Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Анализ: Ако САЩ се задоволят с по-малко от разгром на Путин, проблемът остава

28 февруари 2023, 07:30 часа • 8146 прочитания

Героичната съпротива на Украйна срещу първата година от пълномащабното нахлуване на Русия в страната и руските поражения продължават да изумяват света, но изходът от войната остава под въпрос. Украйна постигна забележителни успехи през 2022 г. чрез интелигентно оперативно планиране, ефективно използване на широкомащабната западна подкрепа и трайната воля на украинския народ. Украйна спря първоначалната инвазия на Русия, проведе няколко успешни контраофанзиви и нанесе опустошителни загуби на руската армия.

Година война в Украйна: Ужасната картина, нарисувана от Путин

Когато Путин започна своята пълномащабна инвазия на 24 февруари 2022 г., малцина предвидиха мащаба на успехите на Украйна една година по-късно. Все още обаче не можем да приемем украинска победа и не знаем как ще завърши тази война. Не можем да кажем, че Путин е загубил стратегически (въпреки ендемичната руска тактическа некомпетентност и повтарящите се оперативни провали), просто защото все още не е спечелил. Украйна нанесе опустошителни поражения на бойното поле на руските сили. Руската армия ще се бори да компенсира значителните си загуби години наред. Украйна е готова да проведе нови контраофанзиви през 2023 г. след кулминацията на продължаващото руско настъпление в Луганска област. Западното единство зад Украйна остава силно, а Путин загуби позиции в глобалното информационно пространство. Въпреки това руската армия остава опасна, целите на Путин не са се променили и дори частична руска победа би била осакатяваща за Украйна. Това пише в анализ в изданието Time.

Путин едва ли някога ще промени максималистичното си намерение да си осигури контрол над Украйна. Той отдавна отхвърля украинския суверенитет и съществуването на независима украинска нация, многократно твърдейки, че Русия е "създала" Украйна и само Русия може да бъде "единствената реална гаранция за украинския суверенитет". Путин се опитва да получи контрол над Украйна по все по-екстремни начини в продължение на две десетилетия: първо се стремеше да доминира в политиката на Украйна през 2000-те и началото на 2010-те; чрез военната намеса в Крим през 2014 г. и манипулиране на мирната рамка Минск II след това; накрая прибягна до пълномащабно и вероятно геноцидно нахлуване през 2022 г. Путин изостави всяко от тези усилия да контролира Украйна едва след като те не дадоха резултат поради съответни руски загуби и няма да прекъсне лесно настоящата си инвазия, но Украйна може и трябва да го победи отново.

Украйна е напълно способна да победи в провокираната агресивна война на Кремъл и да елиминира военните възможности на Русия да я завладее, обаче и САЩ и техните партньори трябва да помогнат на Украйна да го направи. Руските сили се изтеглиха от Киев, от десния бряг на Днепър в Херсонска област и от Харковска област, не защото Кремъл си промени стратегията, а защото украинските сили ги изтласкаха.

През 2014 г. Москва възнамеряваше да превземе 6 региона в Украйна като част от проекта Новоросия и се провали не защото целите на Путин се промениха, а защото Украйна спря Русия. Западът няма да може да промени намерението на Путин, но може да позволи на Украйна да ограничи още повече способността му да води война срещу нея. Задоволителен край на войната – траен финал, който ще гарантира украинската територия и суверенитет и ще укрепи Украйна срещу бъдеща руска агресия – е постижим с продължителна и значителна западна подкрепа. Да се даде възможност на Украйна да победи инвазията на Русия е както морален императив, така и основен интерес за националната сигурност на САЩ.

В основата на проблема е моралното и законово право на Украйна. Путин води непредизвикана агресивна война срещу Украйна и настояването на Киев да си възвърне контрола върху международно признатите си граници е нормалната позиция на държава, защитаваща се срещу завоевателна война. Вицепрезидентът на САЩ Камала Харис заяви на 18 февруари, че според САЩ Русия е извършила престъпления срещу човечеството в Украйна. Руските сили се стремят да приложат фалшивия наратив на Путин за "денацификация" на Украйна чрез процес на "филтриране" – на практика целенасоченото убиване на всеки, когото руските сили възприемат като заплаха. Кланетата в Буча и откриването на масови гробове в Изюм са най-фрапиращите примери, но не са единствени изключения.

