На Запад има лоби, което се застъпва за разпадането на Русия. Този подход обаче е не само нереалистичен, но и вреден, убеден е авторът Питър Рътланд в публикацията си за Responsible Statecraft. Дори най-ревностните лидери на руската опозиция твърдят, че създаването на нови държави на територията на Русия е заредено с катастрофа.
В Европа и Съединените щати се появи и постепенно се засилва малко лоби, което се застъпва за разпадането на Русия. Основният му аргумент е, че отричайки самото право на Украйна да съществува, Путин е доказал, че руският империализъм е нелечим и никой от съседите на РФ никога няма да бъде напълно застрахован от неговата експанзия и ревизионизъм.
Привържениците на тази позиция правят аналогии с разпадането на Съветския съюз. СССР изглеждаше постоянна част от международния политически пейзаж, но през 1991 г. внезапно се срина като къща от карти. Те твърдят, че това може да се случи отново с Русия - тя заема 60% от територията на Съветския съюз и включва над 190 етнически групи и 21 републики.
Такива аргументи бяха изтъкнати на 31 януари на среща в Брюксел, свикана от Европейския парламент от блока на Европейските консерватори и реформисти. Те призоваха за създаването на 34 нови държави на територията на Руската федерация. На 14 февруари във Вашингтон, окръг Колумбия, институтът Хъдсън и фондация Джеймстаун обсъдиха „подготовката за разпадането на Руската федерация“. А през декември 2022 г. в Швеция беше създаден „Форум на свободните народи на Русия“. Неговата програма е очертана от Януш Бугайски в книгата Failed State: A Guide to the Split of Russia. Още: Анализ след срещата на Путин и Дзинпин: Трябва ли да се тревожи Западът?
Идеята има поддръжници и в Украйна. На 18 октомври 2022 г. Върховната рада на Украйна обяви Чеченската република „Ичкерия“ за „временно окупирана от Руската федерация“. А през февруари писателката Оксана Забузко публикува статия в The New York Times, призоваваща за разпадането на Русия.
Подобен максималистичен подход към руския проблем е не само нереалистичен, но и вреден. Да, един идеален свят би се състоял от стотици малки швейцарски кантони, живеещи в мир със своите съседи. Но в реалния свят има много големи и мощни държави, които защитават интересите си с военна сила. На планетата има повече от 6 хиляди народа, но в ООН има само 193 суверенни държави.
Вероятността за разпадане на Руската федерация в обозримо бъдеще е минимална. Ако в СССР руснаците бяха само 51% от населението, то в Руската федерация те са над 80%. Суверенитетът не изглежда реалистичен вариант за нито един от не руските народи, живеещи на огромната територия на Русия. Чеченските войни показаха какво е готова да направи Москва, за да отблъсне сепаратизма. Никой не иска да повтори това преживяване, дори самите чеченци.
Само в 6 от всичките 22 републики с етнически компонент титулярната националност е преобладаващата част от населението. Според преброяването от 2021 г. само 5 народа наброяват над милион души (татари, чеченци, башкири, чуваши и авари). В същото време Татарстан, Башкирия и Чувашия се намират в района на Средна Волга и са изцяло заобиколени от територията на Русия.
Ако Руската федерация се раздели, това ще предизвика цяла вълна от локализирани граждански войни и етническо прочистване - перспектива още по-мрачна, защото Русия разполага с хиляди ядрени бойни глави. Само поради тази причина разпадането на Русия не отговаря на националните интереси на САЩ.
Друг проблем при опитите да се отървем от Русия е силната опозиция на собствените политически елити на страната. Шансовете наследникът на Путин да успее да установи разумни отношения със съседите в този случай само ще намалеят. Неруски националисти критикуват лидерите на руската опозиция - по-специално същият Алексей Навални или Михаил Ходорковски - за неспособността им да се противопоставят на имперския характер на Русия и убеждението, че Северен Кавказ принадлежи на Руската федерация. Още: Анализ: Може ли да бъде спряна непокорната Русия?
Ходорковски смята, че е "безотговорно" да се иска Руската федерация да се разпадне, макар да настоява, че режимът на Путин води до "унищожаването на Русия". Той продължи: „Разединената Русия ще създаде още повече проблеми, отколкото в сегашната си форма“. В статия за списание Politico той твърди, че ако колапсът все пак настъпи, „ще има нова необходимост от насилствено обединение на основната територия на Русия и това ще бъде извършено от следващия руски диктатор.“ „По този начин в Русия ще започне нов тоталитарен цикъл“, обобщи той.
Несъгласните също се изказаха на февруарския симпозиум на института Хъдсън. Така президентът на фондация „Свободна Русия“ Наталия Арно (етническа бурятка) заяви: „Ние искаме да оправим Русия, а не да я разпаднем“, добавяйки, че „на масово ниво само емигрантите издигат искания за разпадане“.
Този проблем датира от 50-те години на миналия век, от първата Студена война. През 1959 г. е създаден Националния комитет на поробените народи за освобождаване на етнически групи, живеещи под съветска власт. На следващата година 16 видни историци публикуват писмо в „Русское обозрение“ и се оплакват, че по закон Съветският съюз и Русия са равни, а приоритет трябва да бъде именно освобождението на руската нация. Всъщност оттеглянето на Руската федерация под ръководството на Борис Елцин доведе до разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Друг недостатък в подхода, че Русия трябва да престане да съществува, се подхранва от пропагандната мелница на Путин, че Западът иска да унищожи Русия и следователно боевете в Украйна са самоотбрана. През септември 2022 г. Путин каза: „Тези западни лидери вече казват директно, че през 1991 г. те са успели да разцепят Съветския съюз, но сега е дошло времето за самата Русия, че тя трябва да се разпадне на много региони и райони, които са смъртоносно воюващи един с друг." Още: Позиция: Санкциите срещу Русия предполагат лесен "лов на вещици"
На 26 февруари Путин заяви, че Западът иска да разкъса Русия на парчета. Помощник-секретарят на Съвета за сигурност и бивш генерал от ФСБ Наил Мухитов каза: „Основната цел на Запада е унищожаването на Русия“ и цитира книгата на Збигнев Бжежински от 1997 г. „Голямата шахматна дъска”, за да докаже своята теза.
Тази теза намира оживен отзвук в руската общественост. Според експерти „идеята, че НАТО иска да унищожи или поне да отслаби Русия, е близо до 3/4 от анкетираните в продължение на много години“.
Не е трудно да се разбере защо лидерите на маргинални етнонационалистически движения в изгнание (например Erzyan Mastor или Svobodny Idel-Ural) се опитаха да скочат на украинския влак. За тях това е възможност да привлекат вниманието и може би дори подкрепата на западните сили.
Да, Путин трябва да бъде виновен за потискането на националистическата опозиция в Русия и ограничаването на достъпа до образование на родните езици на националните републики. Но това не означава, че трябва да инвестираме политически капитал в някакво фантастично бъдеще без Русия.
Автор: Питър Рътланд
Превод: Ганчо Каменарски
