Дойде време да дадем сигнал на света, че Европа и Съединените щати са солидарни, въпреки че сега това в последно време не е толкова категорично ясно, пише американското издание The National Interest.
Силният съюз за сигурност между Съединените щати и Европа в противодействието на руската инвазия в Украйна показа защо светът се нуждае от трансатлантическо единство, за да запази мира. Но когато става дума за другото екзистенциално предизвикателство да се противопоставим на китайския авторитарен капитализъм и гравитационното привличане, което той оказва върху света, ние губим. Тук, вместо съюз, Европа и Америка се карат и дразнители, вариращи от цифрова търговия до индустриална политика, заплашват да унищожат нашето повече от 75 години общо лидерство в световната търговия.
Защо това има значение? Защото съпротивата срещу агресията, присъща на китайския държавен икономически модел, е също толкова важна, колкото и съпротивата срещу военни предизвикателства. Тези заплахи може да изглеждат по-малко драматични на пръв поглед, но с времето те пускат коварни корени и рискуваме да загубим самите основи на нашето свободно общество. Още: След 3 часа разговори: Байдън и Си Дзинпин са против използване на ядрено оръжие в Украйна
Успехът на Китай в разгръщането на масивна държавна мощ за завладяване на глобалните пазари и технологичното лидерство, съчетано с нарастващата военна мощ, представлява екзистенциално предизвикателство за сигурността. Възходът на Китай също подкопа и без това нестабилния ангажимент за отворена търговия, както в Европа, така и в Съединените щати, особено когато се комбинира с ужасните последици от COVID-19, с прекъсванията на глобалните вериги за доставки и сега с конфликта в Украйна. В резултат нашият политически фокус се насочи навътре.
Отдръпването от световните пазари и разчитането на самодостатъчност обаче би било трагична грешка. Световната търговия все още расте и нейните стратегически индустрии се глобализират. Пренебрегването на тази реалност и неуспехът да съчетаем интересите на САЩ и Европа е опасна политика. Всеки от нас трябва да изгради икономическа мощ у дома, в собствената си страна, и да запази лидерството в иновациите, но не за сметка на неучастието в битката за запазване на общите ни глобални постижения.
В тази битка силата на стратегическите съюзи е от решаващо значение. Живеем в нова реалност на „фрагментирана глобализация“, където търговската политика все още има значение, но се проявява главно в преразпределени сфери на влияние с променени модели на търговия и инвестиции. Мултикултурализмът все още ще съществува, но ще се формира повече на базата на конкуриращи се блокове, отколкото чрез съгласувани многостранни действия. На този фон властват регионалните алианси и съюзи от типа a la carte, тоест „еднократните“.
И Европа, и Съединените щати се нуждаят от различни съюзи по света. Но поради исторически и търговски причини трансатлантическите връзки трябва да бъдат нашият незаменим крайъгълен камък - единствените, които могат да играят ролята на знаменосец на пазарната демокрация в един променящ се свят.
Както каза комисарят по търговията на ЕС Валдис Домбровскис миналия месец във Вашингтон, „наложително е ЕС и САЩ да останат на една и съща страница, докато сме изправени пред същите глобални предизвикателства“. Нито Европа, нито Съединените щати трябва да използват нивото на демокрация, в която и да е страна като единствен лакмус за изграждане на търговски отношения с нея, въпреки че свръхзависимостта на Европа от Русия по отношение на енергетиката е тежък урок за всички нас.
Може да изпитваме известно удовлетворение в нашия съюз. Някои дългогодишни двустранни въпроси бяха заметени под килима. Но последните ни стъпки към истинско обединение на силите не отговарят на параметрите на истинския стратегически съюз. Още по-лошо, сега и двете страни следват външнотърговска политика, която ни въвлича в конфликти.
Само един бърз поглед върху стремежа на ЕС към „цифров суверенитет“ или ограничения върху вноса на селскостопански продукти, да не говорим за политиката на САЩ за чипове или схемата за локализиране на електрически автомобили в САЩ, ни кара да се чудим дали някоя от нашите страни разбира екзистенциалната важност на този момент в история, която изисква много повече.
Тези явления подкопават нашата конкурентоспособност, унищожавайки надеждите за обща политика в областта на икономическата сигурност. Вместо да се примиряваме с това, трябва да използваме механизми като G7 и Съвета за търговия и технологии САЩ/ЕС (TTC), за да променим тези вредни нагласи. За да успеем, трябва да сме наясно с опасностите от битка за местно съдържание и правила за използване на данни, когато „Рим е в пламъци”.
Спешно са необходими инициативни решения, които не засягат взаимните икономически интереси и изискват мощен политически импулс отгоре. Нашата търговска политика трябва да стане по-голяма и по-смела, за да премахне дискриминацията и да осигури трансатлантическо единство. Направете веригите за доставки по-устойчиви и се съсредоточете върху справянето с икономическите трудности у дома.
Чрез преодоляване на празнината в нашата визия за бъдещия геоикономически ред и без да вредим взаимно на компаниите, ние можем да съществуваме съвместно в тази ера на конкуренцията на големите сили. Време е да дадем сигнал на света, че Европа и Съединените щати са солидарни, въпреки че това е по-малко очевидно от всякога. Алтернативата е просто немислима.
Автори: Руфъс Йеркса, бивш заместник генерален директор на СТО и старши съветник в McLarty Associates, съветва клиенти по въпроси на глобалната търговия.
Кели Мейман Хок е управляващ партньор в McLarty Associates и бивш директор за Бразилия и Южния конус в офиса на търговския представител на Съединените щати.
Превод: Ганчо Каменарски