Осигуряването на решителна украинска победа освен това е основен национален интерес на САЩ. Жизненоважната икономическа взаимозависимост на Америка с Европа и задълженията през съюза на НАТО - които са от съществено значение за националната сигурност и просперитета на САЩ - налагат победата над заплахите за европейската сигурност като настоящата руска инвазия в Украйна. Украйна трябва да си върне областите изпод руска окупация, за да гарантира своята дългосрочна сигурност и икономическа жизнеспособност, тъй като и двете цели са в интерес на САЩ. Сигурността на НАТО ще бъде значително подобрена, ако украинските сили освободят Крим. По-нататъшните руски военни загуби в Украйна ще намалят вече силно изчерпаната способност на Русия да заплашва конвенционално НАТО или да проектира мощ в международен план.

Целите на Кремъл в Украйна няма да се променят и руските сили ще използват всяка територия, осигурена преди преждевременното прекратяване на огъня, като отправна точка за по-нататъшна агресия срещу Украйна. Всяко руско нахлуване в нея, сега или в бъдеще, неизбежно ще навреди на Европа, ще застраши НАТО и ще доведе до риск от конвенционална или ядрена ескалация. САЩ не трябва да отлагат решаването на проблема, като приемат или, още по-лошо, настояват за временно прекратяване на огъня, което би спряло настоящите боеве, като същевременно повишават рисковете от подновяване на руската инвазия. Вместо това САЩ трябва да дадат възможност на Украйна да победи руската армия.

Настоящата руска инвазия в Украйна вероятно може да завърши по един от трите начина в средносрочен план (2023 или 2024 г.):

1) Путин постига своята максималистична цел да контролира Украйна чрез някаква комбинация от пряко териториално завладяване или налагане на смяна на режима на украинската държава. Този резултат е малко вероятен през 2023 или 2024 г., освен ако не се случи нещо изненадващо и катастрофално.

2) Украйна постепенно "убеждава" Путин да се откаже от целите на инвазията, като освобождава окупираната територия и допълнително унижава руската конвенционална армия. Украйна възнамерява и може да спечели пълна победа, но Западът може и трябва да помогне на Украйна за това чрез навременна, устойчива и трайна подкрепа. Тази победа и възстановяването на изконните граници на Украйна няма да сложат окончателен край на руската заплаха, но ще осакатят руската военна мощ, позволявайки на Украйна да победи срещу всяка нова руска агресия през следващите десетилетия.

3) Русия и Украйна подписват споразумение за прекратяване на огъня, което позволява на Кремъл да осигури значителна, но не решителна победа и връщане на конфликта в Украйна към статична фаза като тази от 2015 до 2022 г., макар и при много по-изгодни за Русия условия. Фронтовите линии, установени от всяко прекратяване на огъня, биха създали условия не само за преговори и реконструкция, но по-важното за всяка подновена руска инвазия. Кремъл неведнъж е нарушавал примирия в Сирия и Украйна и винаги използва временното прекратяване на огъня като умишлен инструмент. Всички прогнози или препоръки се съсредоточават върху "крайния" резултат (прекратяване на огъня или примирие), като отхвърлят всички междинни нарушения на прекратяването на огъня, игнорират вероятния курс на действие на Кремъл – при което паузите за възстановяване на руските сили и разделянето на опонентите на Кремъл са умишлена част на руската кампания. Освен това, спирането на широкомащабни операции чрез принуждаване на Украйна към отстъпки би ги (временно) прекратило, но няма да спре убийствата, оставяйки украинците в капан зад вражеските линии, неспособни да се защитят и вероятно ще даде възможност на руските сили да се съсредоточат върху филтриране и допълнителни окупационни мерки.

Войната може алтернативно – и най-вероятно без навременна и устойчива западна подкрепа за Украйна – да се проточи няколко години - резултат, който не е в интерес на Украйна или САЩ и е изгоден само за Кремъл.

