Човешката природа остава непроменена във времето и пространството. Ето защо преди имаше политическо, икономическо и социално поведение, което всички държави разбираха.
Паричното предлагане движи инфлацията. Започнете да ги печатате, без да увеличавате производителността или да увеличавате броя на стоките и услугите, и валутата ще поевтинее. Но Америка отхвърля тази мъдрост като коварна приказка.
САЩ имат над 28 трилиона долара дълг - или близо 130% от годишния брутен вътрешен продукт на страната. Само през 2021 г. правителството ще го увеличи с 2,3 трилиона - и това след рекордния дефицит от 3,1 трилиона долара година по-рано.
Но администрацията на Байдън възнамерява да продължи - да заема още 2 трилиона долара за нови социални програми и „инфраструктура“.
През последните 100 дни цените на всичко - от дървесина, храна и бензин до коли и домове скочиха рязко. Много лихвени проценти обаче остават на ни5вото от 3% или дори по-ниско. Работа има много, но няма достатъчно работници. Чудно ли е дали правителството със своите подаяния насърчава безработните да не се съгласят с намалените заплати?
След като са освободени след 13-месечна карантина, американците се разоряват. Но гигантското отложено търсене води до недостиг. Производителите се опасяват от приказките на администрацията на Байдън за повишаване на данъците, по-строго регулиране и забавяне темповете на развитие на енергетиката.
Вярно ли е, че старите принципи са остарели? Трябва ли да печатаме пари, като увеличаваме държавния дълг? Разумно ли е да поддържате лихвите около нулата и по този начин да обезкуражавате заетостта, производството и спестяванията? Преди това такова рисковано поведение доведе до инфлация, последвана от опустошителна стагфлация.
След смъртта на Джордж Флойд по време на задържането му от полицията в Минеаполис, някои американски градове в САЩ намалиха разходите за полицията. Времето за реакция на правоохранителните органи се забави на редица места, вероятно защото служителите се притесняват, че ще бъдат уволнени заради използването на сила.
И какво? В големите градове като Ню Йорк и Лос Анджелис броят на убийствата и престъпленията с насилие се е увеличил няколко пъти.
По някаква причина щатските и местните власти смятат, че са били пощадени от първобитните закони за сдържане, чрез които престъпниците, ако не бъдат хванати и наказани, биха извършили нови престъпления.
Същото презрение към неизменната човешка природа - с рисковете, които то носи - се наблюдава и във външната политика.
Агресивни противници като Иран, Северна Корея, Китай и Русия разчитат на администрацията на Байдън да си затвори очите за балансирането на ръба на войната. Те се надяват, че администрацията ще отслаби американската отбрана. Струва им се, че Байдън е по-критичен към външната политика на Тръмп, отколкото към враговете на Америка. И защо, пита се човек, да не поеме неоправдан досега риск?
И така, руските войски са предвидимо концентрирани на границата с Украйна. Китай изостря преследването на Тайван. Северна Корея пуска нови ракети. Иран дразни американските кораби в Персийския залив. И сега ракети от ивицата Газа се стовариха в Израел.
Очевидно администрацията на Байдън е убедена, че диктатурите и теокрациите ще видят в показната й добродетел не слабост, която трябва да се използва, а щедрост, за която е необходимо да й се отплатят със същата монета.
Очевидно старата фраза на римския писател Вегеций - ако искате мир, гответе се за война - е твърде мрачна, за да се приема насериозно.
Навремето беше така: колкото повече пречки за преминаване на държавната граница, толкова по-високи стени и по-строги закони, толкова по-малка е вероятността от нелегална имиграция. Но администрацията на Байдън отново отхвърли древните предразсъдъци.
Спирането на изграждането на граничната стена, обещанията за амнистия и осъждането на суровите мерки на предишната администрация вече доведоха до увеличаване на нелегалната имиграция.
Отказът да наречем хаоса на южната граница „криза“ не означава, че не е катастрофа.
Дори мъдростта на вековете предупреждава, че хората преди всичко остават верни на собственото си племе, очертано от раса, етническа принадлежност или религия. Тази екзистенциална опасност е причината, поради която многорасовите нации винаги разумно се стремят да смекчат племенните различия и да подчертаят общите граждански връзки и общите интереси. В противен случай се появява разделена държава като Ливан, Руанда или бивша Югославия, където племенната вражда се превръща в кърваво варварство.
Администрацията на Байдън обаче набляга на расовите различия, вместо на приликите, в продължение на три месеца. Тя формира стереотипа, че бялото население на Америка - макар че то трудно може да бъде смятано за хомогенно по отношение на класа и етническа принадлежност - по някакъв начин се радва на незаслужени привилегии и насажда систематичен расизъм.
На фона на подобни разговори съществува риск расовото напрежение и престъпленията от омраза да се увеличат, расовите демагози да триумфират и меритокрацията да изчезне или да бъде заменена от племенна солидарност. И старата американска идея ще рухне.
Когато настоящето арогантно отхвърля мъдростта от миналото, предсказуемото бъдеще се превръща в ужасяваща реалност.
…………….
Авторът на коментара във Fox news е Виктор Дейвис Хансън, американски консервативен коментатор, класицист, военен историк и преподавател в няколко висши учебни заведения.
