Както Путин е остатък от СССР, така и войната в Украйна е горчивото наследство на съветския комунизъм. Това пише в своя позиция с исторически паралели проф. Елизабет Спалдинг за американското издание National Review.
National Review е издание с история, датираща от 1955 година. То има консервативен облик т.е. защитаваните от него позиции са по-близки до републиканците. Но има и сериозни скандали в историята му - например при първата президентска кампания на Барак Обама това издание поиска той да публикува акта си за раждане, с цел да разсее всякакви съмнения, че е американски гражданин т.е. роден в САЩ. Така изданието дава сила на конспиративната теория за произхода на Обама. За Обама има и коментар-анализ, който намеква как през 60-те години на XX век бяла жена да се жени за чернокож значело почти сигурно комунистически възгледи (бащата на Обама е кениец). Друг скандал е този с климатичните промени - изданието често ги отрича и дори публикува материал уж с информация за топ експерт от Американската агенция за океанографски и атмосферни изследвания за манипулирани данни, така че да бъде подписано Парижкото споразумение за климатичните промени. Въпросният учен Джон Бейтс публично отрече твърденията на National Review.
Какво пише проф. Спалдинг:
Против очакванията за настоящата война в Украйна, която започва своя пети месец, резултатът не е очевиден. Това, което е ясно, е колко малко неща са се променили.
Потенциалната съдба на Украйна, ако Владимир Путин надделее, може да се види в нейното близко минало, особено в съвременната история на региона и как страната се справяше при поколения репресивна съветска власт.
Путин е творение на стария съветски режим и неговата комунистическа партия. Този режим и партия бяха не само комунистически, но и напълно корумпирани. Всичко и всеки трябваше да служи или да бъде накаран да служи на държавата и партията. По-различно ли е днес?
КГБ също оформи Путин. КГБ беше тайното (вътрешно и международно) подразделение за събиране на разузнавателна информация и за прилагане на държавната сигурност на комунистическата партия. Службата разчиташе на терор, насилие, страх и подривна дейност като тоталитарни инструменти и тактики, необходими за оцеляването на режима. Лъжите, дезинформацията и измамата бяха стълбовете, които поддържаха режима. Това беше светът на подполковник Путин, свят, създаден и подкрепен не само от измама, но и от огромна военна мощ, начело със стратегически ядрени оръжия. Заедно режим, партия, КГБ и военните съставиха съветския начин на политика, който беше еквивалент на вечна война. Съветският съюз се разпадна през 1991 г. Путин нарече този колапс "най-голямата геополитическа катастрофа" на XX-ти век.
Има дълга, тъжна история на външния контрол, дори колонизация, на Украйна, въпреки че тя има богато собствено наследство. След държави като Русия, Германия, Франция, Италия и Испания, Украйна е най-многолюдната държава на европейския континент. С изключение на Карпатите на югозапад, Украйна няма естествени граници. Всъщност Украйна означава "гранична страна", както на руски, така и на полски. През вековете части от Украйна са управлявани от Русия, Литва, Полша и Унгария. Но през цялото време украинците възприемат себе си като народ със собствена културна идентичност. Имало е обнадеждаващи моменти за украинската независимост, особено през 1840-те, периодично през втората половина на XIX век и началото на XX век и за кратко през 1917 г.
По време на Първата световна война Украйна е бойно поле между Русия, Австро-Унгария и Германия. Преди и след това Украйна е доминирана от Русия, а после до голяма степен от Съветския съюз, с кратък интервал на зверства и разрушения под нацистката окупация. В земята под техен контрол Съветите налагат пълномащабна окупация и тоталитарно потисничество. Винаги е имало само война. Комунистическите действия срещу украинците се равняваха на престъпления – включително това, което днес наричаме военни престъпления, престъпления срещу човечеството и, според някои сметки, геноцид.
Съветска Украйна пострада много. При военния комунизъм, с политиката с марка "Владимир Ленин" са национализирани всички предприятия, реквизирано зърно, вземана и изнасяна храна и СССР предизвиква глад. Най-малко един милион украинци загиват в началото на 30-те години на миналия век. Засегнато е както селското, така и градското население. Украинското национално възраждане и борбата за украинска независимост също са убити.