Кремъл със закъснение подготвя руската отбранителна индустриална база за продължителна широкомащабна война. На 7 декември, 2022 година Путин изрично заяви, че "специалната военна операция" в Украйна ще бъде "продължителна" и повтори ангажимента си за дълга война в Украйна по време на речта си пред руския парламент на 21 февруари, 2023 година. Кремъл започна да предприема стъпки през декември 2022 г., за да мобилизира със закъснение руската отбранителна промишлена база за поддържане на продължителна война, като централизира контрола върху производството с цел постигане на желан резултат. Западните разузнавателни агенции наскоро отбелязаха, че Кремъл все повече признава, че недостатъчното промишлено производство на Русия е "критична слабост" и докато Русия може да произвежда големи количества малки оръжия (ракети и танкове), вероятно тя ще се бори да се снабди с оборудване от висок клас и да компенсира последиците от западните санкции. Русия все още не е в състояние да увеличи индустриалния си капацитет бързо, със сигурност не навреме, за да повлияе на изхода от текущата руска офанзива или вероятната украинска пролетна контраофанзива, но Кремъл може и ще започне да коригира своите мобилизационни и индустриални предизвикателства през следващите години.

Руското министерство на отбраната съобщи за няколко предвидени мащабни промени в структурата на военните сили през януари 2023 г., за да се подготви руската армия за широкомащабна и продължителна конвенционална война. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу обяви на 17 януари, че ще приложи мащабни реформи от 2023 до 2026 г. Тези планирани промени включват увеличаване числеността на руската армия от 1,35 на 1,5 милиона души; формиране на 12 нови маневрени дивизии (почти сигурно на базата на съществуващи бригади); и увеличаване броя на полигоните. Русия може номинално да формира нови дивизии, но остава неясно дали тя може да осигури достатъчно личен състав, за да ги окомплектова напълно на фона на продължаваща война. Въпреки това, руската армия може да генерира широкомащабна бърза промяна във военния капацитет, ако Путин е готов да постави Русия на бойна нога за няколко години и да пренасочи големи средства от държавния бюджет, което той вероятно е готов да направи. Тези реформи и разширения няма да повлияят съществено на войната в Украйна в продължение на много месеци, но биха могли да променят съотношението на силите през 2024 г. и да създадат условия за много по-опасна руска военна заплаха за нейните съседи, включително държавите от НАТО, през следващите години.

Понастоящем благоприятното съотношение на силите на Украйна срещу Русия ще намалее в една продължителна война, докато Кремъл възстановява военния си капацитет. Украйна като цяло е по-малко способна да компенсира бойните загуби поради по-малкото си население. Настоящите везни за Киев се движат от пълната украинска мобилизация, от една страна, и неуспеха на Путин да се мобилизира напълно, от друга. Въпреки това, тъй като Кремъл със закъснение и с големи трудности преминава към военновременна ситуация, руската армия може да започне да се възстановява, докато украинските сили понасят допълнителни загуби. Украинската национална воля остава висока, а украинската армия получава всеобща подкрепа. Но западната подкрепа за Украйна ще намалее в дългосрочен план, докато западното единство отслабва и други бъдещи кризи привличат международното внимание и ресурси. Въпреки че не трябва да приемаме тази прогноза като даденост и Западът трябва да поддържа подкрепата си за Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, за да се гарантира украинска победа, относителното съотношение на силите много вероятно ще се промени в полза на Русия по време на продължителна война, увеличавайки не само шансовете ѝ за победа в Украйна, но съживяване на способността на Москва да заплашва конвенционално НАТО.

Година война в Украйна: Владимир Путин - какво планира, за какво излъга, какво излезе? (ВИДЕО)

Изглежда, че САЩ са избрали политика, отчасти оптимизирана, за да избегнат най-малко вероятния сценарий – краткосрочна руска конвенционална ескалация срещу НАТО или използването на ядрени оръжия – която пренебрегва дългосрочния, по-опасен риск да се позволи на Кремъл да възстанови своите сили и води продължителна война.

