2022 г. израелският вестник Hamodia алармира за плановете на Париж да "доставя тежки въоръжения на Армения", отбелязвайки, че от това ще "спечели и Русия, и Иран". Израелски анализатори отбелязват формирането на "странен съюз между Париж, Техеран и Москва, обединили силите си срещу Баку и Йерусалим в Кавказ".
През декември 2022 г. израелски парламентаристи признаха, че френската позиция по отношение на Карабах "е изгодна на Иран, заинтересован от отслабването на Азербайджан". През май т.г. водещи медии в Израел и Украйна изразиха загриженост относно евентуалното преотстъпване на френски оръжия от Армения на иранци и руснаци.
Деструктивната роля на Франция като "посредник"
Деструктивната роля на Париж в карабахския мирен процес между Ереван и Баку се илюстрира от следните факти и цитати.
През ноември 2022 г. френският Сенат прие резолюция, в която призова страните-членки на ЕС да наложат ембарго върху закупуването на азербайджански нефт и газ на фона на европейските усилия да се заменят енергийните доставки от Русия.
През февруари 2023 г. френският евродепутат Натали Лоазо заявява, че "Европа трябва да защитава Армения така, както защитава Украйна".
През април 2023 г. ръководителят на Групата за приятелство Франция-Армения към френския Сенат Жилбер-Люк Дюиназ заявява по повод Армения: "Трябва да ѝ помогнем да се въоръжи".
Макрон - последната надежда на арменските реваншисти
Доставките на френско оръжие подхранват настойчивостта на арменските реваншисти, повечето от които представляват проруски сили. Усещайки нарастващата военна и политическа подкрепа от страна на Париж, те оказват все по-голям натиск върху правителството. Вследствие на това премиерът Пашинян е нерешителен и все по-често се колебае относно мирното споразумение с Баку, като прави и противоречиви изявления по казуса.
Армения: Няма договорен проект за мир, който да подпишем с Азербайджан
Типичен пример
На 22 май Пашинян каза, че територията на Азербайджан е 86 600 кв. км и включва Карабах. На следващия ден председателят на Партията на републиканците във френския Сенат Бруно Ретайо призовава френското правителство да не признава суверенитета на Азербайджан над Карабах: "Армения трябва да черпи сили от увереността, че не е сама в този трагичен момент от историята си".
Окуражени от френската подкрепа, арменските реваншисти, които се опитват да провалят преговорите с Баку, засилиха антиправителствените демонстрации. На митинг на опозицията в центъра на Ереван в края на май 2023 г. депутатът Ишхан Сагателян заявява, че "всеки документ, с който властите признават Карабах за част от Азербайджан, няма да бъде легитимен".
В резултат на това Пашинян, противно на предишното си изявление, на 31 май т.г., вече обвинява Азербайджан, че извършва “етническо прочистване в Карабах”. Така, опасявайки се от активизация на реваншистите, премиерът отново изрази колбливост по дългоочаквното уреждане на конфликта с Азербайджан. Важно е да се отбележи, че това се случва само ден преди срещата на върха на Европейската политическа общност в Кишинев (Молдова), на която, според данните на агенция Reuters, Азербайджан и Армения трябваше най-накрая да сключат мирен договор.
Единствените легитимни посредници са САЩ и ЕС
За разлика от Париж и Москва, които, отбелязва украинското издание Telegraf.com.ua, умишлено протакват с процеса на уреждане на азербайджанско-арменския конфликт от 1990-те г. насам, към момента само Вашингтон и Брюксел играят ролята на единствените реални посредници.
И Макрон, подобно на Путин, се опитва да затвърди влиянието си и военното присъствие в региона, прикривайки се зад т.нар. "мирни преговори", което само провокира нова ескалация на конфликта.
Опасения: Френските доставки на оръжия за Армения - заплаха за Украйна и Израел
Автор: Игор Чаленко, политолог, ръководител на Центъра за анализи и стратегии (Киев, Украйна)