Точно когато Украйна се възстановява от Ленин, Съветите при Йосиф Сталин удвояват насилствената индустриализация и колективизация, злата практика на отнемане и конфискуване на всички индивидуално притежавани ферми и пренасочването им в големи, колективни, държавни стопанства. Специална мишена в края на 1920-те и началото на 1930-те години са кулаците, които са смятани за заплашителна класа "заможни селяни", но които в действителност са просто фермери, които се справят достатъчно добре, за да издържат семействата си и да търгуват или продават това, което им остава в излишък. Разкулачването, както комунистите наричат тази убийствена политика, включва прекомерни данъци, строги квоти за зърнопроизводство и принудително депортиране на повече от 100 000 семейства от Украйна в Сибир и Казахстан. Комунистите налагат този процес освен в Украйна и в други части на СССР.
Много украинци се противопоставят на колективизацията. Съветският съюз умишлено се насочи към народа на Украйна, нейната богата земя и нейното зърно. Комунистите превръщат житницата на Европа в нещо много по-лошо от кошница. Съветската политика предизвиква нов глад, по-ужасен от предишния. Сталин това не го интересува. Всъщност той го поръчва. Това събитие става известно като Гладомор, което се превежда от украински като "гладна смърт" или "изтребление с глад". Техническият исторически период е 1932-1933 г. - тази година се отбелязва като мрачната 90-та годишнина - но негативните, системни ефекти, предизвикани от този глад, продължават с години.
Освен насилствената колективизация, съветската политика определя високи квоти за зърно, които украинските фермери не могат да изпълнят. За наказание съветските власти налагат глоби, конфискуват зърното и дори взимат семената. Фермерите нямат право да напускат селата си, а украинците нямат право да напускат страната си; те по същество са погребани. До края на 1933 г. между 2 и 5 милиона украинци са загинали поради глада, наложен от Сталин. (През последните години учените се спряха на цифра от 4 милиона души) Още около 2 милиона умират другаде в СССР, особено в Казахстан.
След глада украинците са заглушени по други начини. Комунистите отричаха съществуването на Гладомора. Украинците са наказвани – включително с изпращане в съветските трудови лагери (ГУЛАГ) – ако говорят, пишат, пеят или рисуват за това. Не им е било позволено да си спомнят за своите мъртви и да скърбят.
След това контролираните от Съветския съюз части от Украйна са отново жертви като част от Големия терор през 30-те години на миналия век. Чистките на Сталин обикновено се приписват на неговия култ към личността и стремеж към власт, но те също представляват идеологическа война срещу собствените му народи. Украинци, наред с много други, са фалшиво обвинявани и арестувани, измъчвани, екзекутирани, депортирани и изпращани в ГУЛАГ. Отново, както през 20-те години на миналия век, съветизацията атакува украинската култура, традиция и език.
Втората световна война също нанася много престъпления на Украйна. Западна Украйна попада под съветска власт едва след съвместната инвазия в Полша от Германия и СССР през 1939 г. В частта от Украйна, която Червената армия окупира, е наложена съветизация, заедно с арести на всеки, който се съпротивлява. Повече от 1 милион души са депортирани в Сибир и други точки на изток до средата на 1941 г.
Истината става жертва в тази война, както и в много други. Мнозина знаят за разстрела в Катинската гора, при което НКВД (предшественикът на КГБ) убива над 20 000 поляци, както и много военнопленници, на множество места в западния СССР през 1940 г. В продължение на десетилетия Съветите отричаха действията си и обвиниха за смъртта нацистите. Те признаха съучастничеството си, с голямо нежелание, едва през 80-те години.
Такова отношение не се ограничаваше само до поляците. Кланетата в затворите в Западна Украйна идват през 1941 г., след като германците нарушават пакта Молотов-Рибентроп и нахлуват в СССР. НКВД убива брутално между 10 000 и 40 000 политически затворници в продължение на 8 дни. Около 70 процента от жертвите са украинци, 20 процента са поляци, а останалите са евреи и членове на други "нелицеприятни" малцинствени групи. Някои са "признати за виновни" за големи престъпления, докато други са задържани за по-леки престъпления или просто за разпит. Съветите извършват масови убийства и обвиняват нацистите.