Рискът от руска конвенционална ескалация срещу НАТО или регионално разширяване на войната в момента е близо до най-ниската си точка, което вероятно е било през октомври 2022 г., непосредствено след успешните контранастъпления на Украйна и преди Русия да започне да възстановява своите сили. Мащабът на конвенционалните заплахи на Кремъл срещу НАТО не съответства на сегашните възможности на Русия. Вътре в Украйна Кремъл има жизненоважен интерес да предотврати доставките на западна помощ за Украйна и многократно е заявявал, че гледа на западната помощ като на легитимна военна цел. Въпреки това не сме наблюдавали последователна и трайна способност на Кремъл (или намерение) да удари западната военна помощ. Ако Кремъл беше способен и наистина възнамеряваше да попречи на западна помощ, почти сигурно щеше да го направи по-рано през войната, преди да претърпи опустошителни загуби, причинени от западните оръжия и доставки. Министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс изчисли на 15 февруари, че Русия може да е ангажирала до 97% от армията си в конфликта с Украйна и че нейната бойна ефективност е намаляла с 40% поради значителни загуби. Международният институт за стратегически изследвания (IISS) съобщи още, че Русия е загубила около 50% от своите танкове T-72B и T-72B3M и много танкове T-80, принуждавайки руските сили да разчитат на по-старо оборудване. Руската армия се бори да проведе офанзива в Луганска област, още по-малко да заплашва Полша или балтийските държави, а Русия в момента не разполага с конвенционални средства за пряка ескалация срещу НАТО.

В снимки: 1000 унищожени руски танка в Украйна, 273 украински

Освен това е изключително малко вероятно Кремъл да използва ядрени оръжия в Украйна или срещу НАТО. Неявните и явни ядрени заплахи на Путин (и оттеглянето от договора СТАРТ-3) са насочени към сплашване както на Украйна, така и на Запада и е много малко вероятно да предвещават използването им срещу Украйна или НАТО. Руските сили вероятно са твърде деградирали, за да използват тактически ядрени оръжия нападателно за напредване непосредствено след ядрен удар (както е предвидено в руската доктрина), а ядрен терористичен удар срещу украински населен център е малко вероятно да принуди Украйна да се предаде. Вероятно Путин ще трябва да използва множество тактически ядрени оръжия в Украйна, за да постигне дори отбранителния оперативен ефект на замразяване на фронтовите линии и спиране на украинските контраофанзиви. Путин ще трябва да направи оценка, според която използването на ядрени оръжия ще спре украинските контраофанзиви; че щетите за украинските сили биха надвишили вероятните катастрофални загуби, които руските сили в Украйна биха понесли от конвенционален отговор на САЩ или НАТО; и ефектите биха си стрували значителните международни разходи за нарушаване на ядреното табу - много малко вероятно сближаване на събитията. И накрая, ако Путин използва ядрени оръжия в Украйна и без да прекрати решително войната, той ще премахне един от най-големите оставащи източници на влияние на Русия – заплахата от нейния ядрен арсенал.

Още по-малко вероятно е Кремъл директно да използва ядрени оръжия срещу САЩ и НАТО. Този риск винаги ще съществува, ако има ядрени оръжия, но няма причина да се смята, че стратегическото възпиране се е провалило. Заявените от Путин червени линии за използване на ядрени оръжия вече бяха прекрачени няколко пъти без руска ядрена ескалация и Путин остава предпазлив човек. Путин остава посветен на воденето на конвенционална война в Украйна и не се забелязват индикации, че той ще ескалира директно до нанасяне на удари по сили на НАТО с ядрено оръжие.

Базирането на американската политика на предположението, че САЩ никога не могат да поемат риск от ядрена ескалация с който и да е, прави САЩ напълно самовъзпиращи се и подчиняват политиката за национална сигурност на волята на всеки с ядрени оръжия, с катастрофални последици за глобалната сигурност. Аргументите, че Западът трябва да принуди Украйна към преговори с Кремъл, за да избегне риска Путин да използва ядрени оръжия, за да предотврати поражението, игнорират крайната точка на собствената им логика. Предположението, че Путин би предпочел да сложи край на света, отколкото да признае поражението в своята конвенционална война в Украйна, предполага, че той е луд и самоубийствен лидер. Ако случаят е такъв, как Украйна (и Западът) преговарят за траен мир с един луд? Аргументът, че САЩ не трябва да помагат на Украйна да си върне територията, тъй като това може да доведе до ядрено унищожение, означава, че няма какво да се направи, освен Украйна да бъде предадена и всичко друго, което Путин иска - да не говорим за последиците за отношенията с Китай. Освен това тази политика би насърчила всяка хищна и ревизионистка държава без ядрени оръжия да се сдобие с тях възможно най-бързо.

