От Втората световна война, която е последният път досега според автора на статия в The Washington Times, когато САЩ са спечелили, нито един военен конфликт за Съединените щати не завърши с недвусмислен успех: резултатът е или поражение, или безизходица. И все пак каква е целта на Вашингтон в Украйна, пита американският журналист.
"Ще платим всяка цена, ще понесем всякакво бреме, ще издържим всякакви трудности, ще подкрепим всеки приятел и ще се борим с всеки враг, за да оцелеем и да си осигурим свобода". (Инагурационната реч на президента Джон Ф. Кенеди на 20 януари 1961 г.)
Времената бяха по-прости, но не и по-безопасни. Основният враг на Америка беше Съветският съюз. Китай все още не беше претендирал за титлата на най-могъщата държава в света. Външната политика беше практически безпартийна.
Измина цяла година, откакто подкрепяме Украйна в опита ѝ да се противопостави на руската инвязия и да изправи Владимир Путин пред правосъдието (както вярва президентът Володимир Зеленски), за военни престъпления, и е време да зададем няколко въпроса.
Първо и най-важно: към какво се стремим? Ако не победа (и освен това безусловна), тогава какво? Последният път, когато Америка спечели, беше Втората световна война и оттогава или сме изпаднали в задънена улица, или направо сме загубили. Първа в тази редица беше Корея. В този конфликт загинаха 33 000 американци и той завърши, както мнозина вярват, наравно.
След това дойде Виетнам, където заинаха 58 220 американски войници. Загубихме от комунистите от Севера. Причините се обсъждат и до днес. Още: Глас от САЩ: Путин вече разбра, че сме във война
Известно време изглеждаше, че Ирак ще има по-голям успех, но правителството му остава нестабилно. Вярно е, че в тази война са загинали "само" 4487 американски войници. Операция „Пустинна буря“, която предшества Ирак, беше не толкова война, колкото бърза инвазия за изтласкване на иракските сили от Кувейт. В битките загинаха 154 военнослужещи, а по не бойни причини - още 65 души, пише в материала си Washington Times.
Повече от 2000 американски войници и 3800 ЧВК са загинали в най-дългата война на САЩ в Афганистан. Талибаните не само се върнаха на власт, но и тази война струва около 2 трилиона долара - без да се брои изоставеното военно оборудване.
А сега дойде ред на Украйна. Американските войски все още не са отишли там (все още!), но отново какво се опитваме да постигнем? Победа? И ако не, тогава какво? Путин е диктатор и не се съобразява с избирателите. И САЩ отново поеха основната тежест от разходите за война и "изяждат" ресурсите, които нямаме, защото дългът ни вече надхвърли 31 трилиона долара, а лихвите капят ежедневно. Президентът Байдън обеща на Киев още 500 милиона долара помощ. Някой изобщо следи ли тези пари? Дали ще отидат до местоназначението си или ще попаднат в черна дупка?
Има основателни причини да продължим да помагаме на Украйна да отвърне на Путин, но те ще станат много по-малко убедителни, ако намеренията ни не са ясни и военната помощ продължи да изглежда като план на вноски.
Бившият председател на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Колин Пауъл смяташе, че целта на въоръжените сили (всякакви: и нашите, и по-нататък украинските) е победа с превъзходство. На същото мнение е и бившият министър на отбраната Каспар Уайнбъргър. В реч от 1984 г. той даде да се разбере какво трябва да се вземе предвид преди изпращането на американски войски (аз бих добавил и ресурси): „Заложени са жизненоважни национални интереси, страната е готова да ангажира достатъчно сили, ясни политически и военни цели, нашите сили са калибрирани да ги постигнат и накрая е разумно да се разчита на подкрепата на американския народ и на Конгреса." Още: Анализ: Какво цели Байдън във войната на Русия в Украйна?
Мнозинството конгресмени и обществеността все още подкрепят Украйна, въпреки че напоследък и в двете партии се таят съмнения.
Кога и как ще свърши конфликтът? Путин явно разчита, че САЩ ще се уморят от прекомерните разходи и ще ограничат подкрепата си. Байдън обаче обеща да подкрепя Украйна „колкото е необходимо“.
Президентът на САЩ рябва да обясни по-добре нашата цел и да поиска европейските страни да разширят помощта си за Киев.
Превод: Ганчо Каменарски