Към 1943 г. германците губят позиции в Украйна. Съветската Червена армия превзема Киев и разпростира репресиите в цяла Украйна. Сталин и неговата тайна полиция преследват всеки, когото подозират, че е нелоялен или сътрудничи на нацистите. Освен това Съветите насилствено депортират кримските татари в Узбекистан и в други републики от Централна Азия през 1944 г.
Под пълен съветски контрол нещата не се подобряват за украинците след Втората световна война. Няма мирно време за украинските граждани и насилствената индустриализация означава, че те продължават да страдат. Предвоенните нива на производство в селското стопанство не са достигнати отново до 60-те години на миналия век. Третият глад — резултат от комунистическата политика, следвоенните дислокации и сушата — отнема още около 1 милион живота през 1946–1947 г. В същото време комунистите продължават да преследват различни религиозни вероизповедания и насилствено ликвидират Украинската гръкокатолическа църква, която десетилетия наред е в нелегалност.
Престъпленията, както и отричането им, продължават. Това включва десетилетия на репресии срещу украински дисиденти, просветители, интелектуалци, свещеници, писатели, художници и националисти – всички "врагове на държавата", които не искат да бъдат комунисти и които не искат да бъдат съветизирани. Според Москва това е едно и също нещо.
Катастрофата в Северна Украйна в атомната електроцентрала в Чернобил — най-тежката ядрена авария в историята — беше отричана със седмици през 1986 г. и това беше при Михаил Горбачов, а не при Сталин, Никита Хрушчов или Леонид Брежнев. Приблизително 5 милиона души са били изложени на опасни нива на радиация, като стотици хиляди са получавали дози, достатъчно високи, за да увеличат риска от различни видове рак. В допълнение към смъртните случаи, настъпили веднага и през следващите години, замърсените земеделски земи в близост до Чернобил все още са опасни днес и ще останат такива за много години напред. И сега, разбира се, регионът е част от горещата война, бойното поле, което е Украйна.
През 1990 и 1991 г. Украйна пое по пътя на независимостта на бившите републики на Съветския съюз. Тя се утвърди като напълно независима държава и съветската война срещу тази държава официално приключи. През 1994 г. Украйна се съгласи да върне хилядите ядрени бойни глави, намиращи се на нейна територия на Русия. Основна клауза на тази сделка - договорена от Русия, както и от Съединените щати, Великобритания и Франция - беше гаранцията за националния суверенитет и териториалната цялост на Украйна. През 1997 г. Русия и Украйна подписаха споразумение за границите, което признава украинския суверенитет над Крим и дава под наем военноморската база в Севастопол на Русия. И все пак при Путин Русия нарушава тези споразумения и гаранции повече от веднъж: при незаконното анексиране на Крим през 2014 г., а сега и при нахлуването и пряката агресия срещу цяла Украйна.
Въпреки че в международното право няма единен документ, който да кодифицира военните престъпления, Русия е ратифицирала различни конвенции като държава-членка на ООН. Освен това има повече от 100 г. натрупано международно право, регулиращо правилното провеждане на въоръжени конфликти. Престъпленията срещу човечеството не са кодифицирани в специален договор за международно право, но има общ списък. Геноцидът за първи път е признат за престъпление по международното право през 1946 г. от Общото събрание на ООН.
Зверствата, които Русия е извършила в настоящата си война срещу Украйна, изглежда включват военни престъпления, престъпления срещу човечеството и — в смисъла, в който думата е била първоначално разбрана, преди Съветите да стеснят приетото ѝ значение през 40-те години на миналия век — геноцид. Русия извършва тежки престъпления в Украйна. Тя не е ангажирана със справедлива война, а с инвазия – непредизвикана атака, изградена върху съветското наследство от войната и вкоренените навици на Путин за дезинформация и измама.
За днес, както и в миналото, има значение не само какво се случва в Украйна, но и какво се случва извън нея. Експерти от целия политически спектър казват, че войната в Украйна промени света, че промени глобалната политика. Всичко не е сладост и светлина в международните отношения. Различията на режима имат значение. Мирът чрез силата е вечен принцип и сега е необходим повече отвсякога. Украйна отново събуди Запада.
За пореден път Западът стана синоним на понятията цивилизация, върховенство на закона и свобода. Увековечаването на тези принципи ще изисква украинска победа и остър упрек към последния наследник, олицетворяващ властта в съветски стил.
ОЩЕ: Какво ще стане, ако Русия победи в Украйна?