Свят, в който всяка ядрена въоръжена сила може да осигури, без съпротива, целите си поради самовъзпираща външна политика на САЩ, не е за предпочитане пред приемането на изключително малкия риск Путин да се ангажира с ядрено самоубийство. Следователно в интерес на САЩ е да се даде възможност на Украйна да осигури трайно поражение на руската инвазия и това е възможно с навременна и решителна помощ.

Западът има причини да бъде доволен от много аспекти на подкрепата си за Украйна. Тази подкрепа безспорно е била от съществено значение за оцеляването на Украйна. Съветите и подкрепата на Запада в годините, предшестващи инвазията на Русия през 2022 г., помогнаха на украинската армия да устои на първоначалната руска офанзива. Западните системи като противотанковата ракета Javelin помогнаха да се отблъсне руското настъпление срещу Киев, а снабдяването от запад с оръжейни системи и боеприпаси от съветската ера поддържаше Украйна в боевете през пролетта и лятото. Доставката на по-модерни оръжейни системи, най-вече HIMARS, улесни украинските контранастъпления в Херсонска и Харковска области, а предоставянето на бронирани средства ще даде възможност за бъдещи контранастъпления. Единството на Запада, което позволи тази подкрепа, е поразително и Путин фундаментално подцени мащаба на международната подкрепа за Украйна, която инвазията му провокира.

Западът обаче не може да бъде самодоволен или да се самопоздравява. Нежеланието му да предостави значителни и надеждни потоци от системи от по-висок клас на Украйна е самоограничаване. Подкрепата на Запада на приливи и отливи – предоставяне на помощ реактивно и в отговор на предполагаемите руски действия – беше достатъчна (макар и далеч от оптималната) за първоначалната украинска защита в първите месеци на инвазията. Този подход не е бил и никога няма да бъде достатъчен за украинските сили да проведат големи контраофанзивни операции, необходими както на Украйна, за да освободи територията си, така и на САЩ, за да осигурят интересите на националната си сигурност. Западните прогнози, че войната навлиза в период на застой, пренебрегват факта, че частичната подкрепа на Запада за Украйна е ключов фактор за забавяне на украинските контраофанзиви.

САЩ и НАТО никога не биха снабдили собствените си сили по този начин и Украйна вероятно не бърза да планира по-нататъшни контраофанзивни операции поради закъснения и колебания в западната подкрепа. Разбираемо е, че Киев е предпазлив по отношение на планирането и провеждането на големи операции, преди да разбере, че ще разполага с боеприпаси, оборудване и резерви, необходими не само за започването им, но и за тяхното поддържане. Неотдавнашните западни ангажименти за предоставяне на танкове и други бронирани средства на Украйна за по-нататъшни контраофанзивни операции са важни, но закъсненията в предоставянето на такива системи вероятно отнемат на Украйна възможността за контранастъпление тази зима.

Една година по-късно Украйна се нуждае от допълнителна навременна и устойчива подкрепа, за да спечели войната. Да се даде възможност на Украйна да победи Русия е от съществено значение за украинската сигурност, европейския просперитет и глобалната стабилност. Украйна може да спечели тази война, но времето е от съществено значение. Колкото по-дълго Русия възстановява своите сили и изтощава западното единство, толкова по-големи стават рисковете от ескалация. Благоприятното за Кремъл прекратяване на огъня само би спряло временно атаките на Русия и би намалило шансовете Украйна да се втвърди срещу продължителната руска агресия. САЩ и техните партньори не могат да забавят предоставянето на по-нататъшна помощ за Украйна и трябва да ѝ гарантират получаване на навременна и трайна подкрепа, за да се даде възможност за украински контраофанзиви, необходими за освобождаване на територията на Украйна и унищожаване на военната мощ на Русия.

ОЩЕ: Киев за 3 дни и най-бързият блицкриг в историята: Мокрите сънища на Русия преди година

Автор: Мейсън Кларк. Той е старши анализатор и ръководител на руския екип в Института за изучаване на войната (ISW)

Превод: Ганчо Каменарски

Ганчо Каменарски
Ганчо Каменарски Отговорен редактор
Новините днес